Какво можете да ми препоръчате да направя или приемам за постоянна тревожност?
Тревожността не е чак безпричинна. Обикновено се притеснявам за неща от ежедневието, които не е изключено да се случат, като например да не се разболее детето, родителите, кучето, да не ми се провали някакъв план. Ако пък някой е нещо болен, да не се окаже нещо тежко. Или пък ако ми се промени заради нещо плана за деня, изпадам в паника. Като цяло общото ми настроение напоследък е доста унило, като се редува с някакви моментни приливи на енергия, обаче трябва малко, за да се върна пак на ниво тюхкане и тревоги.
Това, което забелязвам е, че за дребни проблеми изпитвам голямо притеснение, което прераства във физически дискомфорт. Нямам чак паник атаки, но ми е напрегнато, свива ме стомах, мисля си и се втелявам, като закопавам по темата, вместо да си гледам задълженията и зациклям, разсейвам се и все въртя около въпросния проблем. Като се успокоя за даденото нещо, се появява ново, за което да се притеснявам и така...до безкрайност.
Днес направо ми го каза в прав текс мъжа ми, че не помни от доста време насам аз да не съм се притеснявала за нещо.
Усещам, че за свое добро и това на близките си, трябва да започна работа върху себе си, но не знам откъде да започна. Пробвала съм мента глог и валериан, но не съм сигурна доколко ми помагат. Явно и със четива за самонавиване и мотивация имам краткотраен успех.