Работя в IT сферата от 15 години и вече виждам колко е трудно на хората като мен, 35+ , да наваксват с бързите темпове на промените в средата, а младите напират и са много по-адаптивни. Уча буквално всеки ден нови и нови неща, не за да надграждам умения, а за да се държа над водата.
- Публикувана: 12 апр. 2022, 15:37 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2022, 09:18 ч.
Жени градят кариера - Вашето мнение
Аз също съм в ИТ сферата от 6г., ММ вече е там над 10г. Ако е само за парите и придобивките преспокойно може да си къткаш в някоя фирмичка на едно ниво (толкова примери такива съм видяла вече, ама такива хора не желаят да градят кариера). Ако искаш развитие - четеш и учиш нови технологии нон-стоп, караш курсове, интересуваш се. Както някои млади ги мързи и други са амбициозни, така и за по-възрастни важи правилото. Но това не е специфично за тази сфера. Почти за всяка е така. Един лекар или зъболекар, ако си лежат на знанията от университета, ами то ще е плашещо положението. Един дипломат, ако не се адаптира в международните политики и отношения също. Икономистите, финансистите, бизнес хората...не се ли учиш няма как и какво да градиш. И ученето не е за да се държиш някъде си щото е дошъл някой 20г, който е суууупер амбициран и си мисли, че може и знае всичко, а самият ти да можеш и искаш, и да знаеш смисъла на това, с което си се захванал. За това няма възраст и пол.
Абсолютно си права, JayRay.
Въпросът е, че младите колеги, без деца, посвещават голяма част на извънработното си време в обучение, курсове и всичко, което изреди. А аз, например, нямам това време и съответно силите ми стигат за ъпгрейд, до толкова, до колкото да стоя с глава над, а не под водата. И не е защото не искам да се развивам, да схващам смисъла, на това, с което съм се захванала вече толкова години, а защото такава е непосилната лекота на битието.
Въпросът е, че младите колеги, без деца, посвещават голяма част на извънработното си време в обучение, курсове и всичко, което изреди. А аз, например, нямам това време и съответно силите ми стигат за ъпгрейд, до толкова, до колкото да стоя с глава над, а не под водата. И не е защото не искам да се развивам, да схващам смисъла, на това, с което съм се захванала вече толкова години, а защото такава е непосилната лекота на битието.
Също съм с дете и то малко, на 1г6м, не ходи на ясла и си е вкъщи по цял ден. Но не веднъж съм казвала, че и мъжът ми участва активно в отглеждането му, както и във всичко, свързано с домакинството. Осигуряваме си взаимно нужното ни време за учене. То това е основно. Но тук го има и това, че трябва да се действа в екип, за да са равнопоставени страните във връзката и да се върви напред (нагоре). Уморени сме до краен предел, но знаем с каква цел правим това, което сме захванали. Да, има моменти, в които искаме да захвърлим всичко, обаче се замисляме какво искаме следващите 5г и какво трябва данаправим, за да го постигнем. Гледаме и в посока, че всичко е на периоди и има моменти на затишие и спокойствие.
Ако пък жената е без дете, нещата се улесняват, спор няма. Няма пречки за градене на кариера. Младите не са се хукнали постоянно да учат, повече се наслаждават на живота. Затова казвам, че за мен лично е въпрос на нагласа и има достатъчно примери покрай мен, които го доказват.
Ако пък жената е без дете, нещата се улесняват, спор няма. Няма пречки за градене на кариера. Младите не са се хукнали постоянно да учат, повече се наслаждават на живота. Затова казвам, че за мен лично е въпрос на нагласа и има достатъчно примери покрай мен, които го доказват.
Когато родих първото си дете бях на 20+, имах много енергия, работех, учех, развивах се. Когато дойде второто и вече на близо 40, чисто физически не стигат силите.
А и честно казано, ако трябва да избирам пред пореден сертификат (казвам пореден, защото ги имам много в куфара) и ваканция с децата, ще избера ваканцията с децата.
При всеки човек има различни фактори, които влияят, било то деца, болни родители, всякакви багажи, които животът трупа върху раменете ни. И независимо от желанията и амбициите, се налага да се пренаредят кубчетата на приоритетите.
За трудовия си стаж съм преживяла не един бърнаут и след всеки съм си казвала - струваше ли си?
Въпреки това смятам, че в днешно време, повече от всякога, има възможности за обучения и придобиване на нови знания на една ръка разстояние и в много случаи достъпни и безплатни.
Никога не се оплаквам от липса на възможности, а от време, за да се възползвам от тях.
Тъй като темата е за жените и кариерата смятам, че сега пред жените има много варианти и пътища, стига да не се пренебрегва психичното здраве.
А и честно казано, ако трябва да избирам пред пореден сертификат (казвам пореден, защото ги имам много в куфара) и ваканция с децата, ще избера ваканцията с децата.
При всеки човек има различни фактори, които влияят, било то деца, болни родители, всякакви багажи, които животът трупа върху раменете ни. И независимо от желанията и амбициите, се налага да се пренаредят кубчетата на приоритетите.
За трудовия си стаж съм преживяла не един бърнаут и след всеки съм си казвала - струваше ли си?
Въпреки това смятам, че в днешно време, повече от всякога, има възможности за обучения и придобиване на нови знания на една ръка разстояние и в много случаи достъпни и безплатни.
Никога не се оплаквам от липса на възможности, а от време, за да се възползвам от тях.
Тъй като темата е за жените и кариерата смятам, че сега пред жените има много варианти и пътища, стига да не се пренебрегва психичното здраве.
Абсолютно никой не е застрахован от бърнаут. И никой не е казал, че трябва на 100% всеки да гради кариера. Въпросът на темата е дали е възможно жена да гради кариера и отговорът е да, независимо дали е майка или не, дали сама гледа деца/дом/всичко друго. Но ако се е нагърбила с хиляда задачи, може би въобще няма да гради кариера, а само ще работи. За кариерата трябва да се претеглят + и - и да се прецени кое към момента е важно и кое как ще се отрази в бъдеще. Затова и казах, че преспокойно може да се къта на една позиция до пенсия и това е, или на едно ниво по-скоро. Като нямаш сили, не градиш. Ако имаш амбиция, намираш начин, а не оправдания и действаш. Ако ти влияе психически и не издържаш, не е за теб това. На мен лично бъдещето на семейството и на детето ми е един от основните мотиватори за развитие. И това не ми ограничава времето със семейството, нито влияе на почивките ни и т.н. Затова има и едно нещо work-life balance, на което се набляга много последните години.
А какви са вашите наблюдения за реакции на работодатели към жени на 30+ , които нямат деца? Има ли тук дами, което могат да споделят впечатления?
За последната година три дами от екипа ми излязоха майчинство, работата върви.
Никога не съм казала копче за болничен или излизане от работа по-рано, защото трбява да се погрижи за дете (разбира се никой и не злоупотребява с това). Забелязвам, че в екипа ми татковците напоследък също взимат болничен за гледане на дете. Редуват се с половинките си и това е похвално.
posh_, това е много обнадеждаваща информация
Мен по интервюта ме питат и това ме притеснява. Питат ме и дали съм омъжена след този въпрос, многократно са ме питали и дали имам сериозен приятел. След това ме питат, дали планирам скоро да имам деца.
Честно казано, вече се чудя как да отклонявам тези въпроси, защото се чувствам зле от това да отговарям. Прекалено лично е. Срещу себе си виждам неодобрителни физиономии. А при мен няма нищо проблемно. Просто може би свръх амбициозност в 20-те ми години и желание за бизнеси и кариера.
Мен по интервюта ме питат и това ме притеснява. Питат ме и дали съм омъжена след този въпрос, многократно са ме питали и дали имам сериозен приятел. След това ме питат, дали планирам скоро да имам деца.
Честно казано, вече се чудя как да отклонявам тези въпроси, защото се чувствам зле от това да отговарям. Прекалено лично е. Срещу себе си виждам неодобрителни физиономии. А при мен няма нищо проблемно. Просто може би свръх амбициозност в 20-те ми години и желание за бизнеси и кариера.
Такива въпроси нямат място на интервютата. Това е много голям червен флаг за фирмата или поне мениджъра(ката) и отношението.
На този етап съм решила да отклонявам такива въпроси като ги попитам, защо ги интересува и как това е релевантно към позицията.
Наистина ми става изключително неприятно. Само мога да си представя как би се почувствала жена с репродуктивни проблеми при такъв въпрос
posh_Питат ме и дали съм омъжена след този въпрос, многократно са ме питали и дали имам сериозен приятел. След това ме питат, дали планирам скоро да имам деца.
Това в кой сектор се случва, ако не е тайна? Иначе аз също съм на мнение, че следва да избягваш подобни работодатели, тъй като този техен манталитет ще се прояви и в други аспекти от работата.
