Тревожност, защо, как да се справим?

  • 4 947
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 49
Здравейте,

Искам да споделя опитът си тук,както и да потърся съвет или хора, които минават през същото нещо като мен. Ще бъде дълго, затова благодаря на всеки един, който отдели от времето си!
Момиче съм (ех, вече жена) на 26 години. Винаги съм била много позитивна, много жизнерадостна,, чувствителна, но не показваща слабите си моменти в живота, таих всичко в себе си, винаги, рядко са ме виждали да плача и така до онзи момент... Работих на едно място, имах влечения към конкретен човек, излизахме, доста ме послъгваше, аз търпях, търсих причината в себе си, може би аз нещо не правя както трябва? И така месеци наред, когато една вечер докато бях нощна смяна не изпитах онези пеперудки в стомаха, задържаха се няколко часа, казах си брей влюбена съм! До тук това, чувството отмина, човекът също не стана част от живота ми. Бях забравила, че някога съм изпитала това напрежение / пеперудки / парене в стомаха.
Смених работата след време, имах здравословни проблеми, на пук на всичко започнах да ди втълпявам, че имам и други проблеми заедно с тях, защото ми закъсняваше, ходих на гинеколог 2 пъти за 1 месец от страх да не съм болна. Тогава отново чувството се появи, закъсня ми с около 2 седмици за пръв път през живота ми и изпитвах тревожност в продължение на цяла седмица! После ми дойде, успокоих се и няколко седмици след това напуснах работа, именно заради напрежението и тревожността, която изпитвах докато съм там. Имах 2 седмици почивка, докато започна нова работа и се сгромолясах. Цяла седмица в леглото, без да ям, не можех да спя, изпитвах силна тревожност, гадни мисли, плачех. След седмица се взех в ръце. Имах 5 дни, в които изпитвах страхотно удовлетворение, че го няма това чувство в стомаха, усеща се като парене,аз го асоциирам с признак на тревожност. Обаче не, пак се появи,не толкова силно колкото последния път, но го имаше. Отново гадни мисли, стряскане по време на сън, просто нещо ужасно. Съвзех се отново, започнах да чета много, да търся решение и сега смея са твърдя, че се справям, но все още изпитвам тревожност сутрин например с отварянето на очите. Ходя на разходки, спортувам, взимам си студени душове, чета и гледам неща за личностно развитие, ходих на психолог веднъж, но не ми каза нищо различно от това, което вече бях започнала да правя. Благодаря ако стигна до тук.
От 3 седмици имам и пищене в ушите, тази сутрин се разплаках, защото вече толкова дълго време се боря и се чудя някога ще свърши ли?
Моля всеки, който преминава през това или е преминал, кажете ми, как да се оттърва от тревожността напълно? И то не напълно, защото това е нормална емоция, но нека е само когато има за какво реално. Моля за съвет?
Днес ще започна да пия и чай от жълт кантарион, който е естествен антидепресант, но може да пропускам нещо, някой има ли, който се е справил? И как?
Твърде млада съм, за да пия антидепресанти предписани от психотерапевт, знам, че мога да се справя и по трудния начин.
А и само да отбележа, не съм имала паник атаки. Просто тревожност, нестихваща. Вече осезаемостта и е доста по-лека, но преди цикъл отново се засилва.

# 1
  • Мнения: 2 064
Изследвания правени ли са , за да се елиминира физическа причина ?

# 2
  • Мнения: 12 473
Аз също често изпитвам тревожност..но това е защото съм свръхсензитивна и реагирам на всяка манипулация и ограничения.
Помага ми това, че се научих да си повтарям, че качеството ми на живот зависи пряко от степента на несигурност, която мога да понеса в него.

# 3
  • Мнения: 1 554
Щитовидната жлеза изследвали ли сте?

# 4
  • София
  • Мнения: 5 135
Най-добре е разговор с терапевт.

# 5
  • Мнения: 49
Щитовидната жлеза изследвали ли сте?

Не съм правила изследвания за физически причини, не знам какво да изследвам, но чувствам се в перфектно здраве. Имам само къркорене на червата и то е пряко обвързано с моментите на тревожност.
А проблемът със здравето, който имах вече не е на лице.
Изключила съм вероятността за здравословен проблем, защото съм почти убедена, че всичко идва от главата, от прекаленото премисляне на нещата, от въпросителните, които ми изникват в главата и тн.
Бях си мислила дали не е от хормоните, защото преди месечния цикъл се засилва.

# 6
  • Мнения: 1 406
Аз на твое място не бих изключила физически проблем. Пусни си ПКК и изследвания за витаминни дефицити и ИР, провери щитовидната жлеза. И аз си мислех, че тревожността ми е само в главата, докато не разбрах, че имам дефицит на Б12 и завишен инсулин на гладно. Започнах прием на добавки и хранителен режим. За месец и половина и тревожността изчезна, и пищенето в ушите, и черните мисли.

# 7
  • Мнения: 1 531
Записвам се да следя темата. Страдам от тревожност (най-вече социална) от много години. Имам и добри и лоши дни, но от скоро са само добри 🙏
Правих какви ли не изследвания и всичко си беше в нормата. Започнах да се движа повече и да тренирам, което ме кара да се чувствам що годе добре.
Но все още не мога да се справя със страха от "новото" ,постоянно имам чувството че нещо лошо ще ми се случи на мен или на мой близък.
В момент на тревожност изпитвам напрежение в стомаха и ставам ужасно нервна и заядлива.
Започнах прием на Пчелен Прашец и Витамин Д.

# 8
  • Мнения: 1
Здравейте,

Искам да споделя опитът си тук,както и да потърся съвет или хора, които минават през същото нещо като мен. Ще бъде дълго, затова благодаря на всеки един, който отдели от времето си!
Момиче съм (ех, вече жена) на 26 години. Винаги съм била много позитивна, много жизнерадостна,, чувствителна, но не показваща слабите си моменти в живота, таих всичко в себе си, винаги, рядко са ме виждали да плача и така до онзи момент... Работих на едно място, имах влечения към конкретен човек, излизахме, доста ме послъгваше, аз търпях, търсих причината в себе си, може би аз нещо не правя както трябва? И така месеци наред, когато една вечер докато бях нощна смяна не изпитах онези пеперудки в стомаха, задържаха се няколко часа, казах си брей влюбена съм! До тук това, чувството отмина, човекът също не стана част от живота ми. Бях забравила, че някога съм изпитала това напрежение / пеперудки / парене в стомаха.
Смених работата след време, имах здравословни проблеми, на пук на всичко започнах да ди втълпявам, че имам и други проблеми заедно с тях, защото ми закъсняваше, ходих на гинеколог 2 пъти за 1 месец от страх да не съм болна. Тогава отново чувството се появи, закъсня ми с около 2 седмици за пръв път през живота ми и изпитвах тревожност в продължение на цяла седмица! После ми дойде, успокоих се и няколко седмици след това напуснах работа, именно заради напрежението и тревожността, която изпитвах докато съм там. Имах 2 седмици почивка, докато започна нова работа и се сгромолясах. Цяла седмица в леглото, без да ям, не можех да спя, изпитвах силна тревожност, гадни мисли, плачех. След седмица се взех в ръце. Имах 5 дни, в които изпитвах страхотно удовлетворение, че го няма това чувство в стомаха, усеща се като парене,аз го асоциирам с признак на тревожност. Обаче не, пак се появи,не толкова силно колкото последния път, но го имаше. Отново гадни мисли, стряскане по време на сън, просто нещо ужасно. Съвзех се отново, започнах да чета много, да търся решение и сега смея са твърдя, че се справям, но все още изпитвам тревожност сутрин например с отварянето на очите. Ходя на разходки, спортувам, взимам си студени душове, чета и гледам неща за личностно развитие, ходих на психолог веднъж, но не ми каза нищо различно от това, което вече бях започнала да правя. Благодаря ако стигна до тук.
От 3 седмици имам и пищене в ушите, тази сутрин се разплаках, защото вече толкова дълго време се боря и се чудя някога ще свърши ли?
Моля всеки, който преминава през това или е преминал, кажете ми, как да се оттърва от тревожността напълно? И то не напълно, защото това е нормална емоция, но нека е само когато има за какво реално. Моля за съвет?
Днес ще започна да пия и чай от жълт кантарион, който е естествен антидепресант, но може да пропускам нещо, някой има ли, който се е справил? И как?
Твърде млада съм, за да пия антидепресанти предписани от психотерапевт, знам, че мога да се справя и по трудния начин.
А и само да отбележа, не съм имала паник атаки. Просто тревожност, нестихваща. Вече осезаемостта и е доста по-лека, но преди цикъл отново се засилва.
Аз препоръчвам уеб семинара на Юли Тонкин и неговата книга - Как съхраних себе си. Много ми помогна да се справя с депресията и да преоткрия себе си!:sunglasses:

# 9
  • Мнения: 49
Благодаря, със сигурност ще я прегледам. А аз препоръчвам на всички, които искат да си помогнат - Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу.

Очаквам и още хора да се включат, кой как се справя, как се е справил. Как да преодолеем тревожността...
Вярвам, че е напълно възможно.

Последна редакция: чт, 07 апр 2022, 18:02 от bubanka

# 10
  • Мнения: 1 531
Не знам дали съм песимистично настроена, но съм на мнение, че можем да се справим от части с тревожността, но не и да я премахнем напълно.
Дано да греша.

# 11
  • София
  • Мнения: 5 135
Opa9, аз се справих с помощта на терапевт. По негова препоръка стигнах до антидепресанти, но при мен положението беше несравнимо по-тежко, така че не мога да съм пример в точно тази насока.
Самата тревожност - в хода на разговорите с терапевтката намерихме зародиша й и изработихме мои собствени механизми да я блокирам. При всеки начинът за справяне и блокиране е различен, така че не мога да дам готова рецепта.
И при мен тревожността се появи покрай притеснения за здравето и именно в тази насока поработих със специалист - какви са ми притесненията, защо ги имам, как да ги боря, как да не задълбавам в тях, как да защитавам съзнанието си от лошите мисли и да го щадя. Не мисля, че друг, освен човек, който е учил това, може да помогне адекватно. Всички дават акъли за спорт, за хобита, да си промениш нагласата, да мислиш хубави неща - няма лошо, но не мисля, че истинска тревожност може да се пребори с джогинг в парка и зумба в съседния фитнес.
И, да, тревожността винаги е някъде там до някаква степен, но веднъж когато осъзнаеш, че е напълно контролируема, животът се променя на 180 градуса.

# 12
  • Мнения: 49
Записвам се да следя темата. Страдам от тревожност (най-вече социална) от много години. Имам и добри и лоши дни, но от скоро са само добри 🙏
Правих какви ли не изследвания и всичко си беше в нормата. Започнах да се движа повече и да тренирам, което ме кара да се чувствам що годе добре.
Но все още не мога да се справя със страха от "новото" ,постоянно имам чувството че нещо лошо ще ми се случи на мен или на мой близък.
В момент на тревожност изпитвам напрежение в стомаха и ставам ужасно нервна и заядлива.
Започнах прием на Пчелен Прашец и Витамин Д.

Ходила ли сте на психолог?
Аз ходих веднъж и не се впечатлих, не мисля, че беше подходящия човек. Да изслуша ме, олекна ми, но не ми даде решение. Съветваше ме неща, които вече започнах да правя сама преди това.

# 13
  • Мнения: 1 531
Записвам се да следя темата. Страдам от тревожност (най-вече социална) от много години. Имам и добри и лоши дни, но от скоро са само добри 🙏
Правих какви ли не изследвания и всичко си беше в нормата. Започнах да се движа повече и да тренирам, което ме кара да се чувствам що годе добре.
Но все още не мога да се справя със страха от "новото" ,постоянно имам чувството че нещо лошо ще ми се случи на мен или на мой близък.
В момент на тревожност изпитвам напрежение в стомаха и ставам ужасно нервна и заядлива.
Започнах прием на Пчелен Прашец и Витамин Д.

Ходила ли сте на психолог?
Аз ходих веднъж и не се впечатлих, не мисля, че беше подходящия човек. Да изслуша ме, олекна ми, но не ми даде решение. Съветваше ме неща, които вече започнах да правя сама преди това.
Точно поради тази причина не съм ходила на психолог, ще ми загуби времето с това да "намерим" същността на проблема. Същността ми е пределно ясна. Да ме изслуша ,че да ми олекне - това ММ го прави перфектно.
Плюс това живея в чужбина и не говоря езика толкова добре,че да отида на психолог.
Както авторката и аз съм решила по трудния начин.
Продължавам да следя темата.

# 14
  • Мнения: 49
Записвам се да следя темата. Страдам от тревожност (най-вече социална) от много години. Имам и добри и лоши дни, но от скоро са само добри 🙏
Правих какви ли не изследвания и всичко си беше в нормата. Започнах да се движа повече и да тренирам, което ме кара да се чувствам що годе добре.
Но все още не мога да се справя със страха от "новото" ,постоянно имам чувството че нещо лошо ще ми се случи на мен или на мой близък.
В момент на тревожност изпитвам напрежение в стомаха и ставам ужасно нервна и заядлива.
Започнах прием на Пчелен Прашец и Витамин Д.

Ходила ли сте на психолог?
Аз ходих веднъж и не се впечатлих, не мисля, че беше подходящия човек. Да изслуша ме, олекна ми, но не ми даде решение. Съветваше ме неща, които вече започнах да правя сама преди това.
Точно поради тази причина не съм ходила на психолог, ще ми загуби времето с това да "намерим" същността на проблема. Същността ми е пределно ясна. Да ме изслуша ,че да ми олекне - това ММ го прави перфектно.
Плюс това живея в чужбина и не говоря езика толкова добре,че да отида на психолог.
Както авторката и аз съм решила по трудния начин.
Продължавам да следя темата.

Да, аз съм авторката. А когато изпитваш тревожност, какво е нещото, което ти помага да се оттървеш. Всеки ден ли се проявява, при мен - да. Искам да стигна до етап, в който това няма да е всекидневие.

Общи условия

Активация на акаунт