Как да отгледам дете сама?

  • 6 456
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте на всички! След много краници и неразбирателства с приятеля ми стигнахме до решението да се разделим. Очакваме дете, в момента съм в 7ми месец с рискова бременност. Решението беше подтикнато от моите нерви както и от неговите, плюс че той ми посягаше и вредеше на мен и на бебето. Във всяка наша караница се опитва да ме изкара ужасен човек и себе си жертва, за да може ако се стигне до раздяла да вини мен. Не искам този човек да бъде вписан като баща на бебето, нито искам той да има права над него. Това възможно ли е? Ако един ден бащата поиска правата си над детето може ли да ми го отнеме? Да уточня, че той сам каза, че не иска бебето да носи неговите имена, защото съм щяла да го използвам с него. След това в една от караниците каза, че ще вземе неговите имена и ще ми вземе детето.
Друго нещо, което ме притеснява е, че ще гледам детето си съвсем сама. Имаме и куче, което също аз ще взема и не мога да си представя да се справя с куче и бебе. В момента се изнасям от нашия апартамент в София и ще живея в провинцията. Нямам книжка и кола, а следящия ме лекар е в София и ще трябва да пътувам безумни часове с влак за преглед и съответно за раждане. Не искам да намесвам родителите ми, защото те ме предупредиха, че с такъв човек не трябва да създавам семейство, но аз за съжаление още го обичам и не мога да си представя как ще живея без него...
Ще помоля родители, които са преминали през това да ми дадат съвети как да се справя с всичко, защото от няколко дни не спя и не се храня добре и се чувствам зле. Усещам, че той ме мрази с всяка секунда повече и повече и това ме кара да искам да не съществувам вече...

# 1
  • Мнения: 39 045
Тегава история и не виждам особен изход от нея. Оставаш при родителите си без да ги занимаваш с вас, лекар търсиш в провинцията. Ако можеш не записвай детето на бащата, защото иначе от тук в следващите 18 години ще зависиш от неговото настроение. Та кофти работа. Омилостиви вашите за да получиш все пак помощ, дори да е физическа.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 980
Родителите са опитали да предотвратят грешката. При свършен факт дълбоко се съмнявам, че ще откажат помощ. Потърсете лекар в района, където ще живеете.

# 3
  • Мнения: 11 741
Ако сте с рискова бременност и лекарят, който ви следи е в София, защо не изчакате докато се роди детето и тогава с бебето направо при родителите Ви. Едва ли ще откажат подкрепа за година-две поне. На този етап да поемат кучето или потърсете кой да го вземе. Абсолютно сама ще Ви е много много трудно. Не невъзможно, но трудно.

# 4
  • Мнения: 3
Лекар в района е трудно да намеря, пак ще трбява да пътувам до съседен по-голям град. За кучето мисля още тази седмица да го вземат при тях. Няма как аз да остана при него докато родя, защото се караме, удря ме, а и ме изгони, защото му казах да поеме вината и веднъж да признае, че не е моя вината да ме удря, а изцяло негова. Ще говоря и родителите ми като съм малко по-добре и имам сили да споделя и разговарям с някого лице в лице за случилото се.
Не знам обаче той какви проблеми предстои да ми направи за детето и ме е страх. Знае ли някой дали има право да поиска бащинство след като не е записан в акта за раждане?

# 5
  • Мнения: 3 250
Трябва да помислиш какво печелиш от това признаване на вина ти и какво печели детето ти.
Особено като така си решила да носи твоите имена. Баща неизвестен? Поведението ти трябва да е такова, че детето да получи максимума, а на теб как ще ти е най-удобно е трябвало да мислиш по-рано.

# 6
  • Мнения: 11 741
Щом нямате брак, за да носи имената му и да води дело за бащинство първо трябва да го признае.
Детето може да бъде записано на твое име или на името на баща ти (като през име), но само с неговото изрично съгласие. Консултация с адвокат бих препоръчала. Ясно е, че няма как да останеш там при насилие, но защо не се обърнеш към социалните и ОЗД. Мисля, че при така създадената ситуация ще могат да те настанят в звено "Майка и бебе" или някакъв кризисен център докато родиш и след това да си тръгнеш с бебето при Вашите. Целта е да си близо до лекари и помощ предвид, че си рискова бременност. Едва ли пътуване до София в това състояние е добър вариант.

# 7
  • Мнения: 18 229
След като е негово дете, може да заведе дело и да го докаже, по този въпрос нищо не можеш да направиш. Експертизата ще установи, че е той.
Дали ще води дело обаче - не изглежда да е твърдо решил, че иска да е баща.

# 8
  • Мнения: 12 627
Мама Ру те е оосъветвала нещо много добро: обади се на социалните служби, има и кризисни  центрове за жени, пострадали от домашно насилие.
Ето например линк към Анимус: http://animusassociation.org/centar-za-vazstanoviavane-konsultir … /krizisen-centar/
Обади им се, обясни проблема  и питай с какво могат да ти помогнат и могат ли да те настанят някъде, където да си под наблюдение заради рисковата бременност. Определено не можеш да пътуваш с часове до лекар, защото ще стане беля.

За кучето нямаш капацитет, така че хубаво, че някой друг ще го гледа.
Дали той може да докаже, че детето е негово? Да, може, по съдебен ред и ти не можеш да му попречиш. Дали ще го направи? По-скоро не. Дали ще ти вземе детето? Няма начин, ако успееш да създадеш на детето добра среда на живот и  ако някъде е регистрирано твоето заявление, че мъжът упражнява домашен тормоз и насилие над теб. Питай в Анимус, в социалните служби и където решиш как да процедираш по този въпрос.

Довери се на родителите си, признай си грешката и че те са били прави. На тях можеш да разчиташ.

# 9
  • Мнения: 25 449
Дали той може да докаже, че детето е негово? Да, може, по съдебен ред и ти не можеш да му попречиш. Дали ще го направи? По-скоро не.

По-скоро да. Не за друго, а за да ѝ стъжни живота и да си отмъсти. Особено ако усети, че тя се страхува да не загуби детето си.

Hululu Lulu, съжалявам, че ще го кажа, но ти семейство нямаш. Имаш съквартирант, от когото си се излъгала да забременееш. И не става въпрос имате ли брак, или не. Идеята на семейството е хората да си помагат, да се подкрепят в труден момент, да се борят с проблемите в живота заедно. Кое от всичко това прави човекът до теб? И то в момент, в който си най-беззащитна? Той те закриля или ти забива нож в гърба?
Не, семейство нямаш и няма за какво да се бориш. Ти си сама с детето си и можеш да разчиташ само на себе си и твоите близки и приятели.
Моят съвет е да си потиснеш хормоните, доколкото е възможно, да включиш мозъчните клетки на максимален режим, да потърсиш помощта на родителите си, да си намериш добър адвокат и да правиш това, което той те посъветва.
Ако бащата на детето започне пак да те заплашва, че ще го припознае и ще ти го вземе, ти се постарай да запазиш хладнокръвие. Свий безразлично рамене, увери го, че няма проблем от твоя страна и го предупреди, че на 3-ия ден след раждането трябва да дойде да си прибере детето. На теб не ти трябва дете от такъв мъж.
И гледай сеир...

# 10
  • Мнения: 3
Благодаря ви, малко по-добре се чувствам като знам, че има кой да ми помогне. Ще си дам още малко време да се стегна психически и с адвокат ще говоря. Ще е хубаво ако има как да подпишем документ, че той се отказва от детето и няма да се пречи, за да мога да се грижа за бебето. Мисля, че ще се справя с отгледжането и възпитанието първите 2 години майчинство, след това ще се надявам да намеря начин да улесня нещата за нас. Имам доста питанки, особено като става въпрос за новородено, но явно ще трябва да досаждам на лекар денонощно.
За съжаление брат му(който не знае, че ме е удрял и мисли, че приятеля ми е жертва на моите нерви) го настройва да ме изгони по-бързо и той се озлобява още повече, не знам как да подходя за нормален разговор. Поне да не иска да се махна от апартамента, за който и двамата плащаме и двамата сме подписали договор за наем.

Да, трябвало е да помисля по-отрано за всичко. Мислех си, че ме обича, а аз него го обичам много. Не ми е първия приятел, нито аз неговата първа, но имам чувството, че не съм обичала някого така досега. Бременността ми не беше планирана, даже лекари казваха, че ако някой ден реша ще стане много трудно и дори може да се наложи операция. Когато разбрах бях далеч от него, но той каза, че ще си имаме дете и ще поеме отговорност. След няколко месеца започнах да не мога да върша неща по вкъщи и да имам болки. Това го изнерви, мен болките ме изнервяха и се карахме за най-малкото. Нещата разрастнаха и той започна и да ми посяга. Сега ми е забранено от следящия АГ да правя каквото и да е, освен да почивам защото имам контракции и може да стане опасно за бебето. Дори ще се наложи да се роди по-рано, заради моят здравословен проблем. Тези неща много ме депресират и искам просто да е до мен, но той вечно е изморен, вечно само той прави всичко, а аз съм инвалид и по цял ден лежа и нямаме никакво спокойствие. Пропуснах да спомена, че той е на антидепресанти и ако не ги пие става още по-буен...

Благодаря за съветите, Как' Сийка. Съгласна съм, че семейство нямам и плача с часове, че не мога да осигуря поне това за детето си. Не виждам и как да изградя с такъв мъж.

# 11
  • Мнения: 12 627
Как да се откаже от детето? Той не го е припознал, защото не е родено. Ти продължаваш да искаш да си с него? Късмет тогава!

# 12
  • Мнения: 6 505
Ти детето сама ще си отгледаш, спокойно, ще се справиш. Нито ще си първата, нито последната. Но се махай бързо от шамарите на тоя, преди да загубиш и бебе, и себе си, и всичко. Ако не можеш да се оправиш с кучето, не се нагърбвай с него, остави му го.

# 13
  • Мнения: 39 045
Ако нямате брак няма как да го запишеш на него. После ако той реши да се доказва като баща не можеш да го спреш, но трябва да мине тежка процедура. Ако реши, тогава ще го мислиш.

# 14
  • Мнения: 3 250
Човекът е на антидепресанти? Чудо.
А аз си мислех, че сте изнервени и двамата и просто се карате.
Ти си бременна, а той те бие?
(не че в останалото време е нормално)
Нямаш работа там, не го дразни въобще, изобщо не споменавай думата адвокат, взимай си нещата и си отивай при родителите.

Общи условия

Активация на акаунт