Мъжете и бракът

Здравейте,

Темата е интересна, статията в блога също, но е далеч от нас за голяма част от коментарите - защото не е съобразена с нашата географска ширина, разбирайте народопсихологията.

Апропо - има не малко жени, които също не искат да сключват брак, при продължителни отношения въпреки отправени предложения и родени деца, поради което за мен въпросът за "нежеланието за сключване на граждански брак"  се отнася и до двата пола, не само до мъжете или жените.

Отговорът вероятно се дължи на комплекс от обстоятелства, част от които са преобладаващи - в своята същност - прагматични - всичко е въпрос на "сметка" - т.е. влияние оказва точна наука математика, в частност алгебра. Защо?!

Отговорът се корени в 1/ закона и в 2/ народопсихологията ни:

1.1.( проблем в закона) При сключване на граждански брак ( при липса на сключен брачен договор или отбелязване в акта за граждански брак) придобитото имущество по време на брака е общо на двамата съпрузи ( справка Семейния кодекс). За момент да си представим ситуацията - преди сключване на брака ( все по-често това се случва, но въпреки това процентът е нищожен) мъжът / единият партньор предлага на другия да сключват брачен договор или да отбележат режим на разделност на имуществото. Какъв ли ще бъде резултатът в болшинството от случаите - жената  и нейната рода ще се почувства "обидена" или обратно - мъжът и неговите роднини и т.н. Общо взето смисълът е един и същ.
1.1.1. ( проблем в народопсихологията) А защо е важно да се уредят материалните отношения преди да се влезе в емоционални отношения - отговорът е също толкова елементарен - за да има материална справедливост и някой да не се почувства използван, в случай, че след време отношенията им се развалят - защото никой не мисли за раздяла при сключване на брак. Но фактите говорят сами за себе си - България е на първо място по разводи в Европа по статистика от преди няколко години и то за последователни години - над 50 %.  Това какво иде да покаже - че отношенията между двама души не започват както трябва, но това е отделна тема
1.1.2. Обратно - уредят ли се материалните отношения отначало - каква ще бъде причината двама души да бъдат заедно - разбира се само тяхното вътрешно желание, при липса на каквито и да е други мотиви ( неискрени).

1.2. (проблем в закона) Според в закона за наследството, при смърт на единия съпруг, другия го наследява ( без да се обсъждат спецификите за наличие на деца или наследяване с роднини при липса на общи деца).  Т.е. предварително законът "дава" от имуществото на единия съпруг на другия съпруг ?! Кому е нужно това. Не е ли по-важно волята на двамата съпрузи - ако между тях е имало уважителни отношения през годините - наследяването да е в резултат на такава воля, а не по силата на закона. Защото има и много неудобни примери, зависещи от наследяването, като начало на взаимоотношения.. Например в Бразилия ( надявам се не бъркам) процентът на разводи е 25, като между съпрузите няма наследяване по закон, а само по волята на съпрузите. Т.е.  предполага се, че двама души се събират поради реално, вътрешно, истинско желание, а и осъзнатост да бъдат с друг, а не водени от финикийски мотиви.

1.3. И ако народопсихологията ни е такава - за което трябва да има осъзнатост - но и има и много раздели - явно нещо трябва да се промени. ако моралът, добрите нрави отсъстват като ценности, законът може да ги създаде. Например, по закон при сключване на граждански брак придобитото имущество да е в условията на разделност, а само по волята на двамата съпрузи след .......период от сключване на брака, то да бъде в общност.
1.3.1.Или да отпадне автоматичното наследяване между съпрузи, а само по волята на единия съпруг, другия да може да го наследи след ...период от съвместния им живот.

1.4. В действителност, дори при липсата на горните нововъведения, в момента законът допуска чрез други способи да се постига същият резултат ( например по време на сключен граждански брак роднини на единия съпруг учредяват търговско дружество и то придобива активи, които използва съпруга, като при развод / смърт, съпругата няма да получи нищо или обратното) Но отново тук се повдига въпроса, че това е поведение на един прагматично мислещ човек, което би засегнало другия и може да бъде основание за влошаване на техни отношения. Т.е. законът мотивира хората да имат защитно поведение спрямо своя партньор.

1.5. Имам множество примери от живота на близки, приятели, с които да защитя позицията си, но няма да ги разказвам, не е за това темата. Но причината за нежеланието да се сключи брак не е една и не мъжът / жената са виновни за това изцяло, а по-скоро преобладаващата философия на нашата географска ширина за отношенията между двама.  

Дано повече искрени и добронамерени отношения да се създават !

Аз не виждам нищо искрено и добронамерено в това да не желаеш брак, защото половината от придобитото по време на него щяло да остане за партньора.

В повечето случаи, жената е ощетената от едни такива преместливи отношения, защото тя, за да роди деца на един мъж, да се грижи за тях, да се грижи за дома, трябва да се лиши от възможност да е финансово равнопоставена за определен период от време.
Имам нагледен пример на такива отношения - дълга връзка, после две деца, жената не е работила от няколко години вече, за да гледа тези деца, а той си купува апартамент на негово име, разбира се без тя да е включена по какъвто и да е начин като собственик, въпреки, че и тя влага някаква сума пари от себе си при покупката на жилището. Живеят двамата с децата в това жилище, там тя се грижи за всички, тя чисти, тя готви, за там пазарува и влага средства, с които да осигурява нормален живот, нали.. уж не е на гости.. но някой ден, ако той реши, че вече не я иска, тя няма да има нищо и буквално ще трябва да започне от нулата + две деца.

Всеки сам си решава какви компромиси е готов да прави, но в отношения, в които аз ще инвестирам всичкото си време, внимание, грижа, емоции, ще родя деца и ще гледам и ще се грижа и за тях... бих искала да имам поне сигурност, че няма да остана на улицата, защото нещо се е случило с партньорът ми, или просто сам е решил, че вече не ме иска.

В тази ситуация, законът добре е измислил как да се погрижи за хората, когато биха били в уязвим период от живота си, и на така нареченият партньор, няма да му е толкова лесно и безгрижно да си хване шапката, щото така е решил.

Защо някои мъже не желаят да сключат брак? Кое ги плаши?

Ми времената са такива, ценностите. Не предразполагат към брак. За съжаление. Има недостиг на семейно ориентирани жени със здрава ценностна система. И изобилие на такива, които са прекрасни за нещо временно.

Има ли ползи от брака за мъжа и в какво се изразяват те?

Ако случи на читава жена - има ползи. От семейството по-добро няма.

Как можем да разпознаем женещия се тип мъж, за да не си губим времето напразно?

Питайте ги директно и ще ви кажат. Примерно какво мисли за брака. И ще разберете.

Защо да искат брак, жената си живее у тях, готви, чисти..
Ако една жена иска брак, просто отива да живее у мъжа, едва след като се вземат, за да е сигурно.

Прочетох материала и това, което е цитирано там, съвпада с моя опит и наблюдения.
Женещ се мъж не знам как се разпознава, но ако мъж заговори на 1--2 среща за развитие на връзката или за ценности, или как търсел Жената, или каквото и да е, което звучи тежко, сериозно и аз не съм тъпкач като другите - то с около 99.(9)% сигурност няма да се ожени за жената, на която го казва.

Дмитри, то пък защото е пълно с читави мъже, които само ходят и питат за читави жени, и видиш ли - не се намират.
Истината е, че жените прекалено бързо предлагат всички екстри и тестдрайв-ове, като по този начин лишават мъжа от желанието да се старае. Това не означава, че не са читави. Но за мен, до голяма степен сами се прецакват, ако реалното им желание е да сключат брак и да имат деца.

В крайна сметка, кой се старае, стреми се, и се бори за нещо, което му е поднесено вече в краката, без да е положил особени усилия? Визирам основно съвместното съжителство и игричките на семейство още от първите месеци на връзката.

Ами, от жените зависи.
Докато има жени, които се навиват да живеят, раждат и шетат без брак ще има мъже, които няма да предлагат брак.
И моят мъж ми предложи да живеем заедно, когато бяхме гаджета. Казах му, че първо трябва да се оженим. Толкоз.

Много интересно... Няколкото теми из форума по темата брак за проучване на мнението на жените са дали резултат. Ама ще е по-интересно да пишете за жените, които не искат брак, а съвместно съжителство.

Тоест мъжът дори и да има сериозни намерения да казва, че иска само секс и нищо друго така ли?
Женещ се мъж се разпознава ако жената наистина търси женещ се мъж, а не банкомат (в повечето случаи).

Моите наблюдения явно са над тази една трета от младите жени, които не желаят да сключват брак дълги години, защото "не са готови". Какво толкова има да се приготвят, аз не разбирам, но явно е нещо, изискващо дъълго мислене и чакане.

Съвсем същото е при младите мъже, които за в близкото ми обкръжение, но на тях поне не им тиктака Оня часовник, така че това ми е по-разбираемо.

Не мисля, че тези млади хора имат предвид точно законовите последствия за делби и съсобствености, защото когато все пак се наканят, се женят със семейна имуществена общност. Честно казано, за мен това е признак на любов, защото да мислиш ти за раздели и имоти преди брака, е доста трезво за някой наистина влюбен.

Не мисля също и, че женените мъже да работят повече и да достигат по-добра позиция в работата си. Един работохолик-ерген може много по-добре да се изгради кариерата си, докато същият човек сериозно ще застраши връзката си, ако е сериозно отдаден на работата. Очакванията към семейния мъж са да подкрепя жена си и да участва в отглеждането и възпитанието на децата, а това няма как да стане, ако той постави кариерата си пред семейството.

Искат или са съгласни на съвместно съжителство? Май по-скоро са съгласни. Като няма кой да предложи, какво друго освен да са съгласни?
Аз не го разбирам, ама хора всякакви.

Наши приятели живеят без брак, тя ми е споделяла, че не би се омъжила за него, защото знае, че няма да остареят заедно.
Какво той си мисли - не знам.
Едно дете, чакат второ.

На мен лично не ми беше важно да подпишем, но да родя дете без брак - не и в този живот.
Мъжът ми казва същото - детето след брака.

В общия случай жените са тези със семейни ценности, не мъжете. Освен това на жените се повтаря, че мъжете търсят само секс, така че жените със семейни ценности няма да пуснат на мъж, който им признава, че търси само секс. По-младите жени обаче ще се вържат на мъж, който си играе ролята и се прави на сериозен на приказки, и ще си мислят как са намерили читав мъж, докато въпросният си търси просто бърз секс по неморален начин.
Това за банкомата не разбирам как може да е най-големият мъжки страх, като в общия случай мъжът не може себе си да подсигури, камо ли дете.

Не да са съгласни. Да имат предложение, но да не искат да се подписват на някаква си хартийка, за да удостоверяват любовта си пред ... кого? институции, роднини, общество... пред кого трябва да се докаже и покаже? И защо е нужно?