Бърнаут

Два пъти съм била с бърнаут.

Но първо да summarize-на опциите за незабавно спиране на работа:
1. Молба за напускане по взаимно съгласие и несъобразяване със срока за предизвестие (при разбран и добронамерен работодател).
2. Болничен за по-дълъг период. Бърнаутът си е медицинско състояние --> втория път психиатърът ми "хвана" състоянието и ми оказа подкрепа.
3. Напускане незабавно, от днес за утре, без спазване на предизвестието, и заплащане на брутното възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие (гадно е, скъпо е, но здравето и спокойствието нямат цена).

Първият път, преди около 10-тина години, не си давах сметка какво се слчва с мен. Думата бърнаут още не беше популярна. Бях на кофти работа, с неприятни колеги (меко казано) и ниско заплащане. Страх ме беше да напусна, мислих, че няма да си намеря работа. Никога няма да си простя загубеното време там и похабеното здраве. Един ден връчих болничен на шефа. Никой не посмя да ме търси. 4 месеца почивка. Намерих си друга работа и светът се промени за мен.

Втори път: страхотна компания, страхотни колеги, приятна работа (но много), хубаво заплащане. Работих уикенди, празници, отпуски, вечери, по време на болничен заради операция... Докторът хвана психическото ми изтощение (прегаряне). Трябваше да реша какво правя със себе си. Не съм първа младост.

Реших да се преквалифицирам. Записах курс. Нямаше как да уча и работя. Взех болничен, връчих го на ръководството и заявих, че с този тип работа съм дотук. Ръководството не признава съществуването на бърнаут. След болничния отидох на борсата (курсът не беше свършил). 5 месеца (вкл.) лятото си търсих работа по новата специалност. Тегаво беше - без опит в сферата, на средна в възраст. Ужас. Но намерих де. Сега горе-долу съм добре. Няма опасност от бърнаут, защото колегите (мъже) смятат, че мястото на жените е в кухнята и да ги обслужват, и не ме ангажират особено, но за момента, докато се "прегрупирам", ситуацията е приемлива.

От едно известно време повтарям на себе си и приятели, че ми плащат за знания и умения, а не за здраве. То няма цена и не се предлага.

Успех ти желая в справянето с житейската ситуация! И търси специализирана помощ!

Тини, точка 2 е добра идея.
Но в България дават ли болничен за това?
Иначе авторката и кола да я блъсне няма да излезе болничен.
Може да се докара до някой инсулт или инфаркт, че да и дойде акъла.
Оф, и мен така ми пукаше за работата. И за колегите. Търпях, накрая след гадориите реших, че вече не дължа на никого нищо.

Бърнаут е болест, трябва да се лекува. Може да напуснеш, да си намериш нова работа и пак да стане същите. Причините за Бърнаут често са във самите нас. Болнични не съм си и представяла да взема, не можех да си представя да не съм там, на работата. Затова трябва лечение обикновено.

Привет,

Като първа стъпка - научи се да казваш не. В началото е трудно, цялата се съпротивляваш, но след 2-3 пъти, вече става по-лесно.
Говори с началството. Съобщи им как се чувстваш и виж и те какво ще ти предложат. На мен ми взеха асистентка, плюс ме разтовариха от доста неща и ме пуснаха в дълъг отпуск.

След кошмарна година, преосмислихме ситуацията всички: мениджмънт, служители, осъзнахме, че работата никога няма да свърши и трябва да се самоограничим. Затова и сами се съгласихме на правилото, че на човек в отпуск не се звъни по работа, освен ако не е на живот и смърт буквално. Макар че сме се събрали едни перфекционисти и работохолици и правилото не се спазва, видим ли, че някой дава назаето - веднага го изпращаме поне за 2-3 дни в отпуск.

Всъщност и колегите от човешки ресурси следят и веднага алармират ако усетят някого.
Като ви чета, обаче, разбирам, че май нашата компания е по-скоро изключение.

За съжаление, понятието бърнаут не се приема особено сериозно от много работодатели. Да, ще те изслушат, да ще кимнат с разбиране, ама в крайна сметка ще ти кажат - Оправяй се, работата искаме да се свърши.
И ние пращаме хора за по няколко дена или седмица вкъщи, обаче това не решава генерално проблема. А той е в голямата машина, която се движи към по-високи таргети всяка година, нуждата да се рипортва по-голяма печелба въпреки всичко, оптимизация на ресурси - разбирай включително и от хора в екипите и т.н. Капитализъм.
Затова и аз съм приела, че ако аз не се грижа за себе си, не мога да натоваря работодателя да го прави. Преди работех редовно до 10 вечерта, дали свърших всичката работа - разбира се, че не. Сега става 6 и аз приключвам. Разбира се, има някакви случаи, в които ще остана, но те са изключение и много внимавам да не стават практика за никой от екипа, не само за мен.

Аз не бих споделила с работодател в никакъв случай, няма да ми помогне, но в един момент може да се обърне срещу мен. Борбата със себе си е важна, да преодолееш зависимостта си към работата, да се отграничиш от нея.

Нямам точно опит с бърнаут, но имах период с напрежение да откликвам постоянно в не работно време. Предишната ми шефка я видях как точно заради това не издържа и напусна. Като ми предложиха позицията, казах на момента да не очакват от мен много след раб време. Мантрата, която си повтарям е, че работата никога не свършва. След единия проект идва следващия, никога няма да наваксаш и да си пред нещата.
Нужно е да поставиш граници като за начало, незаменими хора няма. Искаш да си лоялна към твоите хора, но искам да ти кажа, че те никак не са лоялни към теб като те търсят извън работно време, особено ако знаят че си сама с малко дете. Постави граници и ако няма ефект, напускай. В момента има такъв глад на квалифицирани кадри, повече от всякога те имат нужда от нас, а не ние от тях.

Ако се притесняваш, че на новото място ще те питат, защо се съгласяваш на по-ниска заплата, кажи им истината - че почваш отначало, че на старата ти работа си се претоварвала въпреки доброто заплащане и така нататък.
Трябва да мислиш за себе си и твоето здраве, защото друг няма да го направи.

Точно този цитат отнесен към Мъск, известен с експлоатацията на хората

А защо авторката трябва да започва на по-ниска заплата на новото място? Напротив, трябва да се стреми поне към същото възнаграждение, даже по-високо. Просто на новото място е чудесен момент да изгради граници - няма нужда да ги заявява, а да ги практикува - след работно време не се вдига служебен телефон, не се отговаря на служебни мейли. По същия начин уикенда, по време на отпуск и болничен. Не го изискваш това от екипа си и те ще спрат да го изискват от теб.

Like_Smoke никак не съм му фен, ама просто заради идеята 😂

Не знам в кое населено място се намира авторката. За съжаление в по-малки градове нещата са по-съвсем друг начин - примерно в моето родно място, ако ти предложат висока заплата почти на 100% това включва извънредно работно време и съботи, има уловка със сигурност. Ако искаш. Иначе естествено съм за, да се стреми към по-високо.

Не, не, не трябва. Още по-добре, ако намери нещо по-хубаво с по-добри позиции и възнаграждение.
Тук имаме предвид, че ако трябва, като краен, спасителен вариант, да приме просто някакво предложение за работа, за да не остава без доходи и да не се получава дупка в сивито. Иначе може даже и известно време, колкото може да си позволи, да си почине, да се възстанови и да си търси нещо по-добро от сегашното.
Идеята е да се намери нещо по-приятно и човешко за нея,  а не от трън на глог или още по-зле.

Против съм да се започва по- ниско платена работа. Никак не значи, че получавайки малко всичко ще е песен и рози на тази работа.

И аз така мисля. Много малко неща са сигурни още на интервюто, но заплатата е едно от тях, т.е. знаеш със сигурност, че ще взимаш по-малко пари, но не знаеш дали работата ще е по-малко или по-лека, каквото и да приказват. Това е много голям риск и не бих го поела, освен ако наистина не е кошмар настоящото ми място и единственото ми желание е да се махна час по-скоро.

По-малка заплата не значи по-малко работа или отговорности.

Ако фирмата е шит, ще дава малко пари за много работа.

Тя ще си намери по-хубава работа, сигурна съм.
В темата няколко жени споделиха, че само и само да си запазят здравето, са на по-ниска позиция.
При мен стана обратното, но имах моменти,  в които бях готова и продавачка в мола да стана. Те пък тогава и моловете затвориха, така че не можах дълго време да разчитам на този спасителен вариант.

Нека да не изкривяваме темата, мисля че стана ясно каква е идеята на евентуалната по-ниска заплата.
Въпроса е че явно не е добре сега и ако няма промяна, трябва да се търсят други възможности, било то по-ниска позиция или изцяло преориентиране на сферата.