Там е работата. В психиката. Колкото повече се опиташ да приемеш случващото се, като нещо нормално и естествено, толкова по-очаквана е болката. Така самата болка няма да те паникьосва и ще бъдеш по-спокоен. Имам приятелка с 36 шева. Тя ми каза, че просто не ги е слушала, искала е да излезе по-бързо и съответно това е резултата. На мен ми бяха казали, че между 7/8/9см не проверяват за разкритие, защото по виковете си личи. Това малко и в кръга на шегата. Аз в един момент им казах, май съм на тези см, тя ме погледна и потвърди. Просто го очаквах.
- Публикувана: 18 ян. 2022, 13:01 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2022, 00:24 ч.
Страх при раждане
с първото, де, с второто между 3 и 7 имаше час, а между 7 и 10 - половин. Отвратително! 
Първо, болката не е такава, че тялото ти да не може да я издържи, защото природата ни е пригодила за това. Второ, контракциите са на интервал, тоест след всяка има малко пауза, в която си отдъхваш и събираш сили. Но при раждането ми направи впечатление, че когато ми сложиха системата с окситоцин, болката се засили и стана по-честа. Но не знам дали щеше да е по-слаба, ако не беше форсирането с окситоцин. Може такъв да е естественият ход.
Страхът и адреналина от него стягат мускулатурата, което забавя раждането. Имате достатъчно време да се поинтересувате как преминава раждането - от първите контракции до рязането на пъпната връв. Матката е удивителен орган и неслучайно и жените преди мен са казали, че тялото на жената си знае работата и голяма част от процеса зависи от психиката.
Вижте това видео, на мен много ми помогна
https://www.youtube.com/watch?v=aT6PJzwJk5A
Има още няколко акушерки, които разказват за раждането от анатомична гледна точка много увлекателно.
Желая здраво бебче на финала!
Вижте това видео, на мен много ми помогна
https://www.youtube.com/watch?v=aT6PJzwJk5A
Има още няколко акушерки, които разказват за раждането от анатомична гледна точка много увлекателно.
Желая здраво бебче на финала!
Страхът и адреналина от него стягат мускулатурата, което забавя раждането. Имате достатъчно време да се поинтересувате как преминава раждането - от първите контракции до рязането на пъпната връв. Матката е удивителен орган и неслучайно и жените преди мен са казали, че тялото на жената си знае работата и голяма част от процеса зависи от психиката.
Вижте това видео, на мен много ми помогна
https://www.youtube.com/watch?v=aT6PJzwJk5A
Има още няколко акушерки, които разказват за раждането от анатомична гледна точка много увлекателно.
Желая здраво бебче на финала!
Вижте това видео, на мен много ми помогна
https://www.youtube.com/watch?v=aT6PJzwJk5A
Има още няколко акушерки, които разказват за раждането от анатомична гледна точка много увлекателно.
Желая здраво бебче на финала!
Да, чудесно видео. Аз попаднах на уебинарите на Елена Василева във фейсбук тази седмица и оттам разбрах за начина на дишане и как това може да ни помогне при самото раждане. Доста жени се изказаха, че точно нейните съвети са им помогнали за раждането, та живот и здраве, септември месец ще се опитам да ги приложа за първото ми раждане. Просто трябва да сме спокойни, да дишаме
и да бъдем позитивно настроени.
Точно тези видеа гледам и аз. Толкова са увлекателни и успокоявящи, че нямам търпение да дойде този ден. Наистина ми вдъхна увереност и обяснението на процеса и разбирането му определено помагат, защото иначе беше едно голямо неизвестно, за което всички говорят колко е ужасно…или почти всички. Така човек се настройва още от самото начало, че ще е някакъв ужас.
Надявам се да имам едно леко раждане!
Надявам се да имам едно леко раждане!
И да ти кажа няма страшно, няма да ми повярваш. Аз се бях наплашила много, изчетох всичко за "болката", попитах всички познати. Всеки отговаряше различно, едни ги боли повече, други по-малко. Най-накрая мама ме смъмри, каза да изляза на улицата и да гледам всеки, който мине е роден 😃. Гледах клипове, висях тук в бг-мама по цял ден. Голяма грешка, колкото по-малко знаеш, толкова по- добре иначе се вкарваш в драми, които даже няма да станат😃. Примирих се, знаех, че идваше краят🤣🤣🤣. Преди да вляза в болница се сбогувах с всички, казах как искам да се казва бебето, както споменах от интернет се вкарах в излишен филм. Влязох, докторите предупредиха, че щом е първо може да продължи над 12/20ч, аз още повече изперках. Прегледаха ме на ехограф, но моята госпожица се оказа инат, обърна се напречно и тоновете започнаха да и падат. Докторите решиха секцио, отдъхнах си, казах, че като умра еди как си искам да се казва бебето😃😅, изпаднаха в откачен смях. После съжалих (мое мнение) неможех да ставам 53 часа, някой минават само с 24ч.. Гледах жените, които са родили нормално ставаха след 2/3ч, аз чувах моето как плаче, а неможех да мръдна. Мина и замина, за около 10дни. Сега, като се сетя, вместо да си почивам, да се наспя аз се занимавах с простотии. Беба ми разказа играта 4 месеца без сън, вместо да се притесняваш от болката, по-добре се подготви какво те чака след това.
Ох, спомних си второто раждане. Имах дата за секцио. Преди това ми изтекоха водите и като започнаха едни контракции...не можех да лежа, нито да седя. Все едно тир ми минаваше през кръста, болките ми бяха там конценрирани. Голям гърч беше. Накрая вече имах чувството, че през 2 мин ми идваха контракции и добре, че ми направиха секцио. Някой по- напред писа за 53 часа възстановяване. Операцията запопна в полунощ, в 9ч сутринта вече бях на крак и всичко беше точно. В стаята с мен имаше жена, родила нормално второ дете, която не можеше да седи и лежи и беше постоянно на обезболяващи. Бъзикаше се, че е по- зле от мен.
Та, наистина всичко е много, ама много индивидуално. Колкото и истории да чуете, всяка ще е различна.
Та, наистина всичко е много, ама много индивидуално. Колкото и истории да чуете, всяка ще е различна.