Ами как, ставаше ми кофти. Не са ме късали в университета, но виж на шофьорския изпит ме скъсаха няколко пъти. Не беше от незнание, а от тъпо притеснение и паника. В крайна сметка не се отказах и си взех изпита. Към днешна дата шофирам спокойно и прилично добре. Таа, отплеснах се. В университета е важно да си вземеш изпита, а не с колко. А и нерядко оценяването е не само субективно, ами на късмет. Така, че не се притеснявай. Смело напред!
- Публикувана: 11 ян. 2022, 18:54 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2022, 16:34 ч.
Разкажете за първата си слаба оценка...
В университета не са ме късали. Но имах 3-ка, която ме разсмя, защото беше очевидна гавра от страна на преподавателя. На изпит ( по Логика ) влизахме на групи от по 5 човека. Даваше ни на лист някакви кратки въпроси за развиване за около 20 минути. После трябваше да отговорим устно на някакви въпроси. Накрая ни написа оценки по реда, по който седяхме един до друг - 3, 4, 5, 6. Изтеглих късата клечка с мястото, на което бях седнала. 
Знанията ми наистина не бяха за 6, но и за 3 не бяха. Нито това, което отговориха колегите ми на техните въпроси беше оценено с подобаващата оценка.
После от другите колеги, влизащи след нас на изпита разбрахме, че и с тяхното оценяване е имало гавра, но по-различна. Не помня вече подробности, просто за всяка групичка изпитвани си имаше някакъв различен "номер в ръкава" този преподавател.
Не смятам, че оценките, които получават студентите във всеки един случай отговарят на действително показаните знания. Важно е да се стараят да научат материала, но при слаба оценка вместо да се отчайват, просто да помолят за втори шанс, ако им е важен изпит. С отчаяние не се оправят проблеми.
Знанията ми наистина не бяха за 6, но и за 3 не бяха. Нито това, което отговориха колегите ми на техните въпроси беше оценено с подобаващата оценка.
После от другите колеги, влизащи след нас на изпита разбрахме, че и с тяхното оценяване е имало гавра, но по-различна. Не помня вече подробности, просто за всяка групичка изпитвани си имаше някакъв различен "номер в ръкава" този преподавател.
Не смятам, че оценките, които получават студентите във всеки един случай отговарят на действително показаните знания. Важно е да се стараят да научат материала, но при слаба оценка вместо да се отчайват, просто да помолят за втори шанс, ако им е важен изпит. С отчаяние не се оправят проблеми.
В ТУ (тогава не се казваше така) съм нямала, в УНСС после имах. И то не заради неучене по принцип за дадения изпит. Въпросният беше при проф. Емил Лозанов - бивш тогава председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет. И понеже към онзи момент комитетът вече го нямаше като структура, реших, че ще пропусна удобно при подготовката си въпроса за създаването и историята му. Е, да, ама не съобразих колко свидна му е тази тема.. Скъса ме заради този първи и последен въпрос, а на поправката бях в напреднала бременност и ми каза (циничен си беше, но явно и със слонска памет), че не искал да му раждам под носа.. Попита ме само дали вече знам всичко за Комитета по туризъм и при утвърдителния отговор от моя страна след двойката ми писа, без изпитване, 6.
В училище двойка съм нямала, но имах единица. И докато си заслужа 6 за срока, не знам колко ме изпитва госпожата по английски. И най-смешното е, че години след това при същата учителка (желязна, благодарна съм й много въпреки единицата), в същото училище, дъшеря ми имаше единица. И коментарът беше - крушата не пада по-далече от дървото. Ми какво да правим, отзивчиви сме..
Скъса ме заради този първи и последен въпрос, а на поправката бях в напреднала бременност и ми каза (циничен си беше, но явно и със слонска памет), че не искал да му раждам под носа.. Попита ме само дали вече знам всичко за Комитета по туризъм и при утвърдителния отговор от моя страна след двойката ми писа, без изпитване, 6.В училище двойка съм нямала, но имах единица. И докато си заслужа 6 за срока, не знам колко ме изпитва госпожата по английски. И най-смешното е, че години след това при същата учителка (желязна, благодарна съм й много въпреки единицата), в същото училище, дъшеря ми имаше единица. И коментарът беше - крушата не пада по-далече от дървото. Ми какво да правим, отзивчиви сме..
В университета съм нямала, но това го отдавам, че ми харесваше специалността и учех с голямо желание. Имах една 4 по механика на флуидите. Много се ядосах, че ми се падна някаква задача, която омотах. И се явиха на повишителен.
В училище обаче редовно имах двойки по немски/английски. Тресях се от ужас да влизам в тези часове...
В училище обаче редовно имах двойки по немски/английски. Тресях се от ужас да влизам в тези часове...
Винаги има преподаватели, които се правят на интересни. И за съжаление, студентите няма какво особено да направят.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...
Абе, всеки преподавател - с номера си.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...
Абе, всеки преподавател - с номера си.
Първата ми двойка беше на средновековна история и адски се разстроих, защото беше несправедливо - преподавателят ме обвини, че съм подсказвала и изобщо не ме изпита, направо си ме изгони. От яд изгубих три дни за учене за следващия изпит (просто нищо не ми влизаше в главата, постоянно мислех за проваления изпит), изобщо не се явих и това беше единствената ми поправителна сесия с 2 изпита за вземане. Ама точно тогава се научих по трудния начин - излезеш ли от изпит, каквото и да е станало на него, си го избиваш от главата и почваш да мислиш за следващия. То си е до човек, на мен например ми помагаше да изкарам останалата част от деня и вечерта много активно, с тренировка до изтощаване и после яка забава в компания на хора с чувство за хумор.
Най-важното е да свикнеш с мисълта, че късането на който и да е изпит нито е краят на света, нито е непоправимо.
Най-важното е да свикнеш с мисълта, че късането на който и да е изпит нито е краят на света, нито е непоправимо.
Не си спомням за какво беше... 
Първата ми двойка беше в пети клас по математика, но честно казано даже не помня каква беше точно задачата. Амбицирах се и си я оправих, после завърших математическа гимназия с 6, а висшето успях да се освободя по математика пак с шестици.
В университета имах една двойка по статистика на едно устно изпитване, но аз по принцип съм доста притеснителна, когато трябва да говоря и не беше от незнание, помолих преподавателката да ме изпита още веднъж и ми писа 6, с толкова си взех след това и изпита.
В университета имах една двойка по статистика на едно устно изпитване, но аз по принцип съм доста притеснителна, когато трябва да говоря и не беше от незнание, помолих преподавателката да ме изпита още веднъж и ми писа 6, с толкова си взех след това и изпита.
В близкото ни обкръжение преди години имаше едно дете, което по принцип беше слаб ученик. Все 2, 3, рядко 4 изкарваше. Веднъж се прибрал вкъщи ,ухилен до ушите, защото получил 1-ца за подсказване, той, двойкаря, дето все на него се налага да подсказват. Ами не му издържали ангелите на момчето. Един път да зададе учителката въпрос, на който той знае отговора и то да се случи да не изпитват него, а друг слаб ученик, който нищичко не знае по въпроса. Естествено, че ще подскаже, пък после ще мисли как да поправя тази 1-ца.
В девети клас имах двойка за срока по математика. Как да го приемам, аз не я разбирам. Тръгнах на уроци и накрая в дипломата имам 3.67. По мое време не се пишеше 3 по милост. Сега дори в елитни училища, ако ученикът е старателен, пише домашни и се мъчи, получава 3. При нас това не стигаше, в резултат на това обаче аз сега си смятам проценти, плочки и други нужни за живота неща.
В университета по българска литература След освобождението исках по-висока оценка и помолих да не ми пишат тройката, но на поправката ме скъсаха и после го взех с 4.
Не съм приемала драматично неуспехите, те са част от живота.
В университета по българска литература След освобождението исках по-висока оценка и помолих да не ми пишат тройката, но на поправката ме скъсаха и после го взех с 4.
Не съм приемала драматично неуспехите, те са част от живота.
В четвърти клас имах за пръв път слаба оценка- 4 на подробен разказ с рецензия от учителката, че е много подробен разказът ми 
Иначе двойки имах за пръв път в осми клас, три една след друга, в рамките на два дни по немски език в подгответо. Бяха на някакви диктовки и на едно домашно. На диктовките от 26 човека клас имаше само две тройки. Едната се сещам, че беше за някакви каравани. Обадих се на майка ми да ѝ съобщя "радостните" новини. Спомням си, че след третата ми беше смешно. В крайна сметка имах 5 за срока, тъй като редовно ни изпитваха, имахме по 20,30 оценки на срок.
В университета ме скъсаха три пъти общо по два предмета. Не се развълнувах особено и двамата преподаватели бяха странни птици и незнайно как пишеха оценките. Беше ме яд единствено за една 4-ка, защото се бях скъсала от учене, но не се сетих да дам подходящия пример след като развих въпроса устно.
Иначе двойки имах за пръв път в осми клас, три една след друга, в рамките на два дни по немски език в подгответо. Бяха на някакви диктовки и на едно домашно. На диктовките от 26 човека клас имаше само две тройки. Едната се сещам, че беше за някакви каравани. Обадих се на майка ми да ѝ съобщя "радостните" новини. Спомням си, че след третата ми беше смешно. В крайна сметка имах 5 за срока, тъй като редовно ни изпитваха, имахме по 20,30 оценки на срок.
В университета ме скъсаха три пъти общо по два предмета. Не се развълнувах особено и двамата преподаватели бяха странни птици и незнайно как пишеха оценките. Беше ме яд единствено за една 4-ка, защото се бях скъсала от учене, но не се сетих да дам подходящия пример след като развих въпроса устно.
Двойка не съм имала в училище никога, бях брутален зубър, но съм имала официално "Лош 1" в дневника заради подсказване на контролно. Няколко тройки съм имала и това е било, тежко ги приех, но се напънах и едната тройка по природознание я поправих с 10 шестици.
В университета по изпити също не съм била късана никога, направо беше въпрос на живот и смърт за мен да си взема изпитите.
В крайна сметка от 60+ изпита имам само три 4-ки, останалото са 5-ци и най-много 6-ци.
Поправката наистина е загуба на време. Да учиш цяло лято вместо да се напънеш, докато е време и после да си пей сърце.
Естествено, ако се случи въпреки усилията, не е краят на света, ще го вземеш, но е хубаво да се избягва такъв развой на събитията според мен.
Няколко тройки съм имала и това е било, тежко ги приех, но се напънах и едната тройка по природознание я поправих с 10 шестици. В университета по изпити също не съм била късана никога, направо беше въпрос на живот и смърт за мен да си взема изпитите.
В крайна сметка от 60+ изпита имам само три 4-ки, останалото са 5-ци и най-много 6-ци. Поправката наистина е загуба на време. Да учиш цяло лято вместо да се напънеш, докато е време и после да си пей сърце.
Естествено, ако се случи въпреки усилията, не е краят на света, ще го вземеш, но е хубаво да се избягва такъв развой на събитията според мен.