Живот извън България 🏝️

  • 8 977
  • 103
  •   1
Отговори
  • Мнения: 158
Здравейте,
Тези от вас решили и загърбили всичко за да потърсят ново начало извън майка България:
°В коя дисцинация отидохте и Защо?
°Как се решихте?
°Плюсове и минуси(предимства и недостатъци)?

# 1
  • Мнения: 3 295
Първо мисля, че темата ти е в грешния раздел.
Второ - почти всеки, който заминава заминава от безпаричие и безизходица. Много малко са тези, които заминават да учат със стипендия или мама и тати им удрят едно рамо.
Трето - чужбина никога не става майка, тя винаги ще е мащеха, но след всяко прибиране в "родината" и Батака, който сварваш си казваш, че е по-добре да си никой ама с пари в чужбина, от колкото някой, но без една стотинка в България.
Четвърто - за някой който е уреден с пари и имоти в България всеки заминал за чужбина е идиот и родоотстъпник. Но тук пак опираме до прословутата ни поговорка: Сит на гладен не вярва.

П.С. Аз избрах Германия, исках да замина в Австрия но неуредиците с визата преди години ме спряха. В Германия просто беше по-лесно. Не е лесно, но като нямаш избор си натискаш парцалите и така.

# 2
  • Мнения: 347
В днешно време най-добре е във всяко отношение да си стоишв България.Чужбината няма нищо общо с тази преди 15 години.

# 3
  • Мнения: 3 295
В днешно време най-добре е във всяко отношение да си стоишв България.Чужбината няма нищо общо с тази преди 15 години.


Изключително плоско мнение. Ако нямаш друг избор - заминаваш и още как. Много като мен все още заминават защото няма помощ от никъде - ни от държавата, ни от мама или тате.

# 4
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Избрахме Германия.Учихме и живяхме там повече от 10 години.
Обаче
1.Баща ми е женен там и има собствено жилище.Тоест имахме стабилен гръб.
2.И двамата знаехме немски почти перфектно,както и още 2 езика.
3.Имахме спестени пари за начало.


В чужбина е важно да знаеш езика и да имаш някаква професия.
Без език и професия ще работиш нискоквалифицирана работа и ще бъдеш на дъното.

# 5
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Първо мисля, че темата ти е в грешния раздел.
Второ - почти всеки, който заминава заминава от безпаричие и безизходица. Много малко са тези, които заминават да учат със стипендия или мама и тати им удрят едно рамо.
Трето - чужбина никога не става майка, тя винаги ще е мащеха, но след всяко прибиране в "родината" и Батака, който сварваш си казваш, че е по-добре да си никой ама с пари в чужбина, от колкото някой, но без една стотинка в България.
Четвърто - за някой който е уреден с пари и имоти в България всеки заминал за чужбина е идиот и родоотстъпник. Но тук пак опираме до прословутата ни поговорка: Сит на гладен не вярва.

П.С. Аз избрах Германия, исках да замина в Австрия но неуредиците с визата преди години ме спряха. В Германия просто беше по-лесно. Не е лесно, но като нямаш избор си натискаш парцалите и така.

Да... Никой не е заминал от хубаво. Или почти никой. Малцина са заминали и останали с някаква помощ, но те са друга категория. Но то е същото и ако от провинцията се преместиш в София. Повечето отиват да учат и остават. Почват от нулата и с години се влачат по квартири и под наем. Познавам и такива, които получиха апартаменти и имоти, но са единици.
И аз поддържам мнението, че е по-добре да си никой в чужбината, но с работа и доходи, отколкото да вегетираш в собствената си държава. За какво родоотстъпване става въпрос? Няма такова нещо. Собствената ни държава е мащеха за повечето българи. Това е най-тъжното и най-лошото.

# 6
  • Мнения: 3 010
Аз заминах, защото имах много хубаво предложение за работа - квалифициран труд по специалността, с пари и възможности за развитие, които не виждах как някой ще ми предложи в България. Разбира се, имаше доза размисъл, защото вкъщи имах много приятели, семейство и ми беше ясно, че навън няма да имам тези екстри и ще трябва да градя социална среда от нулата, кажи речи. За щастие успях да намеря приятели, запознах се с мъжа ми, създадох щастливо семейство и така. Макар да съм имала емоционално моменти на тъга и носталгия, изборът ми беше правилен, защото ми донесе много дивиденти и кариерно, и лично.

# 7
  • Мнения: 920
Не всеки заминава заради безпаричие или безизходица. Имам приятелка, която замина в Германия преди много години. Имаше си тук и имоти, добра доходоносна работа, много приятели. Работата й беше свързана с туризма, та поддържаше много контакти с туристи от Германия. Покрай тях тази държава за нея стана цел и мечта, представата й за нея беше като за най-прекрасно кътче в света, влюби се в нея. И замина, омъжи се там. Щастлива е и не се оплаква. Казва, че държавата е изключително грижовна към всички, постоянно или временно живеещи там.

Arielle, тук, в родината също много хора са никои.

# 8
  • Мнения: 1 570
Аз заминах, заедно с още две съученички да уча и "мама и тате удариха" не едно, а две рамена. Какво му е лошото, Ариел?
Моя приятелка от гимназията завърши медицина в България и замина за Германия след завършването, за да работи.
Друга позната се запозна с немец в компанията, в която работи, ожениха се, чакат бебе. В момента си приравнява дипломите.
Нито една от нас няма никакво намерение да се връща, някои имат и "имоти".
Та, не само от глад и безизходица заминават хората.

# 9
  • Мнения: 3 295
Liq-m писах и за втората група заминали - за мен заминалите с гръб и пари за мен не са емигранти. Да се блъскаш и тормозиш за всеки залък знаейки, че няма път назад - за мен това е истинското емигрантство, а не да знаеш, че мама и тати ти превеждат по 1000 евро в сметката всеки месец, докато ти учиш в престижен университет и от време на време сервираш кафе за по 2-3 часа дневно. Съжалявам има огромна разлика.

# 10
  • СИ
  • Мнения: 4 406

В чужбина е важно да знаеш езика и да имаш някаква професия.
Без език и професия ще работиш нискоквалифицирана работа и ще бъдеш на дъното.


И да... И не... Познавам много хора, които заминаха без да знаят никакъв език. Намериха си работа и се устроиха. И с годините се наместиха. В България как е? Много хора даже и български не знаят, но това не им пречи да живеят тук. Какво означава да си на дъното? В България без професия пак си на дъното, нали? Но едно е дъното в Западна Европа, друго е дъното в България. За последно бях при мой приятел в Германия, който заряза инженерната си диплома и се изнесе с жена си. Кара камион, получава доходи които му позволяват да е спокоен. Жена му също си намери работа, децата са на училище. Тук какво? Ми нищо... Инженер с диплома по електротехника. Писна му да го подритват и да го будалкат. Работеше в едно от ЕРП-тата. И не беше на ниска позиция. Не съжалява изобщо. Напълно е наясно, че е на дъното в Германия. Но на дъното с 3 хиляди евро. Живее си в подредено селце и въобще не мисли за връщане.

# 11
  • Мнения: 3 010
Като работещ човек, който никога не е разчитал на помощ - живяла съм с каквото изкарам - моят живот навън никога не е бил беден или труден. Важно е авторката да помисли къде иска да живее, какво умее да работи, каква квалификация има, какви езици говори, какво за нея е качествен и добър начин на живот. Има голяма разлика между това дали заминаваш да чистиш къщи или да работиш в банка.

# 12
  • Мнения: 1 570
Малко извън темата, ама ме досмеша за дестинацията.
Сега като се замисля май най ми се живее на Аруба😅

Последна редакция: пт, 07 яну 2022, 14:56 от Threemafan

# 13
  • Мнения: 3 295
Като работещ човек, който никога не е разчитал на помощ - живяла съм с каквото изкарам - моят живот навън никога не е бил беден или труден. Важно е авторката да помисли къде иска да живее, какво умее да работи, каква квалификация има, какви езици говори, какво за нея е качествен и добър начин на живот. Има голяма разлика между това дали заминаваш да чистиш къщи или да работиш в банка.

Все от някъде се почва - аз също започнах да чистя в началото, в момента уча. Няма нищо срамно в това. Ако обаче отидеш с нагласата, че няма да им "вършиш мръсната работа, защото си нещо повече" далеч няма да стигнеш.

# 14
  • Мнения: 920
Абсолютно вярно, SeaHorse. За моята приятелка дъното в Германия беше да почиства за един-два часа дом на богато семейство - това беше първата й работа там преди да се омъжи, докато тук в България дъното е да се бориш за позиция "чистач на тоалетни" - при наличие на прекрасна професия, но без перспективи да се реализираш в нея. Днес точно това видях и се почувствах ужасно... Няколко жени - българки, интелигентни, поддържани жени... борещи се за работа, която в някои държави я работят само най-нисшите...

Общи условия

Активация на акаунт