Здравейте, попаднах в един капан и не знам как да се измъкна без да има сърдити и обидени. Ситуацията е следната- с мъжа ми очакваме бебе през пролетта, всичко е цветя и рози освен това,че майка му живее с нас... Всичко започна,когато преди една година трябваше набързо да напуснем квартирата ми, той предложи да се преместим в апартамента, където е майка му, понеже бил негов и аз тъпата патка се съгласих, защото условието беше,че тя ще се премести да живее с баба му(нейната майка) в друг апартамент на другия край на града. Те двете обаче не се понасят и до колкото чувам само скандали има винаги,когато се видят. Няколко месеца след като се настанихме, става ясно,че тя ще се премести там след като баба му почине. Стана ми много криво,защото имах планове за бебе, а не исках да живеем с друг човек,още повече с нея, тя е много странен характер, вечно е недоволна,мрънка за всичко, негативна е и му се кара за щяло и не щяло, с мен се държи добре, винаги се старае да е усмихната, но в следващия момент с него е отвратителна! Как да кажа на мъжа ми,че искам или да се преместим при майка ми,където ще има повече място или да си купим наш собствен апартамент? Той се е хванал за това,че апартамента,в който живеем е негов, със скоро направен ремонт, бая пари хвърлени и т.н. Аз не искам да се карам или да обидя никого, но не издържам повече майка му! Как да му кажа,без да се засегне, той се държи прекрасно с моите родители, не искам да си мисли,че не уважавам неговата майка, на него бързо му минава тя като му се озъби или нещо се спречкат, за него няма проблем,че тя " временно" живее с нас...
- Публикувана: 28 дек. 2021, 01:22 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2022, 18:58 ч.
Как да кажа на мъжа ми?
-обясняваш на мъжа си, че не е била тази уговорката
-настояваш да излезете на квартира
-казваш на свекървата, че няма да толерираш такова отношение към мъжът си, не е бебе вече
-започваш да доминираш повече в това жилище, или ще е твоят дом, или си хващаш багажа на някъде другаде.
-настояваш да излезете на квартира
-казваш на свекървата, че няма да толерираш такова отношение към мъжът си, не е бебе вече
-започваш да доминираш повече в това жилище, или ще е твоят дом, или си хващаш багажа на някъде другаде.
Здравейте, попаднах в един капан и не знам как да се измъкна без да има сърдити и обидени. Ситуацията е следната- с мъжа ми очакваме бебе през пролетта, всичко е цветя и рози освен това,че майка му живее с нас... Всичко започна,когато преди една година трябваше набързо да напуснем квартирата ми, той предложи да се преместим в апартамента, където е майка му, понеже бил негов и аз тъпата патка се съгласих, защото условието беше,че тя ще се премести да живее с баба му(нейната майка) в друг апартамент на другия край на града. Те двете обаче не се понасят и до колкото чувам само скандали има винаги,когато се видят. Няколко месеца след като се настанихме, става ясно,че тя ще се премести там след като баба му почине. Стана ми много криво,защото имах планове за бебе, а не исках да живеем с друг човек,още повече с нея, тя е много странен характер, вечно е недоволна,мрънка за всичко, негативна е и му се кара за щяло и не щяло, с мен се държи добре, винаги се старае да е усмихната, но в следващия момент с него е отвратителна! Как да кажа на мъжа ми,че искам или да се преместим при майка ми,където ще има повече място или да си купим наш собствен апартамент? Той се е хванал за това,че апартамента,в който живеем е негов, със скоро направен ремонт, бая пари хвърлени и т.н. Аз не искам да се карам или да обидя никого, но не издържам повече майка му! Как да му кажа,без да се засегне, той се държи прекрасно с моите родители, не искам да си мисли,че не уважавам неговата майка, на него бързо му минава тя като му се озъби или нещо се спречкат, за него няма проблем,че тя " временно" живее с нас...
Още веднъж, на кого е апартамента в който живеете?
Сигурно е приписан на сина срещу гледане. Той е подскочил от радост и направил ремонт и се е закопал за вечни времена. Нито свекървата, нито синът ще напуснат апартамента доброволно.
Аз полезен ход не виждам. Лично аз никога не бих се сугласила да живея с други хора, а да забременявам при тези обстоятелства - пълен абсурд. Насадила си се на пачи яйца, сега освен да мълчиш и да търпиш, не виждам какво друго можеш да направиш.
Аз полезен ход не виждам. Лично аз никога не бих се сугласила да живея с други хора, а да забременявам при тези обстоятелства - пълен абсурд. Насадила си се на пачи яйца, сега освен да мълчиш и да търпиш, не виждам какво друго можеш да направиш.
Стискаш зъби, приемаш вътрешно, че без караница няма да мине и поставяш директно въпроса. Не навлизаш в конкретика, че искаш майка му да се махне от картинката, а ползваш фрази като "искам да сме си само тримата с детето, да сме отделно като истинско семейство" и т.н. Той ще схване, разбира се, че не искаш да сте заедно с майка му, но ако успееш да го изразиш по-меко, може и да ти се размине големия скандал. За живеене при вашите даже и не гъквай, защото тогава ще последва логическия въпрос защо трябва да се махнете от едната майка за да отидете при другата. Евентуално, с много късмет може и да го навиеш за квартира пак. Не вярвам, че ще се съгласи да купувате жилище щом "вече си има".
Това виждам аз като вариант. Кофти ситуация, но по-добре хващай била за рогата отсега. Явно си си навила на пръста да промениш ситуацията, настоящата те нервира, с бебе ще е още по-зле. Май по-малкото зло ще е да се разберете сега, макар и с цената на разправии, отколкото да седиш и търпиш...
Това виждам аз като вариант. Кофти ситуация, но по-добре хващай била за рогата отсега. Явно си си навила на пръста да промениш ситуацията, настоящата те нервира, с бебе ще е още по-зле. Май по-малкото зло ще е да се разберете сега, макар и с цената на разправии, отколкото да седиш и търпиш...
Аз бих му казала, че аз нямам жилище, че неговото ще е негово, когато майка му почине и как не го е срам да прави сметка на чужд имот, ами не се хване и с жена си да купи като голям човек, и че аз майка също си имам и с нея ми е по-спокойно. С приготвен сак и след като си кажа приказката, отивам у мамини. Ама аз по принцип като ми прекипи, ставам чума. И не хващам дикиш на приказки за компромиси, особено като виждам, че са само от моя страна компромисите. И имам гръб, подплатен с оборудван етаж да живея.
Както го каза на нас, така и на него.
Като не искаш да живееш с майка му сядате и премисляте наем или ипотека, после се организирате преди да родиш и така.
Местене в твоите родители не е решение.
Като не искаш да живееш с майка му сядате и премисляте наем или ипотека, после се организирате преди да родиш и така.
Местене в твоите родители не е решение.
Горките свека и баба - младото семейство ги чака да пукнат, че да си е само. То и сега могат да са сами, но пари не им се дават.
До раждането няма как да се купи и обзаведе нов апартамент.
А и след като свека се държи нормално и възпитано с авторката - какъв е проблема? Карала се със сина си - това са техни отношения. Колкото и да се карат - те са си най-близки.
А мъжа да не би да е под запрещение, че авторката да негодува?
Миличкия, от гнета на мама директно поставен под чехъла на жена си. Че и е готова да го заведе при тъщичката. А последната дали ги иска....
До раждането няма как да се купи и обзаведе нов апартамент.
А и след като свека се държи нормално и възпитано с авторката - какъв е проблема? Карала се със сина си - това са техни отношения. Колкото и да се карат - те са си най-близки.
А мъжа да не би да е под запрещение, че авторката да негодува?
Миличкия, от гнета на мама директно поставен под чехъла на жена си. Че и е готова да го заведе при тъщичката. А последната дали ги иска....
Това с живеенето при майка ти не е решение. При неговата не може, защо при твоята е ок?
Кажи му, че уговорката не е била такава, че предлагаш квартира. Тук вече зависи и какъв е бюджета. Ако финансово не сте стабилни и сте с бебе, не знам каква квартира…
Апартаментът негов ли е, или е преписан с доглеждане и ще е негов, след кончината на свеки? Има разлика, защото ако е второто… грам не е негов.
Кажи му, че уговорката не е била такава, че предлагаш квартира. Тук вече зависи и какъв е бюджета. Ако финансово не сте стабилни и сте с бебе, не знам каква квартира…
Апартаментът негов ли е, или е преписан с доглеждане и ще е негов, след кончината на свеки? Има разлика, защото ако е второто… грам не е негов.
Не понасям някой до мен да се кара. Щом има навика да се кара с Х, е въпрос на време да се кара и с мен.
Пък апартамент си се купува и още как, но трябва желание. Като чуя, че двама работещи души нямали възможност да си купят жилище, затова са у мамини, ми иде да взема гьостерицата.
Пък апартамент си се купува и още как, но трябва желание. Като чуя, че двама работещи души нямали възможност да си купят жилище, затова са у мамини, ми иде да взема гьостерицата.
От разказа разбрах ледното:
1. Апартаментът е на мъжа ти
2. Свекървата се държи добре с теб и между вас няма напрежение - само между нея и сина й
3. Уговорката е била тя да отиде да живее при майка си, но те двете не се разбират
4. Искаш да направиш така, че да се изнесе.
Според мен е добре първо да поговориш с мъжа ти, който най-вероятно също не се чувства ОК от ситуацията и да му предлажиш да й наемете квартира. Ако се съгласи, след това двамата сядате и говорите с нея по този въпрос. Като под квартира нямам предвит някаква мизерна таванска стаичка или мазе, а прилично обзаведен, малък апартамент, където жената да се чувства добре - не, като натирена. Пък после, когато бабата се спомине, тя ще се премести в нейния апартамент.
Между другото имам две приятелки, които направиха така - едната със свекървата, другата с майка си. Родителите в началото приеха малко крайно нещата, но после всичко си беше ОК. Апартаментите, в които ги преместиха бяха хубави, уютни и жените си се чувстваха много добре. А и бяха наблизо, та помагаха с внуците и не се чувстваха съвсем сами.
1. Апартаментът е на мъжа ти
2. Свекървата се държи добре с теб и между вас няма напрежение - само между нея и сина й
3. Уговорката е била тя да отиде да живее при майка си, но те двете не се разбират
4. Искаш да направиш така, че да се изнесе.
Според мен е добре първо да поговориш с мъжа ти, който най-вероятно също не се чувства ОК от ситуацията и да му предлажиш да й наемете квартира. Ако се съгласи, след това двамата сядате и говорите с нея по този въпрос. Като под квартира нямам предвит някаква мизерна таванска стаичка или мазе, а прилично обзаведен, малък апартамент, където жената да се чувства добре - не, като натирена. Пък после, когато бабата се спомине, тя ще се премести в нейния апартамент.
Между другото имам две приятелки, които направиха така - едната със свекървата, другата с майка си. Родителите в началото приеха малко крайно нещата, но после всичко си беше ОК. Апартаментите, в които ги преместиха бяха хубави, уютни и жените си се чувстваха много добре. А и бяха наблизо, та помагаха с внуците и не се чувстваха съвсем сами.
Отново старата истина, че двамата млади трябва да са отделно сами, а пък да създават дете преди това...
Ами сядаш и му казваш, че уговорката ви е била да сте временно трима и след като това не става да си намерите квартира. След това намираш квартира и се изнасяш. Той може и да те последва.
Другата опция е да седиш там и да търпиш. Ти решаваш - нерви или пари.
П.С. Дума не казвай за твоите родители! И аз да съм и аз ще те насмета - да напусна майка си, за да ходя при другия чифт родители.
Е, аз изначално не бих се завряла с родители - дори и сама с бебе на ръце си останах отделно.