Отговори
  • Мнения: 1 595
Добър вечер, реших да напиша това сега, тъй като си седя сама, моят приятел е в командировка за няколко дни и аз се замислих какво правят всички жени, когато мъжете им отсъстват? Аз се чувствам ужасно гадно да си седя самичка и да си кукувам...и се замислих, че хората вечер излизат с приятелки на кафе, разходка, чуват се по телефона, а аз нямам нито една приятелка... 12 години в училище бях аутсайдер, имах само една приятелка, и с нея бяхме в една група с други момичета от випуска. Някъде около 11-12 клас се завъртя една интрига, че съм се опитвала да и отмъкна момчето, което харесваше. Той идваше и висеше в кафето, в което работех, но не е имало никакъв флирт между нас! Тогава се скарахме жестоко, групата също ме отхвърли. Останах сам сама, но не ми пукаше, защото точно по това време се запознах с приятеля си, прекарвахме цялото си свободно време заедно и не се чувствах самотна. И така си минаха 4 години, вече съм изгубила всякакви контакти с хора. Излизам само с моя приятел и неговата компания, те водят техните приятелки, но да ви кажа говорим си общи приказки, някак нямаме истински общи теми. С моята приятелка от училище сме си писали, и двете сме на мнение, че скандалът е бил глупав и нелеп и вече нямаме лоши чувства. Дори излизахме 1-2 пъти, но отчуждението е факт и вече не я чувствам като моя сестра, както беше, тя също се е променила, има нова компания, гадже... С колегите от университета кажи речи не се познаваме,повечето ако ги видя на улицата няма да ги позная. А и вече се чувствам странно да завързвам нови контакти. Неудобно ми е някак. Бих ходила на рисуване примерно или танци, но на 40км. от мен няма такива неща! В такива моменти искам да имах сестра. С майка ми също не сме близки, тя е много студен и дръпнат човек. Знае си някакви нейни си неща, не може да и се сподели нещо, тя не разбира...и така. Това исках да напиша. Сигурно има и други като мен тук Simple Smile

# 1
  • Мнения: 4 409
На колко години си? Колеги на работа предполагам, че имаш. Не се ли разбираш с тях? За 4 години въобще ли не стана близка с компанията на приятеля ти? Помисли дали ти не се отдръпваш сама от хората.

# 2
  • Мнения: 1 595
На колко години си? Колеги на работа предполагам, че имаш. Не се ли разбираш с тях? За 4 години въобще ли не стана близка с компанията на приятеля ти? Помисли дали ти не се отдръпваш сама от хората.
На 21 съм, на работа работех сама или с шефа. С колежката, с която се въртяхме се чуваме понякога по телефона, но тя е със 17г по-голяма от мен, много е готина, но като и звънна често бърза, занимава се с детето, работи и т.н и се чуваме рядко. От няколко месеца съм безработна, откакто започнах да уча. С колегите почти не се познаваме. Може би съм склонна да се отдръпвам от хората и да се затварям, ако усетя, че не са на моята вълна.Аз съм странен човек, меланхолик, много енергични хора някак ме изтощават. Обичам да си седнем на някое приятно местенце и да си говорим, но не съм голям фен на празните приказки. Може би е някаква лека депресия и в комбинация с интровертността ми става катастрофално.

Последна редакция: пн, 20 дек 2021, 23:58 от Море

# 3
  • INFJ
  • Мнения: 9 132
Леко депресираните, интровертни, меланхолични хора, се справят добре, когато имат интереси извън висенето по барчета с хора, които са им никакви. Намери си неща, които да правиш с удоволствие, хобита, интереси. Не мога да си представя да седя вкъщи и да кукуригам. Имам 1000 неща за правене.

# 4
  • Мнения: 2 323
Много ми е мъчно да чета това, особено преди празниците, но ще се опитам да ти дам някакви насоки.
Явно е, че си по-затворена, но не е редно да се ограничаваш с комуникация само и единствено с приятеля ти. След като в неговата компания или колегите от университета ти не си намерила приятелка досега, може би трябва да им дадеш още един шанс и да ги опознаеш по-добре, може би ще си допаднеш с някое момиче, което досега не ти е правило впечатление, но всъщност да е на твоята вълна.
А и ти си много млада, тепърва ще срещаш нови хора покрай работа и т.н., тъй че не губи надежда.
А сега искам да споделя, че въпреки че аз си имам достатъчно приятелки в реалния живот, но то е, предполагам, защото аз съм доста комуникативна и бързо създавам връзки с хората, миналата година и тази, се запознах с чудесни жени точно в този форум и едната в момента е една от най-близките ми приятелки и в действителността, тъй като се запознахме и на живо. Тъй че социалните мрежи като ФБ и форумите също дават възможност за такива запознанства, аз например членувам в разни групи във фейсбук по интереси и там също срещам много интересни и забавни хора…
А за старите ти приятелки… понякога счупените неща не се лепят и миналото не може да се върне. Затова гледай в бъдещето и никакви меланхолични мисли.

# 5
  • Мнения: 607
Преди малко отговарях в темата на друга потребителка, която има същия проблем. Тя обаче е по-голяма от теб, има и дете.
Наистина е нужно да намериш някакви хобита. Да усещаш, че правиш нещо. Нормално е от седене само вкъщи да ти стане вече депресирано. Какви интереси имаш? Сещам се на първо място за туризъм, екскурзии - планински преходи и не само. Там се събират различни хора, често непознати помежду си, та може да си намериш някой, с който да завържете по-близко познанство. Участваш ли в групи и форуми по интереси - за книги, игри например (което се водят по-интровертни занимания), такива хора също организират сбирки. Може и да провериш какви доброволчески инициативи има около теб. Университетът, в който учиш, няма ли някакви клубове? В подобен намерих хора, с които сме много близки и до днес. Макар че не знам какво е точно положението покрай вируса и доколко изобщо учите присъствено.
Относно старата приятелка, мисля, че е погрешно очакването ти всичко да е съвсем същото и ми се струва, че бързо си се отказала. Нямате ли желание да продължите контактите си? Възможно е пак да се сближите, пък и тя да те вкара в компанията си и евентуално да се харесате с някой оттам.

# 6
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Според мене основният ти проблем е, че много рано си заживяла с мъж. Не е добре в млада възраст да се закотвяме в компанията на мъжа, защото като се разделим, неговите приятели си остават негови. Трябва да имаш и твои.

Трябва да наложиш някаква дистанция и лично пространство. Излизай сама и се срещай с хора, но без очаквания за сприятеляване или сближаване.

Не съм била никога близка със съученици, състуденти и колеги. Предпочитам да си намирам приятели извън местата, където уча и работя.

На твое място бих си завършила образованието и бих попътувала и поработила насам натам.

Най-добрата ми приятелка я срещнах като бях на 24г, а тя на 34г и с дете. Живеехме в един блок. Премести се след година, но си останахме близки. Приятелството няма възраст.

След като искаш да рисуваш и танцуваш, намери начин, дори и да е на 40км! Може и в къщи да започнеш, сама. 

А характерът не се променя. Щом си меланхолична и не обичаш да си с много хора, такава и ще си останеш.

# 7
  • Мнения: 1 845
Хубаво е само с приятеля и неговите приятели, но...не губи почва...загубила си връзка с хората. При желание може да ги издириш и да им пратиш поканни за приятелство....социалните мрежи могат да ти помогат. Не е казано да излизаш с тях, но може да им пишеш, може да общуващ с другите дори и да са на много км от теб...Винаги е по-добре да има с кого да си обмениш един смс или съобщение отколкото да зяпаш празния таван и да се чустваш самотна.

# 8
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 509
Бих ходила на рисуване примерно или танци, но на 40км. от мен няма такива неща!
Ами може да си рисуваш и да танцуваш сама, дори едновременно Smiley Ако въпросът не е до заниманията, а до връзки с хора, действително вземи се размотай повече из интернета, винаги има с кого да си чатиш по форуми най-малкото. Ако просто ти е скучно сама, винаги може да се отдадеш на чистене, подреждане и разкрасяване на дома Wink Ако не си сигурна какво точно искаш, пробвай различни неща. Ако пак ти е скучно, намери си друг приятел, може би този и неговата компания са ти станали скучни, попаднали сте в рутина, и от там тръгва всичко ¯\_(ツ)_/¯

# 9
  • Мнения: 18 227
Най-богатият извор на приятели е точно университета. Защо не ходите заедно по кафета, купони? Като се сетя какво прекрасно време беше... Relaxed
Ще ги търсиш вдън земя, като учите заедно? Не разбирам.

Приятелки ли каза само? Нали знаеш, че има и приятели момчета? Или гаджето ще се газира? Wink

# 10
  • Мнения: 2 477
Ти самата не създаваш приятелства, а после се пишеш депресирана. Ти си просто пасивна. Хобита и интереси са нужни. Ако аз остана сама в къщи, се занимавам с моите си неща. Имам приятелки, които забелязах, че са залепени само за семействата си и половинките. Еми, не става така. Специално съм водила разговори с тях на тази тема, че човек има нужда да си общува със себеподобните.Жените си имат женски теми, мъжете- мъжки. Обвързаните задължително трябва да общуват с такива като тях. Вечни приятели няма. Особено ученическите изчезват след завършването- хората не са заедно по половин ден, имат си ангажименти и няма как такова приятелство да е вечно в същия формат.

# 11
  • Мнения: 1 595
Най-богатият извор на приятели е точно университета. Защо не ходите заедно по кафета, купони? Като се сетя какво прекрасно време беше... Relaxed
Ще ги търсиш вдън земя, като учите заедно? Не разбирам.

Приятелки ли каза само? Нали знаеш, че има и приятели момчета? Или гаджето ще се газира? Wink
Гаджето няма проблем, но колегите ми се прибраха по родните си места, университета е дистанционно, дори и на камера не се виждаме. На 8ми декември от 100 човека курс се събраха 10 със сертификти за един ресторант. Тъй като аз съм първа година в това уни, нямах шанс да се запозная с тях, преди да минем дистанционно. Казах приятелки, защото ми липсва да си говорим типичните женски неща 😀

# 12
  • Мнения: 782
Напомняш ми на мен. Simple Smile Аз също съм сравнително затворен човек, не допускам кой да е в живота си, приятелките ми са такива от години и са едва 3 като дори не се познават помежду си. И на мен най-близкият ми човек е мъжът до мен и не виждам нищо лошо, дори напротив, когато освен любов има и приятелство в една връзка. Затова на първо време се успокой и спри да търсиш вината в себе си. Проблемът е по-скоро в обстоятелствата, предполагам не познаваш колегите от университета най-вече заради дистанционното обучение, което е напълно нормално, така че не мисли толкова за тях и се огледай около себе си.
 Аз лично бих се опитала да се сприятеля с някоя от приятелките на приятелите на гаджето. Харесай си една, която чувстваш най-близка и ѝ пиши от време на време. Измисли си повод да излезете само двете, например шопинг или да гледате някой "женски" филм на кино. Фокусирай се върху това да си намериш една приятелка, пък с времето като започнеш и работа, ще става все по-лесно. Simple Smile

# 13
  • Мнения: 14 666
А бг мама за какво я ползваш?

# 14
  • Мнения: X
Може би аз не съм човек, който би те разбрал напълно, защото съм доста комуникативна и лесно създавам приятелства, но мисля, че мога да ти дам съвет.
Тъжно е, че университетът е дистанционно, за мен това ограбва ужасно много! Не си познаваш колегите, но се надявам да минете присъствено и да ги опознаеш.
В голям град ли живееш? Каза, че на 40 км няма нищо около теб, но не мога да го повярвам. Все някакво читалище или клуб ще има, дори да си в селце. Народни танци? Рисуване? Курс по език? Запиши се на нещо, дори отначало да ти се струва, че не е твоето, може да ти хареса. Ще срещнеш хора, опитай да се сближиш с някой там и да си излизате и извън хобито.

Мислила ли си за някаква почасова работа? В тази ситуация с дистанционното обучение сигурно имаш време.
Повечето приятелства човек трупа с годините. Аз имам приятелки от училище, но и такива от предишни фирми, в които сме били колеги. Не се виждам ежедневно с всички, но няма и как защото работим. Университетът е прекрасно място за завръзване на приятелства, дано скоро видиш колегите си.

Преди години се преместих в квартал на другия край на града, при гаджето ми. Тук не познавах никого и излизах само с неговите приятели, дори ако го няма. Много ги обичам и сме близки, но те са само момчета. Нямах си кой знае какви контакти с жени тук. Записах се на спорт, групови тренировки. Не съм спорти човек, имах здравословен проблем и това беше единственият възможен спорт тук, освен фитнеса.
Оказаха се прекрасни хора, не бих казала, че сме ужасно близки, но сме като компания и винаги когато излизаме е много приятно. Ходим заедно на лагери, разходки, много ми липсваше такова нещо. Съветвам те да потърсиш някакво хоби и да го развиваш.

Общи условия

Активация на акаунт