историята е следната:запознах се преди 9 месеца с мъж който впоследствие се оказа женен с 2 деца.И двамата сме на 30-те ,но аз съм необвързана и неангажирана .Когато разбрах ,че е семеен не се отказах,но му дадох зелена светлина да направи това,което смята за добре.Само че той не преустанови отношения с мен.Бяхме на приливи и отливи и наскоро каза,че съм сродната му душа и че му е гадно,че обстоятелствата са такива .Не сме се виждали,не сме имали физическа среща.Живеем неблизо един от друг,може би 5-6 часа ни разделя и не е невъзможно,но тъй като жена му е адски ревнива и обсебваща не предприемам и натискам като цяло да се срещнем.Не знам дали е грях това,че го желая и не се отказвам,но страшно много искам да изживея тази емоция ,както и той.
Да,някои от вас ще кажат,че ако е искал е щял да направи нещо да се срещнем,само че половинката му освен че следи онлайн кога влиза и по колко стои,му звъни изневиделица на видео,което значи че не го оставя и за 3 часа без да и е отговорил съобщение например .Същевременно се съмнява и го обвинява в изневяра,която дефакто не се е случила и това я прави още по-настървена да го следи.Аз не желая изобщо да го разделям със семейството му,но не ме спира този факт за да изживея моменти с този човек,както и него.
Смятате ли ,че това което се случва е грях и дали трябва да се откажа тотално от идеята?Аз лично съм свободна жена и не мисля ,че трябва да престана да му отговарям независимо дали ще се срещнем или не.Понякога ми идва в повече факта,че има жени които са крайно ревниви и не разрешават на мъжете си да разговарят и общуват с др жени.Да,може би факта че от флирт може да последва друго,но живота е непредсказуем и никога не знаеш в какъв момент и по какаъв начин може да се случи нещо,така че постояяно ограничаване и следене на половинката няма да спре евентуално влюбване от страна на мъжа в случая...