Любов за различните

А наистина е от значение и какво точно е увреждането. Може да е нещо малко, което човек преувеличава и се комплексира, или нещо сериозно. В първия случай му трябва просто повече вяра в себе си, във втория... не знам.

Болест и различност са много широки понятия.
За да се прецени мястото, където човекът да срещне сродна душа, трябва да се прецени и какво е самото увреждане, както и качества, интереси.
Когато бях ученичка, всичките ми приятелки с упование четяха стиховете на Дамян Дамянов. Но само се шушукаше в публичното пространство за неговата различност. Познавайки такъв човек първо от таланта му, а после от външността му, е твърде вероятно да не видиш недостатъците.
Аз съм го виждала на живо-едва вървеше, едва говореше. На една ученическа бригада ни гостуваха група писатели. Ние изнасяхме програма, те малко отегчени. Но Дамян Дамянов гледаше с такива огромни, светнали очи, това не се забравя. Съпругата му-Надежда Захариева го подкрепяше при вървенето и "превеждаше", но в един момент просто забравяш, че е с недъзи. Тя самата много интересно описва в книгата си всеотдайната любов към поета, трудностите им, проблемите им, щастливите им мигове. Пиша всичко това, защото, според достойнствата си, всеки човек би могъл да намери обич и подкрепа. Най-добрата среда е средата по интереси. Ако човекът има някакви хобита, това е мястото-било от социалните мрежи, било наживо.

Диагнозата на Дамянов е ДЦП. Наскоро загубих дете с такова заболяване. Каква различност?!

Прекрасен пост от Светкавица, ще ми се да вярвам, че е така.
Искрени съболезнования🖤
От дцп до дцп има голяма разлика. При някои интелектът е запазен и физическите недъзи са едва доловими - там шансът за нормален пълноценен живот никак ама никак не е малък. За жалост тези със съхранения интелект не са много, повечето са с умствена изостаналост, психични проблеми и физически недъзи. Други не могат да станат от леглото и положението е много сериозно. Случаи всякакви. Затова щеше да е добре авторката да уточни поне малко, но тя май вече спря да пише.

За да се даде съвет, е важно защо все не може през годините да си намери подходяща партньорка. Какъв проблем възниква? Ако се знае това, тогава може да се мисли.

Това твърдение е абсурдно! Една от най-добрите ми приятелки има тежко физическо увреждане и ходи много трудно. Но е прекрасна, забавна, интелигентна, креативна и завършена личност. Нито е красавица, нито изглежда зле. Съпругът и няма увреждане и е архитект. Страхотен мъж, който е мечта за повечето 25-35 годишни жени и като външен вид и като маниери и т.н. Срещнаха се и се влюбиха точно покрай общи интереси без никой в средата ни да види нещо ненормално в това. В началото имаше отпор от страна на неговото семейство, но и това мина. Имат две напълно здрави деца. Да, не си мие прозорците сама, но това не е станало причина за разпад на брака им.  Скоро я питах децата и как приемат нейното заболяване и бях супер изненадана като ми каза, че дори не забелязват, че е различна от другите майки. Нейното заболяване се унаследява, но като разумни хора направиха всичко възможно с подходящата пренатална грижа да сведат рисковете до минимум. Близки сме и знам, че имат пълноценна връзка във всяко едно отношение. Спомням си когато още бяха гаджета преди години някаква нейна леля беше я питала "А на него какво му има?" сякаш хората с увреждания си търсят партньори в някакви резервати. Тя е изключителен космополит и тогава въобще не можеше да проумее как и е хрумнало да пита такова нещо.
Физическите черти на човек може да станат причина за започването на връзка, но ако няма нищо друго не могат да я задържат.
Повечето съвети, които бих дала вече са написани. Просто момчето трябва да разшири социалния си кръг спрямо интересите си и ще попадне на човек с когото ще се харесат. Хората с увреждания често имат проблем със самочувствието, ти като приятел може по-често да му правиш комплименти за силните му страни за да придобие повече увереност, че се забелязват отстрани.

  

Супер изненадана, задето ти казала, че децата ѝ не забелязват, че е различна. Намерила си какво да я питаш.
С подходящата пренатална грижа свели те риска до минимум. На стар краставичар…ай няма нужда - тез краставици сме ги яли, и още ядем
 Няма да е зле да си свалиш за малко розовите очелки. Но.
Удобен момент да препоръчам още нещо любимо:

https://www.imdb.com/title/tt4699388/

Предлагам да се върнеш и прочетеш това, което написах (с разбиране ако изощо е възможно) и ще видиш, че казах, че от увреждане до увреждане има океан разлика. Както и че ако интелекта и психиката са запазени, шансът за нормален живот е много голям. Но, да те питам друго - мислиш ли, че ако приятелката ти беше психично болна с умствена изостаналост и олигофренизъм (това също са увреждания ако не ти е известно) щеше да има същия ''креативен, завършен и интелигентен'' живот и в коя точно вселена? Много би ми било интересно да узная.

Говорите ли с приятелите си за здравето си? Аз споделям с моите за здравословните си проблеми и начинът, по който се отразяват на живота ми, така че не намирам нищо ненормално в това, че обсъждаме тези въпроси.
Познавам социологията на уврежданията добре, тъй като животът ми дълги години ме е свързвал професионално с тях, така че повярвайте знам какво е увреждане и много бих искала да нося розови очила, но си нямам такъв голям размер за съжаление.
От дълго време група адвокати в България работи за премахването на института на запрещението за хора с интелектуални затруднения и когнитивни увреждания. И да, има вселена, в която тези хора живеят нормално, самостоятелно, грижат се за себе си, и не се налага майките им да са до тях до края на живота си, след това да бъдат набутани в институция. Тази вселена е съвсем близо, дори в Европа, от която географски и исторически сме част, но социално и обществено все още далеч.
Не съм тук да се опитвам да променям някакви обществени стигми, защото това се прави в детска възраст, опитах се да дам съвет по тема по която смятам, че имам някаква компетентност.
Хората с увреждания имат нужда от достъпна архитектурна среда, услуги в общността, подкрепа за развитие на потенциала си. Когато тези и много други фактори са налице те неизбежно стават част от общността, не са затворени по домовете си и дневни центрове и срещат други хора (със и без увреждания), с които имат връзки.
Аз лично вярвам, че шансът на всеки човек с увреждане да намери партньор статистически е по-висок от този плеймейтка да създаде семейство с университетски професор.
Оставям ви обсъждането на горките инвалиди, за които може да се пусне по някой смс по Коледа или да се "почука на дърво" като ги видим по улицата и кажем "Да не дава Господ". Само да не вземат да си помислят да раждат други деца с увреждания, все пак това е работа за тях.
На авторката пожелавам успех в начинанието!

Голяма грешка би било премахването на института на запрещението, той всъщност е в полза на лицата, които са със сериозни интелектуални затруднения, но темата е друга.

Едва ли някой може да отрече, че всеки човек си има неговата стойност, без значение физическите данни. За мен обаче има една основна разлика между двете истории, и мисля, че това много може да натежи... Има разлика между мъж с физически проблем и жена с физически проблем. Жените обикновено търсят в мъжа закрила, подкрепа, физическа сила, някой, който ще се грижи за семейството, когато тя е болна, бременна, когато гледа малки деца, когато те самите са болни и тн. Това е въпрос на инстинкт и привличане, а не на разсъждения и рационализиране, че вече живеем в 21ви век.

Много по-вероятно ми се струва мъжът, като закрилник, да избере жена с физическо увреждане, отколкото обратното. Нарича се природа, човешка еволюция, нужди и убеждения, които съществуват откакто има хора.

Освен това има разлика между красива жена, която се движи трудно, и жена, която заради увреждането изглежда странно.
Ако например нещо се е сецнала в кръста, за някакъв период от време всяка жена може да се движи трудно (или е оперирана, или нещо такова). Това няма да откаже никой мъж, защото тя изглежда добре.
Ако обаче единият крак е два пъти по-дебел от другия (например), тоест нещо изглежда странно или грозно, ще има проблем.

Няма логика в това мислене ако изглеждаш зле - с примера за краката. Какво става ако например се ожениш за половинката, когато всичко й е наред, в един нещастен ден стане злополука и се окаже с проблемни крака и изглежда грозно - ще я зарежиш ли?

Много е различно, ако вече си с някой и той се разболее или претърпи инцидент, който да го увреди по някакъв начин. И да, има и хора, които си тръгват в такива моменти.

Аз познавам жена с недъг на крака (и странно изглеждане на този крак) и от там проблемно ходене, и може да кара само кола за инвалиди, и с прекрасно семейство и любящ съпруг. Няма нищо общо между това, кой как изглежда на някого, защото друг не го вижда така.
Този конкретен човек не се разбра защо не му се получават връзките, така че нищо не може да се твърди за неговия случай.