Номинации за "Златна малинка" за книги, прочетени през 2021 г.

Непопулярно мнение, но "Глина" на Виктория Бешлийска. Все още не мога да проумея хайпа около тази книга и високите ѝ оценки в goodreads.

Не съм я чела, но по интуиция я определям като "Шоколад" на Джоан Харис, но в български вариант и по време на Османската империя

Авторката, между другото, води много интересна фейсбуук страница "По дирята на думите", която следя

"По дирите на думите"
Нищо общо с Шоколад няма.

Моите разочарования тази година са много, въпреки че някои от тях са повече плод на твърде високи предварителни очаквания. Такъв е, например, случаят с "Проектът "Аве Мария" и "Карантина"  - не, че книгите са скучни или зле написани, но и при двете това, което получих, беше в пъти по-малко от това, което очаквах да получа, особено първата. Чакам с нетърпение Анди Уеър да напише нещо по-различно от "как да се справим сами в космоса".
Най-големите ми разочарования са:
-  "Книжарницата" на Пенелъпи Фицджералд - заради сухия език, липсата на развитие, нелогичните действия на героите и некачествените превод и редакция;
- "Всички наши грешни дни" на Илън Мастаи - досадна, претенциозна и самосъжалителна интерпретация на темата за пътуване във времето, въпреки няколкото добри идеи вътре;
- "Армада" на Ърнест Клайн - когато си реализирал качествено една наистина изумително добра идея с първата си книга, се очаква да надградиш във втората, а не да поднесеш по-лош вариант на абсолютно същото, казано с други думи, в безкрайно познат и предвидим сюжет;
- първите две книги от "Квартет за Лунните приливи и отливи" на Дейвид Хеър - чак яд ме хваща, като гледам как един мащабен замисъл с богат потенциал може да се опропасти с излишно многословие и слаб превод. Определено няма да продължа нататък с поредицата, да ме прощава Хеър;
- "Загадката на стая 622" на Жоел Дикер - след "Хари Куебърт" все очаквам от този автор да надгради и все оставам разочарована.  Имам усещането, че самият Дикер някак се напъва да се надскочи. То не беше разказ в разказа в разказа, роман в романа в романа, то не бяха времеви подскоци назад и напред... Когато веднъж си приложил успешно един похват в даден роман, той му придава оригиналност, но като почнеш да го ползваш за щяло и нещяло, става оригиналничене, особено когато самата история, която разказваш, е просто тривиална.

Моите разочарования тази година са 3 книги:
- "Избери си жертва" на Джонатан Баркър
- "Пасиансът на Архангелите" на Мария Лалева
- "Малори" на Джош Малерман

И аз се включвам с три неочаквани сякаш заглавия.

1. Аз още броя дните - Георги Бърдаров - някакси изсмукана от пръстите. Историята тече бавно, мудно и е с предизвестен край. Пълна с интервюта, които са садистично описателни - беше ми в to read list-a още от пролетта и се радвам, че стигнах до нея, след като родих.

2. Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис - полъгах се да я чета, защото беше в Бест селърите на Озоне. Ами слаба история, нищо необичайно/различно спрямо останалите книги за Холокоста, пълна с фактологични неточности, слаб изказ, прости изречения, въобще нула художествена стойност.

3. Изненада!!!!! Живот в скалите - Мария Лалева - тази книга я чета вече месеци наред и не мога да я приключа. Междувременно започнах и завърших една на Георги Блажев, тази на Бърдаров, Татуировчикът и Глина, но, съжалявам да го кажа, "Живот в скалите" не ми върви и това е. Не знам дори къде е проблемът, може би не ми харесва, че е разказ за всичко и нищо конкретно.

Живот в скалите му връчвам “Златна малинка” за последните 20 години! Категорично!
Единствената ми недочетена книга. Опитах се, но не и не!

“Пасиансът на архангелите” М.Лалева
“Времеубежище” Г.Господинов

"Живот в скалите" на Мария Лалева за мен беше ОГРОМНО разочарование. За трети път тази година започнах да я чета и не можах да я довърша. Добре, че ми е подарена, че да не й жаля парите...
Също много мудна ми се видя книгата на Елчин Сафарли - "Ако ти знаеше...". Не, че е лоша, но не ме грабна истински и останах недоволна.

И от мен "Живот в скалите". Измъчих се, но я прочетох.

Въобще не смятам да се мъча,зарязвам несполучливите за мен книги,и взимам нова👍

Списъкът на моите малинки е дълъг тази година. Тук ще споделя само една безлична за мен книга, която беше агресивно рекламирана.

Среднощната Библиотека на Мат Хейг.

1. "Менгеле - Ангелът на смъртта" - Дейвид Дж. Маруел - имах грешни представи, представях си я по-скоро като роман, а е написана като учебник по история, не съм я и дочела още, мъча я един месец, но, то просто не ми е интересно.
2. "Живот в скалите" - Мария Лалева - не ме грабна никак, подлъгах се по разни цитати споделени във Фейсбук, но не ми хареса, мудна, нищо конкретно не се случва.
3. "Една година и един ден" - Изабел Брум - подарък ми е, банална история, разказана не увлекателно, става за убиване на време.

Извинявам се за спама, ама според мен съществува обратнопропорционална връзка между стойността на дадена книгата и броя цитати от нея във Фейсбук.

Те ме заинтригуваха, за да я купя, постоянно отвсякъде ми изскачаха. Фейсбук е достатъчно голяма платформа, в която има и читателски групи все пак!