В мига, в който се почудих коя книга да номинирам, мигновено ми "изскочи" " Съпругата на чаения плантатор", Дина Джеферис. Не е от много популярните, но тази г.не съм чела много, а от десетината ми тя ми е донесла "цветност" (четох я пролетта, когато ходехме с бебето ми по паркове и горички то да спи, аз - да чета), същевременно далечност (екзотика) и близост (разказва се за бебета и майка им, а в края на миналата г.се сдобих и аз с такова;). Изобщо, хем ме обогати по някакъв начин, хем ми донесе онази ведрост, от която се нуждаех. Останалите, четени от мен през 2021, са предимно с крими нишка и са ми оставяли горчив вкус след прочитане, от което явно не съм имала нужда (горчивия вкус).
ПС: допълвам се: благодаря и аз на пишещите в литературния форум "братя и сестри" по съдба
Много от книгите, които трупам, са идейно от тук А специално от тази тема ме чака ново разорение ))
ПС: допълвам се: благодаря и аз на пишещите в литературния форум "братя и сестри" по съдба
Много от книгите, които трупам, са идейно от тук
А специално от тази тема ме чака ново разорение )) 
