Защо интелигентните жени попадат във връзки с мъже-насилници

  • 20 771
  • 84
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 921
Попадат не е равносилно на стоят. И не съм съгласна с горното. Ако една такава жена стои в такава връзка, то това значи, че тя е слаба и зависима по своеобразен начин. Това не е интелигентна и силна жена, а глупава и слаба. Нужно и е да се опре на някого за да я издърпа от тресавищато, в което сама се е набутала.

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 464
Попадат не е равносилно на стоят. И не съм съгласна с горното. Ако една такава жена стои в такава връзка, то това значи, че тя е слаба и зависима по своеобразен начин. Това не е интелигентна и силна жена, а глупава и слаба. Нужно и е да се опре на някого за да я издърпа от тресавищато, в което сама се е набутала.
И аз така мисля. Защото дори да попадне на насилник, който някак не е успяла да познае в началото, една силна жена ще се мобилизира и ще се измъкне от лапите на насилника, а няма с години да го търпи. 99% от жертвите имат избор и вариант за бягство

# 32
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 640
Не съм съгласна изобщо, че тези жени са слаби... Това е точно хвърлянето на вината върху жертвата, за което говорим тук.
Всъщност обикновено един от елементите на такъв тип връзка е това, че насилникът успява да отдалечи жената от близките ѝ, да я постави в ситуация на изолираност и зависимост, както и постепенно да намали нейната самооценка. Ако жената няма това влияние върху живота си, тя ще си функционира съвсем нормално.
От друга страна, интелигентните хора по принцип са по-самокритични (Дънинг-Крюгер ефекта), което логично води и до по-ниската им самооценка. Според мен това е причината да са уязвими за такива взаимоотношения.
Много е важно да възпитаваме дъщерите си на самоуважение, както и да изискват уважение от другите в отношенията си.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 464
Знам ,че не е по темата точно но някой може ли да ми помогне и да ми каже клиника за аборт на черно .. в 17г.с. съм
А подготвена ли сте, че в 17 г.с няма да е аборт, а ще е раждане? Няма да заспите и да се събудите вече небременна, а ще трябва в пълно съзнание да родите мъртво бебе. А в клиника "на черно" никой не носи никаква гаранция за вашия живот. Не знам колко е сложна ситуацията Ви, но помислете много внимателно

# 34
  • France
  • Мнения: 12 248
Ако имаш пари можеш да отидеш в Холандия. От цяла Европа само там правят аборти до 22 седмица. Съжалявам.

Мимзи, нищо подобно. Моля ви, не си мъчете въоръжението по подобни теми.

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Нещата не са така, както ги пишете. За да се измъкне, трябва да има кой да й помогне, освен че тя в един момент разбира, че нещата не са наред. Това, на което му казват спасителна мрежа - материална и морална подкрепа от близки хора и отношение от обществото. Дори най-силния човек, ако го оставиш в тресавище, той няма как да се измъкне от него, ако няма спасително въже. Домашното насилие е като подвижни пясъци - ха си мръднал, ха си затънал още повече. Трябва помощ отвън, а не от зрители, които да дават акъл и нищо да не правят реално.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 06:40 от Andariel

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 464
Ако имаш пари можеш да отидеш в Холандия. От цяла Европа само там правят аборти до 22 седмица. Съжалявам.

Мимзи, нищо подобно. Моля ви, не си мъчете въоръжението по подобни теми.
Близка приятелка загуби бебе в 18 седмица и преживя точно това, което съм описала. Дори във форума има не една и две истории за загуби в подобни седмица от бременността. При аборт няма да е по различно.

# 37
  • France
  • Мнения: 12 248
Различно е. Прави се при пълна упойка. И техниката е съвсем различна. Като не знаеш, недей да даваш съвети.

# 38
  • Мнения: 2 921
Нещата не са така, както ги пишете. За да се измъкне, трябва да има кой да й помогне, освен че тя в един момент разбира, че нещата не са наред. Това, на което му казват спасителна мрежа - материална и морална подкрепа от близки хора и отношение от обществото. Дори най-силния човек, ако го оставиш в тресавище, той няма как да се измъкне от него, ако няма спасително въже. Домашното насилие е като подвижни пясъци - ха си мръднал, ха си затънал още повече. Трябва помощ отвън, а не от зрители, които да дават акъл и нищо да не правят реално.
Аз казах принципно същото. Но историята познава и случаи, в които търпят да бъдат поступвани, защото:
Мъжът ѝ осигурява лъскав стандарт на живот, включващ прислужница, хубави дрешки, хубава кола, жилище, частни училища за децата и т.н., и т.н....Докато, ако се разведе квалификацията ѝ не е повече от на редова фризьорка, която живее под наем в панелка и се придвижва с градския транспорт и цялото ѝ снобско обкръжение ще се отдръпне рязко от нея. Ето за това говоря! Роднините, ако не са на неговото ниво дори и да подават ръка (мрежа, въже или за каквото друго се сетиш), то тя няма да бъде поета.

# 39
  • Мнения: 6 033
Е в този случай си е същото, заради което порноактрисите ги сцепват от всякъде (да не използвам по-цветущи изрази). Демек пито платено. И всички участници са доволни. Обаче това са друг тип отношения, много далече от точно тази тема.
Проблема идва точно в осъзнаването, че има проблем. Зависимостите и всичко останало идват по-късно. Не ми се пишат дълги постове, принципно границата на отровните отношения не е ясно изразена- във всяка връзка има търкания, пререкания и някакви проблеми. За това и някои трудно се осъзнават, особено при липса на опит или израстване в такава среда. И докато нещата ескалират става късно.

# 40
  • Мнения: X
Колко точно съм интелигентна - не знам.
Но не съм глупава, това знам.
Никога не съм била зависима финансово, даже обратното (в голяма част от времето работех двойно, да подкрепям, да търси себе си, да доучва, мечти да сбъдва).
Не съм имала пример за насилие в моето семейство.

Аз съм красива, млада, образована, работеща жена.
Аз бях жертва на домашно насилие.
Малко или много съм останала, аз го виждам излишно много. Но пък си тръгнах млада, омъжих се, имам деца, значи не съм и прекалила със седнето там.
Но, за съжаление останах много повече от - веднага след първия път.
Защо останах - много причини има. Аз бях много млада. Вярвах в любовта от книгите. Искаше ми се първия да ми е последен, вярвах, че любовта променя. Че хората порасват заедно. Че не бива да се изоставят при първия проблем. Казвах си - ето, сега той е в труден период, аз ще го подкрепя, той после още по-силно ще ме обича, защото сме останали заедно, така се прави.
Милех си, че избереш ли някого за семейство това е, трябва до гроб да си верен, да поизтърпиш, да подкрепиш, да вярваш, да не изоставяш.
Разбира се глупости, от позицията на 35. Но аз на 22...
Разбира се, всички сте чели за жабата, при мен също не се започна от ден 1. Имаше красив период, любов, звезди, цветя, аз се учех да готвя, той се смееше много красиво. Полека-лека малки конфликти, студени погледи, ти си същата като майка ми, кой ти пише, обиди, сбутване, дръпване, един удар...

Никога вкъщи, като дете, тинейджър, не се е говорило за отношения, кое не е ок, кога да си тръгна, че изобщо може да се тръгва, за секс. Това ще променя с моите деца.


Трябва да се говори. Аз ви казвам откровено, ако тогава се говореше, ако имаше някой да дойде и да ми каже - това не е правилно, махай се от там, видях, чух, обадих се на полиция, нещо -  сигурно щях да се разплача и пъти по-рано щях да си тръгна.
Излишно е да казвам, предполагам - полицията не ми помогна с нищо. Наскоро изхвърлих медицинските. Идваха и пишеха да не се саморазправяме и си тръгваха. Не са предлагали нито помощ нито съчувствие.
Никаква, никаква, абсурдно никаква защита. Няма как да съдиш домашен насилник, трябва да има свидетели и тежки телесни повреди и то пак не е сигурно. Изнесох се на квартира, той идваше пред вратата, живеех в страх.

А. Ходихме някъде по всичкото това на семеен терапевт. Така исках, така си представях, че тази жена ще ми каже - тръгни си! Махни се, имаш ли нужда от помощ - тя говореше някакви общи приказки, че не съм била щастлива и не можело да чакам той да ми осигурява щастие.

Та така за обществената подкрепа. Не всички жертви на насилие са white trash, някакви пропадняци, ниско образовани и от семейства с насилници. Не са. Ся сигурно си има предпоставки, някои жени няма никога да им се случи, но това не означава да кажем на другите - оправяйте се, сами сте си виновни. Когато има жертва и насилник, виновен е насилника, не жертвата, без значение тя колко е интелигентна и образована, слаба или неспособна. Понякога трябва време и едно рамо, за да си тръгнеш.

# 41
  • Мнения: 375
Колко точно съм интелигентна - не знам.
Но не съм глупава, това знам.
Никога не съм била зависима финансово, даже обратното (в голяма част от времето работех двойно, да подкрепям, да търси себе си, да доучва, мечти да сбъдва).
Не съм имала пример за насилие в моето семейство.

Аз съм красива, млада, образована, работеща жена.
Аз бях жертва на домашно насилие.
Малко или много съм останала, аз го виждам излишно много. Но пък си тръгнах млада, омъжих се, имам деца, значи не съм и прекалила със седнето там.
Но, за съжаление останах много повече от - веднага след първия път.
Защо останах - много причини има. Аз бях много млада. Вярвах в любовта от книгите. Искаше ми се първия да ми е последен, вярвах, че любовта променя. Че хората порасват заедно. Че не бива да се изоставят при първия проблем. Казвах си - ето, сега той е в труден период, аз ще го подкрепя, той после още по-силно ще ме обича, защото сме останали заедно, така се прави.
Милех си, че избереш ли някого за семейство това е, трябва до гроб да си верен, да поизтърпиш, да подкрепиш, да вярваш, да не изоставяш.
Разбира се глупости, от позицията на 35. Но аз на 22...
Разбира се, всички сте чели за жабата, при мен също не се започна от ден 1. Имаше красив период, любов, звезди, цветя, аз се учех да готвя, той се смееше много красиво. Полека-лека малки конфликти, студени погледи, ти си същата като майка ми, кой ти пише, обиди, сбутване, дръпване, един удар...

Никога вкъщи, като дете, тинейджър, не се е говорило за отношения, кое не е ок, кога да си тръгна, че изобщо може да се тръгва, за секс. Това ще променя с моите деца.


Трябва да се говори. Аз ви казвам откровено, ако тогава се говореше, ако имаше някой да дойде и да ми каже - това не е правилно, махай се от там, видях, чух, обадих се на полиция, нещо -  сигурно щях да се разплача и пъти по-рано щях да си тръгна.
Излишно е да казвам, предполагам - полицията не ми помогна с нищо. Наскоро изхвърлих медицинските. Идваха и пишеха да не се саморазправяме и си тръгваха. Не са предлагали нито помощ нито съчувствие.
Никаква, никаква, абсурдно никаква защита. Няма как да съдиш домашен насилник, трябва да има свидетели и тежки телесни повреди и то пак не е сигурно. Изнесох се на квартира, той идваше пред вратата, живеех в страх.

А. Ходихме някъде по всичкото това на семеен терапевт. Така исках, така си представях, че тази жена ще ми каже - тръгни си! Махни се, имаш ли нужда от помощ - тя говореше някакви общи приказки, че не съм била щастлива и не можело да чакам той да ми осигурява щастие.

Та така за обществената подкрепа. Не всички жертви на насилие са white trash, някакви пропадняци, ниско образовани и от семейства с насилници. Не са. Ся сигурно си има предпоставки, някои жени няма никога да им се случи, но това не означава да кажем на другите - оправяйте се, сами сте си виновни. Когато има жертва и насилник, виновен е насилника, не жертвата, без значение тя колко е интелигентна и образована, слаба или неспособна. Понякога трябва време и едно рамо, за да си тръгнеш.

Абсолютно всичко казано от теб е вярно. Не може да се обижда интелигентността на жени, които са били жертви на такова отвратително насилие. Казвам отвратително, защото ако е в училище, на работа или някъде другаде, сякаш по-лесно може да се смени мястото, а оттам и насилникът, докато домът не се сменя така лесно.

Имам познати потърпевши жени, всички се упрекват, че много са търпели, а сякаш това не е точно така. Примерът с жабата и затоплящата се вода е много много адекватен. А и всеки нормален човек вложил сили, емоции в една връзка все се надява, че станалото е инцидент, миг, на фона на хубавия предстоящ живот заедно.

Позволявам си да пиша толкова, защото ниастина трябва да се говори за проблема, и то не само кампанийно или когато нещо ужасно се случи. Трябва да се включат родителите, да говорят с подрастващите се деца. Трябва да се включат и институциите, PR-и, да се визуализира проблема, за да е пред очите ни, за да ни отврати още преди да се е случил на поредната жена или момиче.

# 42
  • Мнения: X
Колко точно съм интелигентна - не знам.
Но не съм глупава, това знам.
Никога не съм била зависима финансово, даже обратното (в голяма част от времето работех двойно, да подкрепям, да търси себе си, да доучва, мечти да сбъдва).
Не съм имала пример за насилие в моето семейство.

Аз съм красива, млада, образована, работеща жена.
Аз бях жертва на домашно насилие.
Малко или много съм останала, аз го виждам излишно много. Но пък си тръгнах млада, омъжих се, имам деца, значи не съм и прекалила със седнето там.
Но, за съжаление останах много повече от - веднага след първия път.
Защо останах - много причини има. Аз бях много млада. Вярвах в любовта от книгите. Искаше ми се първия да ми е последен, вярвах, че любовта променя. Че хората порасват заедно. Че не бива да се изоставят при първия проблем. Казвах си - ето, сега той е в труден период, аз ще го подкрепя, той после още по-силно ще ме обича, защото сме останали заедно, така се прави.
Милех си, че избереш ли някого за семейство това е, трябва до гроб да си верен, да поизтърпиш, да подкрепиш, да вярваш, да не изоставяш.
Разбира се глупости, от позицията на 35. Но аз на 22...
Разбира се, всички сте чели за жабата, при мен също не се започна от ден 1. Имаше красив период, любов, звезди, цветя, аз се учех да готвя, той се смееше много красиво. Полека-лека малки конфликти, студени погледи, ти си същата като майка ми, кой ти пише, обиди, сбутване, дръпване, един удар...

Никога вкъщи, като дете, тинейджър, не се е говорило за отношения, кое не е ок, кога да си тръгна, че изобщо може да се тръгва, за секс. Това ще променя с моите деца.


Трябва да се говори. Аз ви казвам откровено, ако тогава се говореше, ако имаше някой да дойде и да ми каже - това не е правилно, махай се от там, видях, чух, обадих се на полиция, нещо -  сигурно щях да се разплача и пъти по-рано щях да си тръгна.
Излишно е да казвам, предполагам - полицията не ми помогна с нищо. Наскоро изхвърлих медицинските. Идваха и пишеха да не се саморазправяме и си тръгваха. Не са предлагали нито помощ нито съчувствие.
Никаква, никаква, абсурдно никаква защита. Няма как да съдиш домашен насилник, трябва да има свидетели и тежки телесни повреди и то пак не е сигурно. Изнесох се на квартира, той идваше пред вратата, живеех в страх.

А. Ходихме някъде по всичкото това на семеен терапевт. Така исках, така си представях, че тази жена ще ми каже - тръгни си! Махни се, имаш ли нужда от помощ - тя говореше някакви общи приказки, че не съм била щастлива и не можело да чакам той да ми осигурява щастие.

Та така за обществената подкрепа. Не всички жертви на насилие са white trash, някакви пропадняци, ниско образовани и от семейства с насилници. Не са. Ся сигурно си има предпоставки, някои жени няма никога да им се случи, но това не означава да кажем на другите - оправяйте се, сами сте си виновни. Когато има жертва и насилник, виновен е насилника, не жертвата, без значение тя колко е интелигентна и образована, слаба или неспособна. Понякога трябва време и едно рамо, за да си тръгнеш.

Имам роднина с абсолютно същата история (без посещение при семеен терапевт).
Абсолютно със същите изводи и заключения и ние сме стигнали🙏♥🤗не вярвах, че някога ще прочета същите неща...

# 43
  • Мнения: 2 921
Обществените нагласи в България трябва да се променят. Не е правилно това полицията да не оказва никакво съдействие. Ами той може да те убие в яда си, задето си ги извикала след като си тръгнат. Няма любов, докато смъртта ви раздели! Това се опитвам да обясня от висотата на годините си, а тук ще ме изядат, че не съм можела да обичам. Не е нужно непременно да те е ударил за да си отидеш. Достатъчно е само да те е накарал да се страхуваш. Така смятам аз, да! Колкото до това, че не си била щастлива. Със сигурност няма да си по-нещастна, ако си сама. Поне няма да ти се налага да плачеш всеки ден.

# 44
  • Мнения: X
Обществените нагласи в България трябва да се променят. Не е правилно това полицията да не оказва никакво съдействие. Ами той може да те убие в яда си, задето си ги извикала след като си тръгнат. Няма любов, докато смъртта ви раздели! Това се опитвам да обясня от висотата на годините си, а тук ще ме изядат, че не съм можела да обичам. Не е нужно непременно да те е ударил за да си отидеш. Достатъчно е само да те е накарал да се страхуваш. Така смятам аз, да! Колкото до това, че не си била щастлива. Със сигурност няма да си по-нещастна, ако си сама. Поне няма да ти се налага да плачеш всеки ден.
И още хиляди други неща....

Общи условия

Активация на акаунт