Здравейте, ще ви разкажа накратко за отношенията ми с приятеля ми, които вече доста ме изтощиха психически, но немога да спра да го обичам и търпя… Имаме връзка от 5 години, но той постоянно пътува в чужбина и го няма по няколко месеца, работата му е свързана с това. Имаме и разлика във възрастта, 10 год. В началото винаги се е държал добре с мен, страшен джентълмен, обноски, маниери.. абе всичко 6, може би това ме накара да хлътна толкова.Но за жалост вече виждам че е силен само на думи, а действия кикакви.. Постоянно ми говори за общо бъдеще заедно, за семейство, но не предприема нищо, абсолютно от толкова време връзката няма никакво развитие и тъпчим на едно място. Ограничавал ме е доста през годините винаги се е притеснявал да не правя нещо зад гърба му докато го няма и тн.( Никога не съм му давала повод, но просто виждаше че привличам интереса и на други мъже явно) А дори някой докато ме погледне или добави в социалните мрежи ставах долна и лека жена, като цяло няма да навлизам в подробности, а започвам кратко и ясно да говоря за проблема и това което ме наранява.
Няколко месеца след като започнахме да се срещаме, си казахме, че се обичаме, това наистина е единственият човек в живота ми към когото съм изпитвала такива чувства( той твърди че за него също е така) , но скоро след това забелязах че въпреки че е с мен той не спира да флиртува и с други жени, правил го е и пред мен, опитах всякакви начини да го спра, естествено без резултат, накрая реших да се правя че не ми пука, исках да пробвам и този вариант. Но стана по-зле.. докато ми говори мило и се държи уникално , намирах чатове с други жени, пеиятелките ми постоянно ми пращаха че се опитва да пише на тях, коментираше снимки на други жени в социалните мрежи, абе накратко беше като изтърван… Няколко пъти прекратих отношенията ни, но винаги намираше начин да се върне и да ме подлъже да се сдобрим пак, било то с красиви думи или действия, но всяко чудо за две седмици при него… След като види че вече съм омекнала и забравила, продължаваше отново с писанките, коментарите, добавянето на други жени в соц.мрежи. През това време се държеше чудесно и с мен. Аз бях най-красивата, най-уникалната .. абе жената на живота му 😃
Водила съм съвсем спокойни разговори с него, без да го обвинявам и тн. и ми е обяснявал че това за него не значи нищо, а е просто “лигавене” и развлечение… Което умът ми не побира!!!! След поредният такъв случай където си е чатил с друга, отново сложих край на отношенията ни, но много страдам, опита да се извини веднъж, че се е “лигавел”но до там.. Не знам какво да правя, може да ви звучи налудничаво, но без него се чувствам точно като наркоман в абстиненция.. Моля за съвети и странични гледни точки
Няколко месеца след като започнахме да се срещаме, си казахме, че се обичаме, това наистина е единственият човек в живота ми към когото съм изпитвала такива чувства( той твърди че за него също е така) , но скоро след това забелязах че въпреки че е с мен той не спира да флиртува и с други жени, правил го е и пред мен, опитах всякакви начини да го спра, естествено без резултат, накрая реших да се правя че не ми пука, исках да пробвам и този вариант. Но стана по-зле.. докато ми говори мило и се държи уникално , намирах чатове с други жени, пеиятелките ми постоянно ми пращаха че се опитва да пише на тях, коментираше снимки на други жени в социалните мрежи, абе накратко беше като изтърван… Няколко пъти прекратих отношенията ни, но винаги намираше начин да се върне и да ме подлъже да се сдобрим пак, било то с красиви думи или действия, но всяко чудо за две седмици при него… След като види че вече съм омекнала и забравила, продължаваше отново с писанките, коментарите, добавянето на други жени в соц.мрежи. През това време се държеше чудесно и с мен. Аз бях най-красивата, най-уникалната .. абе жената на живота му 😃
Водила съм съвсем спокойни разговори с него, без да го обвинявам и тн. и ми е обяснявал че това за него не значи нищо, а е просто “лигавене” и развлечение… Което умът ми не побира!!!! След поредният такъв случай където си е чатил с друга, отново сложих край на отношенията ни, но много страдам, опита да се извини веднъж, че се е “лигавел”но до там.. Не знам какво да правя, може да ви звучи налудничаво, но без него се чувствам точно като наркоман в абстиненция.. Моля за съвети и странични гледни точки
