Рядко.Навсякъде ходим тримата
- Публикувана: 20 ноем. 2021, 17:35 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2021, 09:21 ч.
Излизане след раждане
То пък човек ще си помисли, че на въже сте държани. Потрайте малко. Иначе не сме излизали, само на разходка с количката, приятели в нас и ние у тях.
Е аз родих на 20, но никога не ми е пречела липсата на забавления. Както каза веднъж са малки децата.
То пък човек ще си помисли, че на въже сте държани. Потрайте малко. Иначе не сме излизали, само на разходка с количката, приятели в нас и ние у тях.
Не помня да съм имала толкова свободно време от дете. Особено първата година на детето. И по кафета съм ходила, докато той спи в количката, и с мъжът ми сме сядали на ресторант с количката. Можех да си позволя да изляза вечер с приятелки, защото на другия ден мога да си легна с бебето.
Общо взето майчинството ми беше като една голяма почивка, въпреки грижите за детето.
Аз не мога да разбера защо под "излизане двамата" се приема ходене по барове и заведения 😂 Честно казано, ако мога сега да оставя децата при някой, хич няма да се навра в шумен бар или заведение. Една разходчица надвечер покрай морето, една нощувка на някое приятно местенце, дори да отидем двамата на по един масаж ще ми е чудничко. Да седнем на някоя пейка ей така да си поговорим извън типичните къщни теми, без да се ослушвам дали бебето реве или голямата да идва по 5 пъти да пита какво правим, би било приятно 🤷♀️ Иначе излизаме много четиримата на разходки, но друго е да си освободиш напълно съзнанието поне за час.
На три пъти ми се случва да искам да изляза да обикалям безцелно и да си проветря главата.Просто се обличам ,взимам си чантичката и излизам ,оставям ги баща и дъщеря сами.Обикалям си магазините,улиците ,пия си кафе на пейка и се прибирам.Не е невъзможно при нас ,само дето заедно не става 🤷
Депресирам се като ви чета коментарите.
Защо да се депресираш? Това, че имаш дете не означава, че животът приключва и вече нищо не се прави. Който иска намира начини. Почивки, пътувания, кафета, разходки. Всичко е възможно.
Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден.
Ето днес излязохме с малкия на снега, опознаваше го, игра си, малко порева, ама аз иначе ей така да излезна да си играя със снега няма. Нито с ММ специално ще ходим да се въргаляме в двора. Това са едни ей такива малки радости, които надделяват над всичко останало.
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко, просто вече трябва да се съобразява човек, че има дете с малко по-различни нужди от родителя. Е, да, по-трудно е излизане на бар/дискотека до малките часове, но който има желание за това ще успее да го направи (ние не сме такъв тип, та не е нещо жизненоважно).
Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден.
Ето днес излязохме с малкия на снега, опознаваше го, игра си, малко порева, ама аз иначе ей така да излезна да си играя със снега няма. Нито с ММ специално ще ходим да се въргаляме в двора. Това са едни ей такива малки радости, които надделяват над всичко останало.
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко, просто вече трябва да се съобразява човек, че има дете с малко по-различни нужди от родителя. Е, да, по-трудно е излизане на бар/дискотека до малките часове, но който има желание за това ще успее да го направи (ние не сме такъв тип, та не е нещо жизненоважно).
[quote author=JayRay link=topic=1387989.msg43891747#msg43891747
Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден…
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко…
[/quote/]
Вие явно имате помощ, затова можете да излезете без детето. Без роднини, на които да оставиш децата дори веднъж месечно дори за 5 минутки, няма почивка. Освен това ако е само едно дете, то спи следобед обикновено има поне време за някоя дрямка. Ако са повече и не заспиват по едно и също време, просто забрави. Прекрасно е да имаш деца, но си е огромен труд( без ничия помощ). Чак депресиращо е силно казано, защото те ти носят и много положителни емоции, но непрекъснато трябва да внимаваш, няма кога да се отпуснеш, освен нощем, ако спят добре.
Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден…
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко…
[/quote/]
Вие явно имате помощ, затова можете да излезете без детето. Без роднини, на които да оставиш децата дори веднъж месечно дори за 5 минутки, няма почивка. Освен това ако е само едно дете, то спи следобед обикновено има поне време за някоя дрямка. Ако са повече и не заспиват по едно и също време, просто забрави. Прекрасно е да имаш деца, но си е огромен труд( без ничия помощ). Чак депресиращо е силно казано, защото те ти носят и много положителни емоции, но непрекъснато трябва да внимаваш, няма кога да се отпуснеш, освен нощем, ако спят добре.
Баби и дядовци в нашия град нямаме, имаме като им отидем на гости. През останалото време просто правим същите неща с детето.
Брат ми и жена му имат 2 деца - едно на 5г и едно на 2м. Нямат особена промяна в ежедневието. Излизат, срещат се с приятели, правят си разходки. Да, все с някое дете са (голямото през деня е на градина), но не се ограничават. Затова казвам е както си го нагласиш. Улесняват се и приоритизират - дали къщата да е излъскана от чистота или просто подредена, готвят се лесни рецепти, често хапват навън (живеят в провинцията, не в София).
Никой не е казал, че не е труд, ама тука се изписа за депресии, мъченичество и какво ли не. Аз освен готвене, чистене и гледане на детето (с помощта от ММ), успявам и да карам курсове и да се преквалифицирам, да се грижа за себе си (външен вид) и да почивам. Има дни, в които абсолютно нищо не може да се свърши, но не е нон-стоп.
Брат ми и жена му имат 2 деца - едно на 5г и едно на 2м. Нямат особена промяна в ежедневието. Излизат, срещат се с приятели, правят си разходки. Да, все с някое дете са (голямото през деня е на градина), но не се ограничават. Затова казвам е както си го нагласиш. Улесняват се и приоритизират - дали къщата да е излъскана от чистота или просто подредена, готвят се лесни рецепти, често хапват навън (живеят в провинцията, не в София).
Никой не е казал, че не е труд, ама тука се изписа за депресии, мъченичество и какво ли не. Аз освен готвене, чистене и гледане на детето (с помощта от ММ), успявам и да карам курсове и да се преквалифицирам, да се грижа за себе си (външен вид) и да почивам. Има дни, в които абсолютно нищо не може да се свърши, но не е нон-стоп.
Баба и дядо имаме един в града,разведени.Дядото не желае да се занимава,бабата доскоро се страхуваше ,а и аз нямах доверие .Оставихме детето за два часа (на година и половина е) за да отидем на лекар.
Ами не ,не д мъченичество.Излизам по женски вечер често,тримата сме си навсякъде ,стига да не нарушаваме режима на детето.Ходя на масаж и фризьор всеки месец,вечер детето си ляга в осем и ние се гушкаме,вечеряме и т.н.Имаме време за себе си като двойка .Никакъв проблем .
Ами не ,не д мъченичество.Излизам по женски вечер често,тримата сме си навсякъде ,стига да не нарушаваме режима на детето.Ходя на масаж и фризьор всеки месец,вечер детето си ляга в осем и ние се гушкаме,вечеряме и т.н.Имаме време за себе си като двойка .Никакъв проблем .