Искам да съм с него, искам да се боря за него, заради него. Никой не може да е като него. Искам децата ми да са от него, да мина под олтара с него и да изживея целия си живот с него. ОБАЧЕ ме е страх от неговите постъпки, ще мога ли да се справя с всичко това. Баща ми казва намери си добро момченце да си те гледа, сегашния ми приятел е такъв ( естесвено има доста неща и при него, които не бих могла да ги изтърпя, ако имаме по - сериозни отношения.) Първо в турчин, окей няма значение, ако човекът е добър. Има изблици на ярост и пиенето му е МНОГО, МНОГО лошо. Но не ми изневерява и не ме предава. Чува ме,когато говоря и когато искам нещо, съобразява се, а " М" по- скоро не. НО НЕ Е НЕГО, просто не е. Само с " М " съм се чувствала сякаш наистина живея, без значение какво се случва, там съм оставила сърце и душа, обожавам родителите му, обожавам него. КАКВО ДА ПРАВЯ ? Да избера живот в който ще живея спокойно, но някак без любов, тръпка и страст ( дори да намеря друг, нали знаете.. усещаш сии, че това е любовта ти.) или да избера риска и да се хвърля отново там където ме води сърцето ? От ряздялата ни минават години вече, но " не се гаси, туй що не гасне " ... Има хора, които са избрали първия вариант и цял живот милуват по голямата си любов. Има и хора, които са избрали втория и после са съжалявали. Всичко може да се случи, мисълта ми е ... да рискувам ли и да послушам сърцето, защото знам, че иначе цял живот ще съжалявам, ако не го направя. Но ще успея ли да се справя с такъв човек... Има ли хора, които са попадали в подобна ситуация ?
"
"