Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 9

„Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт.“
Виктор Франкъл

Кой може да обича като мама?
Да не пресмята, да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.
Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи ?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.
Кой може като мама да прощава
неволни грешки, смъртни грехове ?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете !
Едва сега разбирам, скъпа мамо,
\нали сега съм майчица и аз\
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.
И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път, нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.
Ти чакаш все, готова да посрещнеш,
готова да погалиш, да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.
И то се връща винаги, когато
изгуби обич, вяра, смисъл, път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят.

Весела Чапанова

Знам , че всички са го чели, но ми харесва и го пускам. Вученическите години имах лексикон и си спомням цитати  от него написано от приятели ... Надявам се не е пускано преди и не се повтаря.

Зад тебе злото тича като хрътка…
* * *

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито…

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

***

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

* * *

Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.

***

Духът държа над тебе лък и стреля,
Кентавър бяхме ние, бяхме цяло.
Навярно ще се съберем след време –
след век или след ери, мое тяло.

Какъв безкраен комплимент ни прави
смъртта, когато прибере телата.
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята.

И краят ни завръща там, където
е коренът на цветето и хляба.
И щом държи филия с мед детето,
то значи, че се трудим както трябва.

Какво, че от въздушните си кули
оплакват тъжно тленността ти, тяло…
О, гробът е една квадратна нула,
с която всичко почва отначало.

 
  Добромир Тонев

"Всеки майстор в началото е бил ученик."

 Ралф Уoлдо Емерсън

"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
 За всичко останало ви е необходима само любов."

Чарли Чаплин

За един проблем, който има решение няма смисъл от ядове; ако проблемът няма решение - не си заслужава ядовете.
тибетска поговорка

,,Първият човек, за когото мислиш сутрин и последният, за който мислиш през нощта-това е причина за твоето щастие или причина за твоята болка.,,
Ерих Мария Ремарк

Младен Исаев
Зима
Сняг се сипе на звездички
над полета и горички —
и земята става цяла
като в приказките бяла.

Всяка къща е с калпак
от чудесен пухкав сняг.
В нашата страна любима
гостенка е Баба Зима.

Слушай как звънчета вън
пеят ясно: зън, зън, зън… —
бягат весели шейни
по широки равнини.

Хора, зверове и птици
гледат снежните звездици.
Само в планината бяла
баба Меца е заспала.

Моля ви, не закъснявайте!
За разговор, за среща, за любов!
Понякога минутите са важни
и костват цял един живот.
Не закъснявайте за думи нужни.
Когато нечие мълчание боли,
най- близките си стават чужди,
и никога несрещнати дори.
Не закъснявайте за допира на длани.
Или за поглед. За прегръдка даже.
Душата има свои тайни,
които няма как да ви разкаже.
Не закъснявайте за обич, ако в мрака
единствена стои като светило.
Дори да е готова да ви чака,
сърцето има свое си мерило.
Не закъснявайте, дори минута,
че всяка следваща секунда ще боде.
Животът винаги ще чака.
Но някой ден… и той ще спре.

Ariadna

Твоят живот е отражение на онова, което желаеш и вярваш, че можеш да имаш. Не съм в състояние да ти дам нещо, което не вярваш, че би могъл да притежаваш - независимо колко го желаеш - защото не бих накърнил собствената ти вяра. Не мога, това е закон. Да вярваш, че не можеш да имаш нещо, е все едно да не го желаеш, защото предизвиква същия резултат.

"Разговори с Бога" - Нийл Доналд Уолш

- Зимите не са това, което бяха. Но и хората не са това, което бяха. Някъде, под много стари снегове, лежат затрупани чисти любови, стари приятелства, невинни години, вълшебни думички като "моля", "извинявай", "обичам те", "прости ми" и много, много други, които напълно или почти сме забравили. Времената, казват, са други, и всеки гледа да се спасява поединично. Но не е така. Щом продължаваме да се търсим, да се надяваме, да се успокояваме един друг, нещата не са толкова загрубели. И напук на всичко случващо се, като нежни и дръзки кокичета, отново ще потърсим спасение в някоя любов, в някое старо приятелство, в някоя вълшебна думичка....

Автор:РАЯ ВИДИНСКА

“С времето разбрах, че не е важно колко силно може да те обича един човек, а колко дълго. Има разлика между бенгалския огън и огъня.”

М. Авелог

"Спомням си, когато като дете за първи път измих пода в селска къща на баба. Старах се много. Измити - дъските блестят вече в лъчите на слънцето. Повиках баба. Баба дойде, погледна, после мълчаливо отиде до леглото, вдигна покривалото, висящо почти до пода, коленичи и тихо ме повика. Пристъпих, седнах до нея и объркана погледнах под леглото.
Там сред пухкавите кълбенца прах и изсушена трева от наскоро изсъхнала сладка детелина, лежеше чорапът ми, изгубен преди няколко дни.
- Ако чистиш, винаги почиствай, така че там, където не се вижда, да  бъде най-чисто. Разбра ли ме? - попита тя тихо.
- Добре, бабо.
Оттогава минаха много години и днес баба вече не е до мен.
Селската къща отдавна е празна. Но и до сега, припомняйки си думите на баба, често мисля за „тъмните кътчета“ на душите ни и „лъскавите повърхности“ на живота ни, извадени на показ.
И тихо, нежно и строго в същото време, като едва дочуто, неземно ехо, чувам глас на баба:
- Добре..."
Ия Латан

"Този, който е щастлив, ще направи и другите щастливи."

Марк Твен

— Какво според вас трябва да направя?
Марк се поколеба, предвиждайки враждебна реакция от страна на девойката.
— Да простиш.
— Не, не искам да простя! — възмути се девойката. — Не искам да забравя!
— Да простиш не значи да забравиш — започна той да обяснява сдържано. — Нито да извиниш, нито да оправдаеш. Противно на отмъщението, което подхранва омразата, прошката ни освобождава от нея.

„Защото те обичам“, Гийом Мюсо