Авторката е имала дете с увреждания, за него става дума.
- Публикувана: 26 окт. 2021, 10:22 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2021, 23:05 ч.
Съпруг нарцис
Сблъсквала съм се с нарциси и от двата пола. Мисля, че при жените не личи така ясно, както при мъжете. Всички са манипулативни, а ако са умни, манипулират тънко, за да получат каквото искат. Номерата им минават, докато човек не се усети и не му писне.
За нарцисите пише, че почти никога не търсят помощ (защото се мислят за идеални ), но в един момент от живота си разбират, че всички ги мразят.
За нарцисите пише, че почти никога не търсят помощ (защото се мислят за идеални ), но в един момент от живота си разбират, че всички ги мразят.
Съпругът на авторката можем да го наречем просто насилник, а авторката и порастналите деца - жертви. Авторката доброволно е станала жертва, децата са били принудително поставени в тази роля от двамата си родители.
Изглежда лесно да си тръгне, но след като не го е направила, значи не е толкова лесно - не и за нея. Аз за някоя крива дума правя моментално скандал, а тя е търпяла да я тъпчат, по-лошо - да тъпчат децата й 20 години! Тук има сериозен проблем, който е именно в авторката. Не знам дали може да го осъзнае.
Авторке, осъзнаваш ли проблема? Зависима ли си материално от този мъж, негово ли е жилището? В състояние ли си да се изнесеш или да изгониш насилника, ако жилището е твое?
Изглежда нереалистично да предприемеш нещо, но не е и съвсем невъзможно.
Изглежда лесно да си тръгне, но след като не го е направила, значи не е толкова лесно - не и за нея. Аз за някоя крива дума правя моментално скандал, а тя е търпяла да я тъпчат, по-лошо - да тъпчат децата й 20 години! Тук има сериозен проблем, който е именно в авторката. Не знам дали може да го осъзнае.
Авторке, осъзнаваш ли проблема? Зависима ли си материално от този мъж, негово ли е жилището? В състояние ли си да се изнесеш или да изгониш насилника, ако жилището е твое?
Изглежда нереалистично да предприемеш нещо, но не е и съвсем невъзможно.
Да ,осъзнавам всичко и знам,че аз позволих всичко това,при всеки изблик на ярост и бяс премълчавах прощавах,затварях си очите ,за да няма скандали и с надеждата нещата да се оправят с добро,а и нямам семейство,родителите ми починаха,а приживе той ме изолира от тях ,всички бяха лоши според него
Жилището е и на двама ни.
Жилището е и на двама ни.
Зависи сега какво искате и какъв път търсите, да се надявате, че ще се промени той с добро или да го оставите и да живеете без него. Какво желаете?
Ако целта е да си живеете, както до сега, простете му отново и си живейте. Ние тук може да имаме най-различни виждания, но ваши са изборите за вашия живот.
Приемете, че хората не се променят, така че вариантът да се промени отпада.
Ако целта е да си живеете, както до сега, простете му отново и си живейте. Ние тук може да имаме най-различни виждания, но ваши са изборите за вашия живот.
Приемете, че хората не се променят, така че вариантът да се промени отпада.
Аз за някоя крива дума правя моментално скандал
Приемете, че хората не се променят, така че вариантът да се промени отпада.
Иначе всички се променяме в годините.
Аз за някоя крива дума правя моментално скандал
Да, по някакъв начин се променяме. Променят ни се примерно интересите, целите, може да се обезверим или амбицираме. Но не и насилник да стане съчувстващ и обгрижващ. Някой, ако е грубиян и псува, няма да стане любезен. Някой, който е носен на ръце от майка си, няма да участва в домашната работа. Някои неща просто не се случват.
Strawberry, ок, ако в крайна сметка приемеш, че няма да се промени (след +20 години най-вероятно и ти няма да се промениш, но нека се надяваме на най-доброто) и решиш да се разделите можеш простичко да го попиташ дали това иска. След като си против него, след като му пречиш, след като не ставаш за нищо и т.н. съвсем спокойно явно можеш да се оттеглиш от живота му и да не си пречите взаимно. Опитай директен подход пък да видим. Явно, че когато щерката го е казала се е вбесил, но пробвай, когато е спокоен. Попитай го как вижда отношенията ви, дали смята вечно да се държи така и защо очаква ли да го търпиш. Попитай как по-точно ще се чувства той, ако ти се държиш по същия начин с него. Вече всички ви отбягват и от тук нататък БУКВАЛНО ще сте само двамата. И жената, която ви продава хляб в магазина. Той иска ли реално да бъде с теб, след като ти му носиш само нещастие и той си се справя отлично сам, без помощ от низши същества.
Но имай предвид, че стигнеш ли до там да поставиш ултиматум и въпроси, чиито отговори изискват решения, трябва да си готова и да ги изпълниш. Иначе се вкарваш пак в кръга и се поставяш като изтривалка. Защото щом той заплашва, че ще си тръгне и не го прави, явно някой трябва да започне да си държи на думата в крайна сметка
Иначе ще си стоите в блатото до живот. Това също е опция, просто помисли дали е твоята.
Но имай предвид, че стигнеш ли до там да поставиш ултиматум и въпроси, чиито отговори изискват решения, трябва да си готова и да ги изпълниш. Иначе се вкарваш пак в кръга и се поставяш като изтривалка. Защото щом той заплашва, че ще си тръгне и не го прави, явно някой трябва да започне да си държи на думата в крайна сметка
Иначе ще си стоите в блатото до живот. Това също е опция, просто помисли дали е твоята. Strawberry, ок, ако в крайна сметка приемеш, че няма да се промени (след +20 години най-вероятно и ти няма да се промениш, но нека се надяваме на най-доброто) и решиш да се разделите можеш простичко да го попиташ дали това иска. След като си против него, след като му пречиш, след като не ставаш за нищо и т.н. съвсем спокойно явно можеш да се оттеглиш от живота му и да не си пречите взаимно. Опитай директен подход пък да видим. Явно, че когато щерката го е казала се е вбесил, но пробвай, когато е спокоен. Попитай го как вижда отношенията ви, дали смята вечно да се държи така и защо очаква ли да го търпиш. Попитай как по-точно ще се чувства той, ако ти се държиш по същия начин с него. Вече всички ви отбягват и от тук нататък БУКВАЛНО ще сте само двамата. И жената, която ви продава хляб в магазина. Той иска ли реално да бъде с теб, след като ти му носиш само нещастие и той си се справя отлично сам, без помощ от низши същества.
Но имай предвид, че стигнеш ли до там да поставиш ултиматум и въпроси, чиито отговори изискват решения, трябва да си готова и да ги изпълниш. Иначе се вкарваш пак в кръга и се поставяш като изтривалка. Защото щом той заплашва, че ще си тръгне и не го прави, явно някой трябва да започне да си държи на думата в крайна сметка Иначе ще си стоите в блатото до живот. Това също е опция, просто помисли дали е твоята.
Но имай предвид, че стигнеш ли до там да поставиш ултиматум и въпроси, чиито отговори изискват решения, трябва да си готова и да ги изпълниш. Иначе се вкарваш пак в кръга и се поставяш като изтривалка. Защото щом той заплашва, че ще си тръгне и не го прави, явно някой трябва да започне да си държи на думата в крайна сметка
Иначе ще си стоите в блатото до живот. Това също е опция, просто помисли дали е твоята.
Да, по някакъв начин се променяме. Променят ни се примерно интересите, целите, може да се обезверим или амбицираме. Но не и насилник да стане съчувстващ и обгрижващ. Някой, ако е грубиян и псува, няма да стане любезен. Някой, който е носен на ръце от майка си, няма да участва в домашната работа. Някои неща просто не се случват.
Бях писала доста дълъг пост, но даде фира...
В такива теми се образува една агитка, която се възмущава ау как можи, той е насилник, но в хода на разказа аз поне виждам едно много ...как да кажа - еднотипно и леко манипулативно представяне на нещата - мъжът винаги е черен, зъл скандалджия, мързелив, обижда и пр., без непременно да се казва, че е такъв, с ясни, директни, еднозначни думи... А жената винаги е добричка, миличка, търси проблема в себе си, знае си грешките - всичко това заявено максимално директно. И ти започваш да симпатизираш на слабия и потиснатия. Тоест, на този, който на теб ти се вижда слаб и потиснат.
Изключително рядко човек се смята за сгрешил и изключително рядко знае и къде е сгрешил. Единици на десетки хиляди. Добричките и миличките - и те са такива редки птици.
Първосигнално и аз винаги реагирам със симпатии към жертвата, но обикновено в хода на темата се оказва, че динамиката в отношенията е далеч от насилник-жертва и това си личи даже без да се запознаваме с версията на мъжа. Има ги и случаите с гоненето на някакъв интерес, но тях по-добре да не ги подхващаме.
Накратко, за да стоят двама души в уж отровни отношения, то не е непременно защото са горканка жертва и изпечен манипулатор. Затова и в някои теми, колкото и да давате/даваме съвет за раздяла, развод, опълчване и т.н., налице е съвсем съзнателно желание това да не се случи.
Каква е целта на темата, авторке?
Скрит текст:
( Да се има предвид, че когато почне да се репчи и защитава може да последва и физически тормоз. Всичко трябва да е добре обмислено и с ясен план за действие)
