Аз споменах БГ реалността.
- Публикувана: 25 окт. 2021, 12:56 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2021, 10:43 ч.
Не му харесва на детска градина
Така е. Мисълта ми беше, че бройката на децата е напълно нормална за персонала, т.е. е съобразена с интересите и възможностите на учителите и леличките.
Пробвайте да ходи само до обяд известно време и вижте дали ще се промени нещо. Ако да, то проблема е в спането наистина. Но може да е съвсем различен. При специалист май няма смисъл да ходите… детето просто не се кефи на това място.
Сега да ви разкажа нашия случай и защо така смело давам съвет. Синът ми е на 3 г. Супер умно, будно, общително дете. Много обича да играе с чужди хора, но тук идва проблема- с възрастни. Не се кефи на децата, особено на тези от неговата възраст. Все иска с големи батковци.. пуснахме го на ясла. Трагедия, кошмар. Спряхме. Сега вече е първа градинска. В частна дг. Внимание, угаждане, всичко. Ходихме при психолог, бяхме на адаптационна занималня няколко месеца. Резултат може и да има, но е минимален и по - скоро е поведенчески, за самостоятелност отколкото да харесва дг. Реве всяка сутрин. Има случаи в които реве цял ден там. Яде, спи на обяд, но като цяло изобщо не иска да ходи. Като се прибере с вълнение разказва. Харесва английския, музиката, танците. Има си приятели. Нооо всеки ден е рев. Според мен има дечица които просто не могат да свикнат. Нямам представа защо. А и да добавя, че и той отваряше но ера с пишкането. Един ден ги беше карал да влизат с него през 10 Мин, в рамките на два часа… бяха луднали. Един ден беше повърнал дали от зор, дали нарочно. После започна да реве като се напъва. Не с тъга, а просто за да ми се обадят да го взема.
Успех
)))
Сега да ви разкажа нашия случай и защо така смело давам съвет. Синът ми е на 3 г. Супер умно, будно, общително дете. Много обича да играе с чужди хора, но тук идва проблема- с възрастни. Не се кефи на децата, особено на тези от неговата възраст. Все иска с големи батковци.. пуснахме го на ясла. Трагедия, кошмар. Спряхме. Сега вече е първа градинска. В частна дг. Внимание, угаждане, всичко. Ходихме при психолог, бяхме на адаптационна занималня няколко месеца. Резултат може и да има, но е минимален и по - скоро е поведенчески, за самостоятелност отколкото да харесва дг. Реве всяка сутрин. Има случаи в които реве цял ден там. Яде, спи на обяд, но като цяло изобщо не иска да ходи. Като се прибере с вълнение разказва. Харесва английския, музиката, танците. Има си приятели. Нооо всеки ден е рев. Според мен има дечица които просто не могат да свикнат. Нямам представа защо. А и да добавя, че и той отваряше но ера с пишкането. Един ден ги беше карал да влизат с него през 10 Мин, в рамките на два часа… бяха луднали. Един ден беше повърнал дали от зор, дали нарочно. После започна да реве като се напъва. Не с тъга, а просто за да ми се обадят да го взема.
Успех
))) 
Синът не свикна.
След няколко дни нон стоп "Мама,баба,мама,баба,мама,баба...",когато легнат да спят,ми казаха да си го вземам на обяд.
Взе да боледува...И го спряхме.
Обаче пък на предучилищна тръгна на 5,но в училище.Там му хареса,много голям плюс беше,че не го слагаха да спи.
Как пък не могат да обособят кът във всяка градина за деца,които не искат да спят.Децата са си хора,малки хора,със собствено мнение.
След няколко дни нон стоп "Мама,баба,мама,баба,мама,баба...",когато легнат да спят,ми казаха да си го вземам на обяд.
Взе да боледува...И го спряхме.
Обаче пък на предучилищна тръгна на 5,но в училище.Там му хареса,много голям плюс беше,че не го слагаха да спи.
Как пък не могат да обособят кът във всяка градина за деца,които не искат да спят.Децата са си хора,малки хора,със собствено мнение.
Здравейте! Вече бяхме при двама педиатри, гастроентролог и нефролог и няма никакъв здравословен проблем. Явно е на нервна почва и го оставих няколко дни вкъщи за да се успокои. Проблемът с пишкането продължава - пишка повечето през 1.5 ч., и някой път през 2 ч. Ако не го следях непрекъснато сигурно нямаше да ми прави впечатление. И наистина тази година се разболява повече, дори първата година не се е разболявал толкова често. Общо взето не знам как ще изкараме тази и другата година.
Сигурна сте,че никой не видя причина да Ви насочи към ендокринолог?
Миналата година синът ме сбърка.
Двама лекари го гледаха на ехограф,детски ендокринолог,от Бургас чак в Стара Загора ходихме,защото в целия град няма детски гастроентеролог...
Пускахме сума изследвания...
Повече е на нервна почва при него,какви ли не изследвания правихме,единствено един хормон на хипофизата,свързан с функцията на щитовидната жлеза е малко завишен,но хормоните на сама жлеза са ок.
Когато беше малък и не му се лягаше,ни подлудяваше с "Искам вода" след пет минути "Пишка ми се".И по два,и по три часа ме е разигравал.
Сега пак е същата работа,аз"Лагай си..." Той "Ей сега..."след пет минути"Хайде..."
Той "Ей сега"...
На "Влез в час" отговаря,че не иска,карам го с условието,че не участва ли в часа,няма да има достъп до компютъра вечер.Не пише домашни,не учи.Аз му четях уроците на глас до седми клас,пишехме домашни с майка ми...В повечето работни тетрадки сме писали ние двете,аз оцветявах контурите карти,пишех домашните по английски...
Бях го записала на детски психиатър (има ирационален страх от малки кучета),но моите родители ме разубедиха да го водя,малко съжалявам,че не отидохме.Мога пак да го запиша,но той си знае неговото.От бебе е такъв,в кошарата се съдираше от рев,не искаше да спи в нея.
Миналата година синът ме сбърка.
Двама лекари го гледаха на ехограф,детски ендокринолог,от Бургас чак в Стара Загора ходихме,защото в целия град няма детски гастроентеролог...
Пускахме сума изследвания...
Повече е на нервна почва при него,какви ли не изследвания правихме,единствено един хормон на хипофизата,свързан с функцията на щитовидната жлеза е малко завишен,но хормоните на сама жлеза са ок.
Когато беше малък и не му се лягаше,ни подлудяваше с "Искам вода" след пет минути "Пишка ми се".И по два,и по три часа ме е разигравал.
Сега пак е същата работа,аз"Лагай си..." Той "Ей сега..."след пет минути"Хайде..."
Той "Ей сега"...
На "Влез в час" отговаря,че не иска,карам го с условието,че не участва ли в часа,няма да има достъп до компютъра вечер.Не пише домашни,не учи.Аз му четях уроците на глас до седми клас,пишехме домашни с майка ми...В повечето работни тетрадки сме писали ние двете,аз оцветявах контурите карти,пишех домашните по английски...
Бях го записала на детски психиатър (има ирационален страх от малки кучета),но моите родители ме разубедиха да го водя,малко съжалявам,че не отидохме.Мога пак да го запиша,но той си знае неговото.От бебе е такъв,в кошарата се съдираше от рев,не искаше да спи в нея.
Моето дете никога не е ходило с желание на ясла, градина и сега и на училище. И той не обичаше да спи, но в предучилищна като нямаше спане пак не му харесваше. Не че плаче,просто си казва "не обичам да ходя" и си брои дните до петък. Иска свободата вкъщи. И в първи клас ходи с нежелание. Приех, че е такова дете, и спрях да се обвинявам, че аз не правя нещо като хората (избрала съм неподходящо място или нещо подобно). Обясняваме как всеки има задължения, и на нас не ни се ходи винаги на работа, но няма как. Фокусираме се на това,което харесва (например някое от допълнителните занимания, любима учителка).
Моето дете никога не е ходило с желание на ясла, градина и сега и на училище. И той не обичаше да спи, но в предучилищна като нямаше спане пак не му харесваше. Не че плаче,просто си казва "не обичам да ходя" и си брои дните до петък. Иска свободата вкъщи. И в първи клас ходи с нежелание. Приех, че е такова дете, и спрях да се обвинявам, че аз не правя нещо като хората (избрала съм неподходящо място или нещо подобно). Обясняваме как всеки има задължения, и на нас не ни се ходи винаги на работа, но няма как. Фокусираме се на това,което харесва (например някое от допълнителните занимания, любима учителка).
Същата работа сме.Всеки ден броим колко дни са останали до петък.И ние всеки ден обясняваме, но той си знае неговото, просто не му харесва и това е.
Същата работа сме.Всеки ден броим колко дни са останали до петък.И ние всеки ден обясняваме, но той си знае неговото, просто не му харесва и това е.
Моят син не беше ходил на градина, затова го записах в един частен център, когато беше на 4г. Там децата бяха много малко и на различни възрасти. Идеята ми беше да се адаптира по- лесно, когато дойде моментът за градината. Първите дни ходеше с желание, но после започна да прави сцени. Лягаше на земята, пищеше, налагаше ми се на ръце да го нося. Там пък се държеше много добре и не създаваше никакви проблеми, но въпреки това, всяка сутрин се пазареше да не ходи. В един момент свикна.
Сега от септември е на градина. Отново избрах частна по ред причини. Вече драмата не е толкова голяма, но пак мрънка всяка сутрин, че не му се ходи. А там много се забавлява. Не ги карат да спят, ако не желаят. Той спи следобед по принцип, но има дни, в които не иска. Тогава с учителката му рисуват или правят нещо друго от тихите занимания.
Мен много ме тормозеше спането в градината и издържах само един месец. Не обичах да спя следобед. Чувствах, че ми се ограничава свободата, като ме карат да лежа в леглото. После казах на нашите, че няма да ходя вече.Родителите ми се редуваха да ме вземат с тях на работа и на 6г. ми казаха да избирам-училище или градина. Аз избрах училище и вместо на 7г. тръгнах на 6г.
Сега от септември е на градина. Отново избрах частна по ред причини. Вече драмата не е толкова голяма, но пак мрънка всяка сутрин, че не му се ходи. А там много се забавлява. Не ги карат да спят, ако не желаят. Той спи следобед по принцип, но има дни, в които не иска. Тогава с учителката му рисуват или правят нещо друго от тихите занимания.
Мен много ме тормозеше спането в градината и издържах само един месец. Не обичах да спя следобед. Чувствах, че ми се ограничава свободата, като ме карат да лежа в леглото. После казах на нашите, че няма да ходя вече.Родителите ми се редуваха да ме вземат с тях на работа и на 6г. ми казаха да избирам-училище или градина. Аз избрах училище и вместо на 7г. тръгнах на 6г.