С какво ви дразнят свекървите? – 132

Емпатията, съобразяването и уважението са двупосочни процеси.

Да, аз също смятам, че трябва да е двупосочен процесът. На фона на всички представления и грубости, мога и да не си мръдна пръста, ако бях по-зла и проклета. В случая помагам на мъжа ми, за да не се притеснява и той го знае и оценява.

Хем той е предложил да я оставите да се справя, хем се притеснявал. Големи хора сте все пак
А твоите отрицателни емоции нищо работа ли са?
Всъщност правилно ли разбирам, че и вие, и тя живеете извън София и ти я возиш в двете посоки?

Моят пост не беше към Милинка. Тя ми звучи много разумно и добронамерено, въпреки дразненето на свекървата! Затова още в началото й написах - да правят каквото трябва, да помагат с каквото могат/и щом могат, но да бъдат твърди по отношение на подаръците и излишното изхвърляне на свекървата. Може дори и с шантаж да опитат - ако не спре с тези скъпи и ненужни подаръци, спират с финансовите инжекции! Щом може да купува синтезатори, значи може и сама да си плаща тока!
Постът ми беше в отговор на разни други прекалено категорични съветнички.

А за бабата, ами тя вероятно по този начин се опитва да компенсира получената помощ. И финансова, и като грижа по посрещането и воденето на процедурите. Това, че го прави глупаво и вместо да ви помогне нещо, само ви затруднява, явно така го разбира. Като се скарате няколко пъти, ще спре!
Намери й разни задачи за вършене по домакинството или около детето 😉

Относно неподходящите подаръци – има ли опция детето само да е пожелало такъв подарък? Иска, но знае, че родителите му няма да му купят и затова врънка бабата. Или баба го пита какво иска и то си казва. А тя пък желае да го зарадва, дори това да ѝ струва едно конско от родителите.
Не знам дали е такъв случаят, просто знам за подобни далаверки между баба и внуче и ми хрумна, че и тук може да има нещо подобно...

Притеснява се да пуска отпуска от първите месеци. Започна нова работа на 08.10 и първото идване беше на 14.10. Беше си запазила някакви часове, без да го пита дали може и предложих да я поема.
Иначе ние живеем в София, а тя - на 250 км от нас. Идва сутрин и заминава привечер.

Не, няма опция да е поискал синтезатор. Музиката му е много далеч от интересите. Това е фикс идея на бабата. Мъжът ми е свирил 10 години на пиано по нейно настояване, карала е пианото у тях по влак от Русия. В някакъв момент е отказал той да продължи да свири и с появата на внука, от 3-годишен, се започнаха безумията със солфежа. Първоначално искаше да влачи голямото пиано, но отказахме, разбира се.

Ако е на хемодиализа няма да търчи по магазините да търси телескоп. Още от началото се виждаше, че свекито не е инвалид и с деменция, че да я съжаляваме нея.
Имам приятелка, преди две години претърпя втора операция рак на гърдата, сега ходи редовно до София за някакви прегледи и инжекции, че в техния град няма добри лекари. Понякога я карат с кола децата ѝ, но тя даже предпочита сама да ходи, защото не ангажира никого, даже като свърши в болницата, минава по Пиротска да позяпа витрините на път за автогарата, а иначе нейните все бързат да се прибират и няма време за това. Става въпрос за жена, с няколко години по-стара от свекървата на милинка.
Моята майка беше с онкологично заболяване, с присъда от лекарите за 8 месеца живот. В началото ходеше и сама до болницата в областния град, с автобус и влак, когато още не се беше съвсем влошила. Не можех да отсъствам когато поискам от работа, а разчитахме на тези пари за храна и лекарства. Плюс това и тя не искаше да я третираме като инвалид, много и тежеше после като трябваше да разчита на чужда помощ.
Аз самата явно съм наследила нещо от нея, след операция тази пролет не ми беше приятно да приемам помощ, освен ако наистина не можех да направя нещо сама.
Та имам емпатия, но в случая към милинка и към детенцето ѝ.

Къде съм бляла, прочела съм "живееМ в провинцията".
Мислех, че той се притеснява заради нея, ако я оставите сама да се оправя.
Все пак и аз ще добавя, че веднъж месечно се изтърпява, но ако не е прекалено, ти си знаеш границата на търпимост.
Ако ти идва нанагорно - или си слагай слушалки, докато караш, или еднократно й кажи, че го правиш само заради мъжа си. Следващите пъти само "Помниш ли какво говорихме преди време"

Не
Притеснява се да започне от веднага с отпуските. В момента кара разни обучения, тестове за сертификати и е крайно неподходящо да излиза от работа. На старото място беше предупредил, но тук е още нов.

Моята свекърва като цяло не ме дразни. Добра жена е, не мога да си изкривя душата. В добри отношения сме, но има неща, които започват да ме напрягат, трая си, уважавам я, но ще ви споделя част от тях, просто, за да ми олекне, защото си ги държа в мен. Не съм се оплаквала на ММ, на приятелки или на мама, защото знам, че нищо не е казано или направено с цел да бъда лично засегната.
Първо се започна, когато бях бременна. Имах тежка бременност, 7 месеца съм лежала, буквално ставах само за душ и за прегледи. Поне 5 пъти съм била за задържане, но въпреки това постоянно ми обясняваше как трябва да се разхождам, не било хубаво да се залежавам. Много добре беше запозната със ситуацията, но все едно и също се намилаше - разходки, разходки, разходки. Отделно свекъра и пускаше по някой коментар към свекърва ми “абе ти не беше така като бременна, какво толкова ѝ има на нея”. Не ги отразявах, мислех само за това да износя живо и здраво детенце.
Второ на раждането. От някакъв ароматизатор вкъщи ѝ станало лошо. Повръщала, боляло я главата. И вместо деня на изписването да е за мен и детето, беше за бабата, която едва не припадна от някакъв ароматизатор. Коментари коооооолко съм едра, тя била само на корем, в гръб никой не можел да разбере, че е бременна. Верно 30кг си качих, едра си бях бая, ама то с това лежане...храната си ми беше голям отдушник
След това, когато малчото беше на 6м им отидохме на гости, аз ѝ го подадох от колата, за да вземем багажа с ММ, качвам се и детето се скъсва да реве. Казвам ѝ “дай ми го”, “не, нали трябва да свикне с мен”. Изчаках 5 Мин, но той продължава да плаче. Отново настоях да ми го даде, едва, едва..даде го. Успокои се детенце, но на няколко пъти обясняваше как и при мен плачел. Отново..замълчах си
След това се започна с това колко приличал на тях, колко приличал на ММ, как обичал Еди какво си като дядо си. Буквално нон стоп беше, чак ММ се подразни и им направи забележка, след като дядото се иЗцепи, че в детето имало само кръвта на баба му😅(с една и съща кръвна група са). Е, тогава вече и ММ не се сдържа. Не е станало кой знае какво, но им каза да се спрат с тези глупости. От тогава наистина не са правили подобни коментари.
Постоянно му казва “сине”, когато разглеждат снимки “сине, ето го тати”, то и аз съм там, амаааа 😂
Заради ковид постоянно всичко се пръска със спирт, ръцете се бършат нон стоп, на малкия също. Направо чак досадно, а те са ваксинирани, а ние всички вкъщи го изкарахме вкл и детето, а аз съм и с 1 доза ваксина.
Има и други неща, но тези най-много са ми оставили някакъв отпечатък. Живеем на 100км едни от други, не се виждаме често. Отново казвам, че е добра жена, но ми олекна, че го казвам. Не бих се скарала с нея за тези неща, но започнаха малко да Ме натъжават.
 Уважавам я свекито, да е жива и здрава, обича си внучето, отгледала е добър и достоен мъж. А отношенията между снаха и свекърва, рядко са розови, но да не се прекрачват граници, за да се запазят добри отношения, че един път прекрачи ли се...напрежение винаги ще има.

Поинтересувай се за обръщението "сине" или "синко" и не се дразни. Използва се от по-възрастни към деца или млади дори без да са им роднини и независимо от пола.

Била си мноооого търпелива и добричка по време на бременността ти. Ако бях аз да сме се изпокарали жестоко до сега. Не, че това е по-добрият вариант - никак даже.

Сто пъти сме коментирали това "сине"  и на момичета са казва.
Няма да ти го вземе да му е майка.Това е остатък от миналото и има друго съдържание думата.
Пък и  дете на детето и  е.Син на сина.
Нищо не се влага за засягане ,  и на мен по едно време ми бе на езика ,добре че съм чела тук и се сдържам.
За прилики - всеки вижда познатото нему, едва ли ти познава рода да види в детето черти, а и децата се променят.Внучката имаше различни периоди , на майка ми , на мен ,сега на снахата си прилича доста.Има на баща си, а той  от мен го носи.Нека се радват, това какво пречи.
За другото - не знам, освен ,че свекърва и снаха са си чужди.След години може да се сближат, евентуално.
Блажени дето се харесат изведнъж.

Щом живеете далеч и се виждате рядко, си ги пускай покрай ушите тия коментари. Още повече, че мъжа си ги знае и там нямаш проблеми и си решавате заедно кое как за детето.
За обръщението, не го бях чувала. Малко е странно и за мен.

Синко ме наричаше баба ми, майка на майка ми и ми е някак мило. Аз съм момиче и съм дете на дъщеря й. Наричали са ме така и други хора, дори не и роднини. Странно ми е, че не сте го чували.
За който се интересува за обръщението https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/iztchezva-li-ot-ezika-ni-obrashtenieto-sinko/