Предисторията:
Тотално печален шофьор съм. 😂
Взех книжка (и то от раз, в София, изненадващо за всички, в т.ч за мен и за инструктора 🤣) преди близо 10 години... Известно време след това си взех кола, карах първо 1 месец с гаджето на пасажерската седалка, всеки ден, различни маршрути, ала бала, уж се отпуснах да карам горе-долу прилично, тръгнах сама и на втория ден засякох тролей... няма да ви казвам как се уплаших, не се стигна до птп, но си изкарах ангелите. Паркирах колата пред офиса, звъннах на мм и директно му казах да я кара тая кола обратно, откъдето я е взел (не беше прехвърлена, така че нямаше проблеми).
И приключих с карането.
Да, обаче сега вече нещата са по - различни. Имам малко дете, и честно, липсва ми свободата да си мобилен. Мъжът ми отказва да шофира по ред причини, което ок, обаче в дадени моменти е сериозна пречка за спокойния живот липсата на автомобил. Та, решила съм следващата пролет да изкарам опреснителни курсове, и ако ги мина безпрепятствено 🤣😂 да си купя количка. И тук стигаме до въпросът каква да е тя.... не твърде голяма, маневрена, достатъчно умна, че да може въпреки моето некадърно шофиране да е безопасна... 😂 и май предпочитам да не е със скорости, да ми отпадне поне това като нещо, за което трябва да мисля, докато шофирам...
Съвети?