Плюсове и минуси на кварталите в София - 12-та тема

То преди стотина години цяла София е била едно село... Долу-горе с размерите на 3-4 от сегашните централни общини (Средец, Оборище, Възраждане, част от Сердика и част от Лозенец). От София до Княжево, Горна Баня, Банкя е имало километри наред ниви и пасища.

Слатина допреди 50-60 години е била село Робов дол.   А е доста по-близо до центъра от много други квартали.

В Княжево имаше вили, като тези красивите къщи в центъра, с подобна архитектура, по протежението на бул. Цар Борис III и трамвай 5. Вили на интелектуалци и богати търговци (примерно), както писах в България аристокрация не е имало. Не е имало ниви, поне не и покрай булеварда, до последната спирка на трамвая в Княжево (при чешмата под лифта). Оттам беше много популярна дестинация за уикенд качване на Витоша - до х. Момина скала, пеша или предимно с лифта. Виж до Банкя наистина имаше ниви, предполагам и сега още ги има.

Слатина си е Слатина от много време, (Слатинският) Редут е част от селото (до селото), имам роднини, които са със съборена къща (строена 30-40-те гг. на миналия век) и обезщетени с панелка, в района на сладкарница Неделя. Ето и снимка от паметника пред сладкарницата.

Аз имам познати с къща на Витошка (още е там), това също е бил края на града преди 60-70 години, какво остава за по-отдалечените квартали.

Ако Витошка, ЦУМ и паметникът Левски са били в края на града, някой може ли да ме светне къде е бил градът и къде - неговият център?

Карта на София от 1917-а година.
http://stara-sofia.com/map1917.jpg

Като цяло София е била по на север и на запад от днес - точно местата, които в днешно време се водят по-неатрактивни - и оттогава расте главно на изток и на юг. Стара София са местата, които и до ден днешен са осеяни със стари порутени къщи, тесни улички и лющеши се фасади - карето от ж.п. гарата надолу по Ботев и Мария Луиза, улиците между Стамболийски, Тодор Александров и Сливница, нагоре по Опълченска към Руски паметник, Петте кьошета, Патриарха, т.нар канал (Перловска река) и така нататък. Народното събрание е построено също на края на града, на изхода към Цариград.

На картата линкната по-горе се вижда доста добре. Любопитно е например че днешния парк около НДК е съществувал точно в тези граници и е бил казарма. А бул. България е бил нещо като околовръстно

Много интересна карта, благодаря. Но явно през 1917-та тези части, за които питам, вече са били част от града, макар не и централни. Иначе за района около Лъвов мост знам, че е един от най-старите в града.

Моите познати с къща на Витошка не фигурират на картата, пък и те са я закупили доста след въпросната карта. Къщата им е към Южен парк.

Раковска примерно е била ключова улица, не случайно къщата на Вазов и на Яворов и Лора се намират на нея. Знам, че и Петко Славейков е имал къща в близост, на площада кръстен на негово име реално.

Моля, разцъкайте този сайт Стара София, има много полезна информация за града.
Аз за Слатина написах не защото Слатина е била квартал, напротив, била си е село, а заради името. И ето повече инфо за границите и кога става квартал на София.
 http://stara-sofia.blogspot.com/2012/05/blog-post_14.html

Иначе за района на Пирогов вече написах, че 1914 г. е бил "извън чертите на града", тогава са почвали да му правят регулация и да продават парцели. Районът между площад Македония и Руски паметник се (е) казвал "Еврейски гробища " (между другото, футболната Славия се е водела "еврейският отбор преди 1944 г."), кварталите Мотописта и Хиподрума говорят сами за себе си - никъде не се прави мотописта и хиподрум В града, винаги е извън града. Ето за НДК - (и) там, в сегашния център, е имало казарми, които също не се строят В града.
http://stara-sofia.com/vitoshka.html
Народната библиотека е строена на терена на Царските конюшни (по спомен). Казармите на ъгъла на Дондуков и Васил Левски, дето тръгнаха да ги палят, също са от онова старо време.
С. Връбница в един момент се сдобива с квартал Надежда в него, кръстен на Надежда, сестра на Борис III. По тогавашните стандарти, село е, ако има църква.
Виждала съм и нотариални актове (пардон, крепостни актове) за земи в землището на с. Бояна, махала (местност) Красно село.
По време на Освобождението, София е била между Лъвов Мост и пл. Света Неделя. Но все пак говорим за много отдалечен период във времето. Естествено, че градът се развива и разширява. Къде и как е бил центърът на София може да се види по кадастъра - има ГГЦ - голям градски център, с числа. Колкото е по-малко числото, толкова е по-близо до историческия център на града.

Много хубава карта, благодаря.
Първото картографиране на София е правено от немски инженери на картони около 1880 - 90 години. В тях пасаж Свети Никола си е бил централно място, дюкяните масово са били еврейски. Част от него са днешната градинка пред  Халите, както и ЦУМ. Мисля, че площад Св. Неделя винаги е бил центъра на София и главните булеварди започват от там.
http://stara-sofia.com/svnikola.html
Интересно е, че картографирането доста бързо се е развило и селата около София имат планове. Спомням си, че първият план на Герман  е от 1912 г.

Питах моя свекър за Слатина. Прави сте, било е официално с. Слатина. Те като са се заселили през ранно соц време, частта около 109-то ОУ е била вече жк Христо Смирненски, въпреки че живущите там казвали "отивам до града". Слатина е било след 148 ОУ. А Робов дол е било народното наименование на местността около 109-то, още от турско време, там са водили пленени роби. Това ми каза.

Е, то и квартал Левски (този с къщите около Ботевградско) също не е имал транспорт през 50-те години на 20 в., трамваят е стигал и е въртял на Подуене. Оттам - пеша. Ама все пак има развитие - и по царско, и по соца, и сега.

Здравейте, може ли да споделите мнение за кв.Хаджи Димитър, и по-специално частта около бензиностанция Shell до метростанцията? Благодаря!

Комуникативно място - близо до централната част на града, лесен изход от града. Има магазини и транспорт. Но е на шумен булевард. Ако това не пречи - мястото е добро.