Здравейте наскоро направих 2 теста за бременност и двата са с 2 черти едната следователно малко по бледа. Искахме дете не очаквахме толкова бързо да стне ( днес сме на лекар). Казахме на родителите ми на родителите на приятеля ни . след 3 4 месеца ни чака сватба. Но мен ме е страх в началото не го осъзнавах токова мн но в момента съм леко притеснена .Не знам дали ще се справя . Хем искам хем ме е страх от 2 3 дни ми се плаче и съответно си плача споделила съм на човка до мен как се чуствам . Той е твърдо зад мен и знае че ще се справим . Живеем в собствено жилище. не е проблем от тази гледна точка дали ще се ок финансово. Не знам хем се радвам знам че живота не свършва но и това ме притеснява.Психическото ми състояние не е ок така се усещам . страхъвам се , че няма да съм добре майка. Вие колко време ви отне да си наредите живота след раждането . страшно ли е . Имате ли старите си забавления . знам чее едно дете е радост но се надявам да ме разберетее
- Публикувана: 7 окт. 2021, 13:21 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2022, 20:21 ч.
Страх ме е .но и го искам
Не се притеснявай,това са нормални етапи от човешкият живот,а бременността, раждането и отглеждането на дете е най-вълнуващият и най-отговорният за една жена!Страхове, съмнения и тревоги винаги ще има,но сега е дошъл твоят момент да навлезеш във водовъртежа от емоции на пълноценното и истинско пребиваване в този свят.Създавайки свое семейство и деца,човек израства и се научава на търпение, компромиси и да живее истински.Не се страхувай от този нов етап от твоето приключение на тази земя,радвай се,всичко е наред и се подрежда по най-правилният начин!Желая ти,късмет!
Първо честито!
Бях в твоята ситуация преди 18 г.
с тази разлика, че вече бяхме женени от няколко години. Мъжът ми повдигна въпроса за бебе, аз казах, че ме е страх, но може да опитаме веднъж, ако не стане, ще отложим. Даже бях забравила, докато не ми закъсня. Въобще не се зарадвах, чудех се какво да правя, минаха ми и мисли за аборт. Без реална причина, просто защото съм много страхлива. Радвам се, че не го направих, защото вероятно нямаше да се навия втори път.
Ние бяхме стигнали до такъв етап, в който идеално се вписваше бебе. След много бурен студентски живот бяхме толкова уморени от купони и забавления, че имахме неистова нужда от домашна обстановка. В това отношение нямахме никаква промяна и се нагодихме лесно. Не сме си спирали вижданията с приятели, просто те идваха на гости у нас и всичко беше премерено - вечеря, приказки, малко алкохол и всеки по къщите. Или срещи в градинки, на открити заведения.
Мен ме притесняваше бременността и раждането. Гледането след това не. Бременността ми беше лека физически, но психически не се чувствах добре. Не разбирах радостта на другите бременни, но за пред хората имитирах нещо такова. Като цяло успях да го преодолея като не промених нищо около мен. Не съм купувала нищо, не съм мислила за име и т.н. На автопилот карах.
Първата седмица свекърва ми беше при нас по моя покана. Майка ми щеше да дойде, ако ѝ бях казала, но дружно с нея решихме, че свекървата, като жена, отгледала 3 деца е по-добрата опция
бях секцио и ме гледаха като писано яйце с мъжа ми. С малката му сестра разликата е 16 г., родена в трудните времена на прехода и всички в семейството са участвали активно в гледането. В този смисъл мъжът ми имаше известен опит. Аз новородено не бях докосвала.
Първия ден, когато останах сама с бебето стоях и го гледах като извънземно. Направо се чудех в каква каша се забърках. Навсякъде се пише за майчински инстинкт и това е страшно за някои жени. Аз лично не мисля, че има такъв или поне аз нямах. Но като цяло съм отговорен човек и правя, каквото трябва. Така че като ревна го нахраних, като дойде време за смяна на памперса го смених и т.н. След като го направиш веднъж няма да имаш никакви проблеми. Не разсъждаваш много, а действаш. После всичко ти става естествено.
Важно е, че имаш подкрепата на мъжа ти. Няма начин двама да не се справят с едно бебе, спокойно за мъжете също важи максимален контакт от самото раждане.
С една дума, не го мисли. Ако не ти идва отвътре, не се насилвай да се радваш. Занимавай се с каквото си работиш, запълвай си времето с неща, които обичаш - книги, филми, разходки, през това време всичко ще си върви.
Лека бременност!
П.П. От сегашната си гледна точка смятам, че бихме се справили двамата с мъжа ми, без да идва баба. Но тогава бях млада, уплашена и се радвам, че беше до мен. Предимство беше и това, че не е от жените, които треперят над бебето, спазват някакви стриктни правила и гледат всичко да е по конец. Много спокойно ми подейства нейното спокойствие.
Бях в твоята ситуация преди 18 г.
с тази разлика, че вече бяхме женени от няколко години. Мъжът ми повдигна въпроса за бебе, аз казах, че ме е страх, но може да опитаме веднъж, ако не стане, ще отложим. Даже бях забравила, докато не ми закъсня. Въобще не се зарадвах, чудех се какво да правя, минаха ми и мисли за аборт. Без реална причина, просто защото съм много страхлива. Радвам се, че не го направих, защото вероятно нямаше да се навия втори път.Цитат
Вие колко време ви отне да си наредите живота след раждането . страшно ли е
Мен ме притесняваше бременността и раждането. Гледането след това не. Бременността ми беше лека физически, но психически не се чувствах добре. Не разбирах радостта на другите бременни, но за пред хората имитирах нещо такова. Като цяло успях да го преодолея като не промених нищо около мен. Не съм купувала нищо, не съм мислила за име и т.н. На автопилот карах.
Първата седмица свекърва ми беше при нас по моя покана. Майка ми щеше да дойде, ако ѝ бях казала, но дружно с нея решихме, че свекървата, като жена, отгледала 3 деца е по-добрата опция
бях секцио и ме гледаха като писано яйце с мъжа ми. С малката му сестра разликата е 16 г., родена в трудните времена на прехода и всички в семейството са участвали активно в гледането. В този смисъл мъжът ми имаше известен опит. Аз новородено не бях докосвала. Първия ден, когато останах сама с бебето стоях и го гледах като извънземно. Направо се чудех в каква каша се забърках. Навсякъде се пише за майчински инстинкт и това е страшно за някои жени. Аз лично не мисля, че има такъв или поне аз нямах. Но като цяло съм отговорен човек и правя, каквото трябва. Така че като ревна го нахраних, като дойде време за смяна на памперса го смених и т.н. След като го направиш веднъж няма да имаш никакви проблеми. Не разсъждаваш много, а действаш. После всичко ти става естествено.
Важно е, че имаш подкрепата на мъжа ти. Няма начин двама да не се справят с едно бебе, спокойно
за мъжете също важи максимален контакт от самото раждане.С една дума, не го мисли. Ако не ти идва отвътре, не се насилвай да се радваш. Занимавай се с каквото си работиш, запълвай си времето с неща, които обичаш - книги, филми, разходки, през това време всичко ще си върви.
Лека бременност!
П.П. От сегашната си гледна точка смятам, че бихме се справили двамата с мъжа ми, без да идва баба. Но тогава бях млада, уплашена и се радвам, че беше до мен. Предимство беше и това, че не е от жените, които треперят над бебето, спазват някакви стриктни правила и гледат всичко да е по конец. Много спокойно ми подейства нейното спокойствие.
Всички майки сме преминали през такива периоди. Не се притеснявай, хормоните играят. Щом си поставяш такива въпроси, значи си отговорен човек и ще направиш най-доброто. Бебето има нужда от грижи, но и от обич, а ти скоро ще за почнеш да я изпитваш.
По въпроса ти, колко време трябва след раждането, за да си наредиш живота - не разбирам какво имаш предвид. Бебето просто идва и всички се пригаждате. Животът сам се нарежда!
Стискам палци всичко да е наред с бременността. Наслади се!
По въпроса ти, колко време трябва след раждането, за да си наредиш живота - не разбирам какво имаш предвид. Бебето просто идва и всички се пригаждате. Животът сам се нарежда!
Стискам палци всичко да е наред с бременността. Наслади се!
Майка съм вече почти 1 година на момченце.
Имаме си само него.
Разбирах колко е хубаво да си майка.
Как когато се събуди и при всяка усмивка на бебчо се чувствам най гордата мама на света.
Чувството е не описуемо...
Ако някоя бъдеща мама се страхува само едно ще кажа...
Когато се роди едно малко същество като вашето бебенце тогава ще сте на друго мнение и страха може би ще изчезне...
Когато забременях и родих бебето си Разбрах че няма нищо по хубаво от това да бъда мама..
Успех на всички бъдещи мами
Имаме си само него.
Разбирах колко е хубаво да си майка.
Как когато се събуди и при всяка усмивка на бебчо се чувствам най гордата мама на света.
Чувството е не описуемо...
Ако някоя бъдеща мама се страхува само едно ще кажа...
Когато се роди едно малко същество като вашето бебенце тогава ще сте на друго мнение и страха може би ще изчезне...
Когато забременях и родих бебето си Разбрах че няма нищо по хубаво от това да бъда мама..
Успех на всички бъдещи мами
Напълно нормално е да си притеснена.
Забременях спонтанно на 40+, първа бременност. Току що случила брак с мъж с дете, като идеята ми беше че няма да раждам. Когато си направих тест и се оказа положителен, цяла седмица обмислях трябва ли да запазя бебето. Страхувах се как ще се справя, дали ще съм жива на бала му (някои от познатите ми на моите години са баби). Имах лека бременност, работих до последно и просто не го мислех как, какво, защо.
Родих секцио, след реанимация, като ми донесоха бебето, за да е при мен вече изпаднах в шок, какво ще го правя?!
Не съм имала майчински инстинкт, дори възмутих екипа в операционната, защото като ми го показаха, единствено, което казах е, че е много грозен.
Вече близо две години по - късно изобщо не съжалявам, за това че родих.
Социалният живот си остава, просто е пригоден към режима на бебето. Всичко е въпрос на организация.
Щом се подкрепяте всичко ще бъде наред! Лека бременност ти пожелавам и не го мисли!
Забременях спонтанно на 40+, първа бременност. Току що случила брак с мъж с дете, като идеята ми беше че няма да раждам. Когато си направих тест и се оказа положителен, цяла седмица обмислях трябва ли да запазя бебето. Страхувах се как ще се справя, дали ще съм жива на бала му (някои от познатите ми на моите години са баби). Имах лека бременност, работих до последно и просто не го мислех как, какво, защо.
Родих секцио, след реанимация, като ми донесоха бебето, за да е при мен вече изпаднах в шок, какво ще го правя?!
Не съм имала майчински инстинкт, дори възмутих екипа в операционната, защото като ми го показаха, единствено, което казах е, че е много грозен.
Вече близо две години по - късно изобщо не съжалявам, за това че родих.
Социалният живот си остава, просто е пригоден към режима на бебето. Всичко е въпрос на организация.
Щом се подкрепяте всичко ще бъде наред! Лека бременност ти пожелавам и не го мисли!
Нареждането на живота и предишните забавления може да ги оставиш за няколко месеца на изчакване. После ще си ги възвърнеш постепенно.
Спомням си, че в първите седмици на сина ми в главата ми проблясваха мисли "Кога ще си ходи това бебе, че да се наспя?" Трябваше ми време да осъзная, че няма къде да ходи и аз съм Мама. Толкова ни беше странно с ММ да приемем новите ни роли. Странно и вълнуващо.
Мисля, че спрях да бъда дете в момента, в който видях бледата втора чертичка.
Честито! Това са толкова хубави и неповторими вълнения! Отдай им се, независимо от леко горчивия привкус на страх и тревога.
Спомням си, че в първите седмици на сина ми в главата ми проблясваха мисли "Кога ще си ходи това бебе, че да се наспя?" Трябваше ми време да осъзная, че няма къде да ходи и аз съм Мама. Толкова ни беше странно с ММ да приемем новите ни роли. Странно и вълнуващо.
Мисля, че спрях да бъда дете в момента, в който видях бледата втора чертичка.
Честито! Това са толкова хубави и неповторими вълнения! Отдай им се, независимо от леко горчивия привкус на страх и тревога.
Здравей, имай предвид, че в организма ти сега бушуват много хормони и те понякога могат да ни изиграят лоша шега. Не им се поддавай, бъди силна и знай, че всичко ще бъде наред Това са най-прекрасните моменти от живота на една жена - да знае, че в нея се заражда живот и това е нейното дете . След някой и друг месец ще се успокоят нещата и ще започнеш да се наслаждаваш на живота в теб. Това са хормоните в теб - не си ти Спокойно! Горе главата! Когато се успокоиш ще видиш, че ще намерите начин да се справите каквито ти да са предизвикателтвата. И още нещо, знай, че не си сама и много бъдещи майки са минали през това състояние. И това, което си мислиш не те прави лош човек. Спокойно и само спокойно 
Това са най-прекрасните моменти от живота на една жена - да знае, че в нея се заражда живот и това е нейното дете . След някой и друг месец ще се успокоят нещата и ще започнеш да се наслаждаваш на живота в теб. Това са хормоните в теб - не си ти Спокойно! Горе главата! Когато се успокоиш ще видиш, че ще намерите начин да се справите каквито ти да са предизвикателтвата. И още нещо, знай, че не си сама и много бъдещи майки са минали през това състояние. И това, което си мислиш не те прави лош човек. Спокойно и само спокойно
Аз само ще добавя, че след като родих първото си дете, се чудих какво ми е давало смисъл в живота преди да го имам. Сега съм бременна с второ вече в 9ти месец и съм по-щастлива от всякога. Чак ми става мъчно като се замисля, че може да ми е за последно. Радвайте се, това е най-смисленото нещо в живота!
Тъкмо по същия начин се чуваствам и аз, 7 г.с. съм, с първо желано бебе. Стана от първия път и изведнъж всичко почна да изглежда вече много реално, притесних се. Ама как ще изкарам бремеността, раждането, ама как ще се справяме после...
Рових из интернет, явно е често срещано, ето и тази тема ми помогна. Надявам се като гаденето попремине и се чувствам по-добре, ще мога да се зарадвам и ентусиазирам както трябва. Лека и успешна бременност от мен!
Рових из интернет, явно е често срещано, ето и тази тема ми помогна. Надявам се като гаденето попремине и се чувствам по-добре, ще мога да се зарадвам и ентусиазирам както трябва. Лека и успешна бременност от мен!
Човек като почва нова работа е притеснен, какво остава за бременност. Разбира се, че страх, тревоги са напълно нормални. Хубавото е че имате 9 месеца, през които тялото и психиката ви ще свикнат с бебето и то няма да е нещо чуждо и непознато като се появи. Сега е просто една представа, а с напредването, прегледите, усещането да се движи във вас, ще стане една частичка от вас. Различно е, но не е лошо различно. Животът ви може да свърши, а може и да се обогати. Зависи от вашите представи и възможността да приемате промени и да се нагаждате. Има трудности, но има и много обич, щастие и емоции, които само родител може да изпита. Лека браменност 😊
Спокойно, доста минаваме през това. Форума е приятно място за разпускане с интересни бебешки теми, на мен ми помогна да чета теми за подготовка и подобни, развълнувах се от покупки и се разсейвах с разни истории.
П.П. Интересно ми е като кажете "Не очаквах да стане толкова бързо" или пък "Не очаквах да стане на тези години". Елементарна биология е, не виждам какво толкова ви учудва
Колко случаи има на забременели след еднократна забивка с някой, какво остава за активна влюбена двойка... Нито пък тези, които са на 40 са дърти
П.П. Интересно ми е като кажете "Не очаквах да стане толкова бързо" или пък "Не очаквах да стане на тези години". Елементарна биология е, не виждам какво толкова ви учудва
Колко случаи има на забременели след еднократна забивка с някой, какво остава за активна влюбена двойка... Нито пък тези, които са на 40 са дърти