- Публикувана: 7 окт. 2021, 10:44 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2023, 10:47 ч.
За четенето
Аз искам да си отгледам читател и все се надявам да се наследява четенето, така както ми го "предаде" моя баща. Обаче пълна греда получавам насреща засега, но е и много рано де. А пък и си признавам, че вместо да чета приказки ѝ ги пускам аудио.
Аз на моя син чета всяка вечер. Той много обича книгите. Най-страшното наказание за него е да му се каже "тази вечер заспиваш без да четем". Имаме си и ритуал с него - в 21,30ч къпане, зъбки, лягаме на спалнята и му чета. После той заспива, аз си чета моята книга, а по-късно баща му го пренася на неговото лeгло
Чудех се дали да я взем тази книга за отглеждането на читател, но си дадох сметка, че ако не стане такъв от моя пример, каквото и да правя, няма да стане. Синът ми си умира да му се чете, а го мързи да чете сам. Дъщеря ми също обича, но просто за да съм й фон докато играе.
Мнооого обичам да им чета на глас, мога да го правя с часове, жалко че нямам възможност вече.
Аудио книги не съм слушала никога. Както сподели една съфорумка, не мога да възприема информацията, прочетена от друг, трябва аз да си я прочета, за да вникна в смисъла.
Мнооого обичам да им чета на глас, мога да го правя с часове, жалко че нямам възможност вече.
Аудио книги не съм слушала никога. Както сподели една съфорумка, не мога да възприема информацията, прочетена от друг, трябва аз да си я прочета, за да вникна в смисъла.
Аз пък нямам нито една препрочетена книга.
Може много да ми е харесала, но това означава ,че помня все нещо от нея и не искам да изпускам друга книга.
Мнението ми се припокрива с това на {Тони}.
Както писах и преди, все още си влача книгите на Феранте.
За съжаление ще я запомня с това, че третата книга я прочетох изцяло в болницата заради малката ми дъщеря.
Радвам се, че всичко е наред с детето и продължавам да бутам последната, четвърта книга.
В другата тема ще напиша впечатления, но според мен можеше да се съкрати четирилогията до две книги.
Разточително празнодумие, многословие и повторения.
В един момент имах усещането, че авторката се подиграва с читателя , като го мисли за бавнозагряващ и трябва още 2-3 страници да му описва едни и същи емоции и мисли.
И думата претенциозен си я слага за където й падне.
На 2 страници , една след друга.
Може много да ми е харесала, но това означава ,че помня все нещо от нея и не искам да изпускам друга книга.
Мнението ми се припокрива с това на {Тони}.
Както писах и преди, все още си влача книгите на Феранте.
За съжаление ще я запомня с това, че третата книга я прочетох изцяло в болницата заради малката ми дъщеря.
Радвам се, че всичко е наред с детето и продължавам да бутам последната, четвърта книга.
В другата тема ще напиша впечатления, но според мен можеше да се съкрати четирилогията до две книги.
Разточително празнодумие, многословие и повторения.
В един момент имах усещането, че авторката се подиграва с читателя , като го мисли за бавнозагряващ и трябва още 2-3 страници да му описва едни и същи емоции и мисли.
И думата претенциозен си я слага за където й падне.
На 2 страници , една след друга.
Моментът с разточителството на думи без особен смисъл и за мен е отблъскващ в една книга. Нямам нужда да чета 3 страници описание за всяка полянка, на която се спира героя. Срам-не срам, още в училище при четенето на Граф Монте Кристо се научих да чета по диагонал някакви описания. Другия случай, когато искам да стигна до развръзката и ми се пречкат описания на това кой как се завъртял в двубоя, кого ритнал, как скочил и т.н. "Авторе, ще ми изскочи сърцето вече, давай по-бързо..." 
пропускам по някой ред, признавам.
пропускам по някой ред, признавам.
Един китайски мъдрец казал: "Когато вървиш - върви; когато седиш - седи!". И се твърди, че с това изчерпал същността на нещата. Покрай някои пътища в щатите има билбордове с надпис: "Ако целуваш гаджето си, докато караш, ти не правиш както трябва нито едното". Да слушам книга, докато върша някаква работа, ще е същото - нито ще мога да работя пълноценно, нито да възприема напълно текста.
А и досега не съм попадал на интересна книга, която може да бъде прочетена цялата с еднаква скорост. Има алюзии, които изискват да спреш за момент и да ги осмислиш. Има диалози, които е нужно да прочетеш няколко пъти, за да доловиш всички нюанси на казаното. Има и описания, които могат да се четат по диагонал. Затова гласувах с "Никога".
А и досега не съм попадал на интересна книга, която може да бъде прочетена цялата с еднаква скорост. Има алюзии, които изискват да спреш за момент и да ги осмислиш. Има диалози, които е нужно да прочетеш няколко пъти, за да доловиш всички нюанси на казаното. Има и описания, които могат да се четат по диагонал. Затова гласувах с "Никога".
Аз ще изместя малко фокуса от аудиокнигите.
Установих, че за някои произведения имам твърде високи очаквания /поради отзиви от други читатели/, след което се разочаровам. И това въпреки че много внимавам да Не чета ривюта, даже по темите като има повече от няколко изречения, пропускам. Всячески се старая да подхождам непредубедено, пробвам различни жанрове, често пъти това просто за пореден път доказва, че жанрът не е моят, и въпреки всичко това пак често пъти съм предварително настроена за дадена книга.
Установих, че за някои произведения имам твърде високи очаквания /поради отзиви от други читатели/, след което се разочаровам. И това въпреки че много внимавам да Не чета ривюта, даже по темите като има повече от няколко изречения, пропускам. Всячески се старая да подхождам непредубедено, пробвам различни жанрове, често пъти това просто за пореден път доказва, че жанрът не е моят, и въпреки всичко това пак често пъти съм предварително настроена за дадена книга.
Нина, специално част от класиките са писани във време, в което се е ценяло количеството. Една книга е трябвало да бъде тухла, за да се приеме. За това беше и примера с Граф Монте Кристо. Там масовите описания са плънка, за да бъде в крак с времето. Както пренаписването на Тютюн, само за да има партизани.
Горещо препоръчани книги, хвалени ми от повече от 2-3ма души не чета. Масово хората четат, което е супер. Масово хората четат новичкото, модното, което пак е супер. Но така малко се замаскира дали е шир потреба, или диамантче Предпочитам да изчакам и да видя дали интересът ще се задържи. Имам списък за много месеци напред и току-що излезли книги рядко пререждат опашката. А и е изключително важно кой ми препоръчва книгата, разбира се.
Горещо препоръчани книги, хвалени ми от повече от 2-3ма души не чета. Масово хората четат, което е супер. Масово хората четат новичкото, модното, което пак е супер. Но така малко се замаскира дали е шир потреба, или диамантче
Предпочитам да изчакам и да видя дали интересът ще се задържи. Имам списък за много месеци напред и току-що излезли книги рядко пререждат опашката. А и е изключително важно кой ми препоръчва книгата, разбира се. Като чета художествена литература, не прескачам нищо в нея. Особено ако е класика, значи всичко в нея е написано с някаква цел и има стойност. Ако е съвременна литература, по- скоро ще я зарежа, ако ми е скучна.
Инферия, аз също не следя новите книги и нямам интерес към тях. И аз си имам огромен списък със стари. И да, зависи кой го препоръча.
Така не се разбрах с "Никога не ме оставяй". По принцип не обичам книги, писани от името на дете. Ако се започва от някакви периоди от детството и се продължи нататък, ОК, но разтегне ли се твърде дълго ми идва ту мъч. Въпросът е принципен при мен и затова не се разбрахме с това произведение. По-нататък ще го пробвам пак, може и да не ми е момента.
Аз лично подхождам много лежерно към четенето. Приела съм, че това е времето ми за почивка и забавление и, честно казано, не възлагам на книгите особени очаквания. В повечето случаи подхождам непредубедено и вече в процеса на четенето се ориентирам дали това е точната книга за мен или точната книга за конкретния момент. Съответно нямам никакви скрупули да оставям книги непрочетени - понякога отложени за друг момент, но в повечето случаи - отнесени в категорията "не искам да си губя времето".
Ако се случи да се разочаровам в някаква степен, то е не защото съм подведена от отзиви за книгата, а обикновено защото автор, който харесвам, не е отговорил на очакванията ми за конкретната книга.
Ако се случи да се разочаровам в някаква степен, то е не защото съм подведена от отзиви за книгата, а обикновено защото автор, който харесвам, не е отговорил на очакванията ми за конкретната книга.
Аз лично подхождам много лежерно към четенето. Приела съм, че това е времето ми за почивка и забавление и, честно казано, не възлагам на книгите особени очаквания. В повечето случаи подхождам непредубедено и вече в процеса на четенето се ориентирам дали това е точната книга за мен или точната книга за конкретния момент. Съответно нямам никакви скрупули да оставям книги непрочетени - понякога отложени за друг момент, но в повечето случаи - отнесени в категорията "не искам да си губя времето".
Една книга чета на хартия, една на четеца и една слушам на аудио, всяко от тези в подходящите за него ситуации.
Преди държах да си дочета книгата, макар с мъка. Напоследък станах малко по-критична и ако начина на писане не ми допада чета по диагонал само, ако сюжета си заслужава. Така се измъчих с 1/3 от "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна", че заклеймих за дълго време всички скандинавски хубостници За малко да стане 3тата книга, която съм хвърляла в другия край на стаята след учебника по математика в 5ти клас и Тютюн
С поредица по-трудно бих се накарала да прекратя взаимоотношения. Но там мащаба е по-различен - някак мога да преглътна по-леко да прочета още 2 книги до края, от колкото още 200 страници от самостоятелна книга Малко е като непознат, който те дразни и познат, който е започнал да те дразни Както не бих си губила времето с безинтересен и неприятен за мен човек, така не бих го правила и с книга, още по-малкото пък за развлечение и отпускане
За малко да стане 3тата книга, която съм хвърляла в другия край на стаята след учебника по математика в 5ти клас и Тютюн С поредица по-трудно бих се накарала да прекратя взаимоотношения. Но там мащаба е по-различен - някак мога да преглътна по-леко да прочета още 2 книги до края, от колкото още 200 страници от самостоятелна книга
Малко е като непознат, който те дразни и познат, който е започнал да те дразни Както не бих си губила времето с безинтересен и неприятен за мен човек, така не бих го правила и с книга, още по-малкото пък за развлечение и отпускане 
Точно за това става дума.
Не мога да оставя непрочетена книга.
Когато попадна на пълнеж, минавам го бързо, защото често се случва да следват интересни моменти.
Пък и после ще ме чопли това, че не съм стигнала до края.
С една дума, аз да си я отметна като четена.
Не мога да оставя непрочетена книга.
Когато попадна на пълнеж, минавам го бързо, защото често се случва да следват интересни моменти.
Пък и после ще ме чопли това, че не съм стигнала до края.
С една дума, аз да си я отметна като четена.
