Мислех, че съм готова за второ дете, но май не съм...

  • 3 022
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте! Бременна съм с второто си дете, мислех, че съм готова, но започнаха да се надигат много страхове в мен. Страхувам се от всичко свързано с бременността, страхувам се как ще се справя с две деца. Голямото ми дете е самостоятелно, имаме някакво спокойствие, обичам си работата и точно сега имам възможност за развитие в кариерата. Имам лоши помисли свързани с махане на детето и се чувствам адски виновна. С първата бременност бях толкова щастлива, сега не мога да се зарадвам, само се притеснявам. Чувствам се ужасно, постоянно ми се плаче и още повече живеем в такива времена, с тоя коронавирус, още повече се страхувам. Това е чувството, което изпитвам последните седмици, откакто разбрах, че съм бременна и незнам какво да правя, чувствам се ужасно... Има ли някой, който е бил в подобна ситуация?

# 1
  • Мнения: 546
Здравейте! Бременна съм с второто си дете, мислех, че съм готова, но започнаха да се надигат много страхове в мен. Страхувам се от всичко свързано с бременността, страхувам се как ще се справя с две деца. Голямото ми дете е самостоятелно, имаме някакво спокойствие, обичам си работата и точно сега имам възможност за развитие в кариерата. Имам лоши помисли свързани с махане на детето и се чувствам адски виновна. С първата бременност бях толкова щастлива, сега не мога да се зарадвам, само се притеснявам. Чувствам се ужасно, постоянно ми се плаче и още повече живеем в такива времена, с тоя коронавирус, още повече се страхувам. Това е чувството, което изпитвам последните седмици, откакто разбрах, че съм бременна и незнам какво да правя, чувствам се ужасно... Има ли някой, който е бил в подобна ситуация?

Според мен просто в момента си под влияние на хормоните. Нормално е да се притесняваш, още повече както каза и ти заради пандемията, но всичко ще бъде наред. На колко е първото ти детенце? Казваш, че е самостоятелно, значи ще се справиш. Щом си обичаш работата, може да продължиш да работиш до края на бременността, ако всичко е наред, разбира се, и работата го позволява. Това обмислена стъпка ли е? И двамата ли го искахте с таткото? На колко години сте?

# 2
  • Мнения: 3
Обмислена стъпка беше, толкова много исках второ дете, а сега незнам какво ми става... Детето ми е на 5, аз и мъжа ми сме на 30.

# 3
  • Мнения: 546
Обмислена стъпка беше, толкова много исках второ дете, а сега незнам какво ми става... Детето ми е на 5, аз и мъжа ми сме на 30.

Аз наистина смятам, че в момента хормоните са виновни за тези твои мисли и чувства. Дай си време, ако трябва и почивка и не се обвинявай за нищо. Мисля, че сте в перфектната възраст за второ детенце, а и първото вече е голямо така, че просто трябва да си много благодарна за всичко Blush  наистина не подценявай хормоните, нормално е да има промяна в настроението, да се чувстваш по-уморена, но това ще отмине. Казвам го от опит, само че при мен беше след раждането - сякаш не можех да се зарадвам, че съм станала майка, не можех да осъзная, че това е моето дете, а освен това имах ужасно изживяване след раждането и силен стрес и бях разделена от детето… а сега даже докато спи ми липсва, обожавам си детето Heart
Всичко това ще мине, може да си вземеш отпуск и да отидете някъде на почивка със съпруга ти. Ти разговаря ли с него за тези твои притеснения, той какво мисли?

# 4
  • Мнения: 3
Разговарях с него, да. Той беше против да имаме второ дете, но в един момент каза, че иска да имаме, съгласи се, понеже аз много исках. И той ми каза, че явно не съм била готова за това, щом изпитвам такива страхове, незнам. Но иначе ме подкрепя във всичко, успокоява ме, опитва се да изгони страховете в мен като казва, че няма за какво да се притеснявам. Много ми е трудно в момента и се надявам да е просто период и да започна да се наслаждавам на бременността си...Първото ми раждане беше секцио и получих инфекция и една седмица бях много зле, плаши ме второ секцио, въобще незнам какво се случва с мен...

# 5
  • Мнения: 10 993
Била съм точно във вашата ситуация, всичко минава. Сега второто ми дете е на седем години и ми е най-голямото щастие и радост в живота. Бъдете силна. Всичко ще се нареди прекрасно.

# 6
  • Мнения: 8 601
Covid не пречи, толкова бебета се раждат сега, тъкмо ще си стоите в къщи с бебето. Пък ако чакаш прекалено, може нов вирус да дойде Simple Smile , знае ли човек. Може и да не можеш да забременееш след това, знаеш ли колко хора имат проблеми?
Използвай случая, погледни го от хубавата страна, ще имат разлика 5г, ще помогнеш на бъдещия първокласник, ще реализираш мечтата си за второ.
Една душа иска да дойде във вашето семейство и ти да вземеш да я убиеш? Не мисля. Остави нещата, така е трябвало да стане.
Кариера можеш да направиш и след 32 годишна въраст.

# 7
  • Мнения: 10 993
На мен в кариерен план ми потръгна едва след 39 годишна възраст.

# 8
  • Мнения: 8 601
На мен в кариерен план ми потръгна едва след 39 годишна възраст.
пък по новите идеи за пенсиониране сигурно ще трябва да работи до над 70 г Simple Smile ще има време за кариера Simple Smile

# 9
  • Мнения: 546
Това с Ковид и да го мислиш, нищо няма да промениш. Аз успях цяла бременност да се опазя, тъй като в началото на бременността се разболях бих казала тежко (4 дни не можех изобщо да сваля температурата) уплаших се много и седях вкъщи цяла зима с цел да се предпазя от Ковид.
Еми… непосредствено след раждането бях с температура и това продължи 10 дни (39 градуса), накрая се установи че съм с КОВИД и ме преместиха в ковид отделение, а бебето го изписаха. Няма да говоря колко трудно се възстанових (след раждане и ковид), но в момента, в който се прибрах вкъщи дадох всичко от себе си, беше ми адски, адски трудно и плачех тайно, защото нямах сили и се чувствах зле, че не можах да си изживея този щастлив и неповторим  момент и първите дни с бебето… не можех да спя от стрес, лягах супер изморена и не можех да се отпусна… НО се справих Heart
Ние майките имаме супер сили, убедих се в това. Сигурна съм, че ще се справиш. Наясно съм че с две деца е доста по-трудно, но те ще имат немалка разлика Blush  децата са всичко, тази любов, която можеш да изпиташ към детето си е уникална и безусловна, те са смисъла Heart а и растат толкова бързо, че без да се усетиш и другото ще порасне и ще имаш време да работиш и да се отдадеш на каквото друго искаш Wink Flowers Four Leaf Clover

# 10
  • Мнения: 567
Не се притеснявай !! от хормоните е , аз също имах лоши мисли за което съжалявам сега … сега бебчо е на година и три месеца и е смисъла на всичко … просто прогони тези мисли успех

# 11
  • Мнения: 1 027
Здравей, всичко е от хормоните сега ще ти разкажа накратко "моят опит". След спонтанен аборт в късен месец, при втората бременност дори не посмях да се зарадвам. Стоях мирно и кротко, и се молех да изкарам докрай. Толкова искано и чакано дете е. Аз съм човек, който отрича "депресия", "хормони", общо взето им се присмивах. През цялата бременност не обелих дума, всички си говореха на коремите, аз труп. И най-голямата възможна простотия, която направих беше, когато се роди. Наложи се спешно секцио, след това казах, че не я искам. Държах се все едно е чуждо дете, а като ми я доведоха простотията пак се появи, и си помислих най-голямата възможна глупост: "Сега това трябва и да го храня". Прибрахме се вкъщи, гледах я с нежелание близо месец се насилвах, докато не се разболя. Сега 3 месеца по-късно, немога да живея без нея. Та не подценявай хормоните, това е поуката от тази история...

# 12
  • Мнения: 2 352
И аз съм в отбора на паникьосаните... Направо на моменти се чудя как ще се справя с 2 малки деца. Каката ще е на 2г и 8м като бебето се роди. На моменти е много самостоятелна и много слуша, обаче като реши може да е такъв дявол, че за 2мин да направи хиляда бели. Много е енергична и се чудя как ще излизаме на разходка, как ще къпя 2 деца, как ще ги приспивам, как ще ги храня. Моя мъж участва активно в тези дейности, обаче ходи на смени на работата и като го няма ще трябва сама да се справям. Отделно пък и ще раждам със секцио и първите седмици няма да мога да съм на 100% активна. Страхувам се и от това да няма голяма ревност от страна на каката.

# 13
  • Мнения: 12 626
Авторке, период е, ще отмине.
Толкова много си го искала, сега просто си емоционална като всяка бременна жена.
Ще се справиш и всичко ще е прекрасно.
Браво на мъжа ти, че те подкрепя! Щом сте заедно и единни, няма страшно.

И аз съм в отбора на паникьосаните... Направо на моменти се чудя как ще се справя с 2 малки деца. Каката ще е на 2г и 8м като бебето се роди. На моменти е много самостоятелна и много слуша, обаче като реши може да е такъв дявол, че за 2мин да направи хиляда бели. Много е енергична и се чудя как ще излизаме на разходка, как ще къпя 2 деца, как ще ги приспивам, как ще ги храня. Моя мъж участва активно в тези дейности, обаче ходи на смени на работата и като го няма ще трябва сама да се справям. Отделно пък и ще раждам със секцио и първите седмици няма да мога да съм на 100% активна. Страхувам се и от това да няма голяма ревност от страна на каката.
Буги, при нас каката беше на 2г 6 м, когато се роди малкият. Стават си нещата съвсем нормално, къпят се едно по едно, а всяко дете прави бели и това е нормално и даже хубаво, защото те така се развиват.
Каката ще е на градина, ти ще си през деня с мъничкото. Ревност - да, ще има най-вероятно, при нас не беше видима, защото аз много се стараех. Когато каката е вкъщи, обръщай повече внимание на нея, за да не се чувства пренебрегната.
Успокой се, всички се оправят, ще се оправиш и ти.

Лека и приятна бременност и на двете ви!

# 14
  • Мнения: 1 484
При всеки има някакъв страх и аз бях така.Имам батко на 15 г тинейжър доста самостоятелен .Имаме семеен бизнес който работим заедно със съпруга и аз забременях след 2 год на 37 съм таткото на 42 успели в живота постигнали всичко сами и сега той остава сам в бизнеса и аз бременна в 9 сед но ще се справим .Баткото го отгледахме в квартира мизерна без пари но успяхме с много труд и усилия на моя мъж сега сме в самостоятелно жилище и що годе нормален доход ще се справим пак всичко да е наред само се моля .Така че трудното ще мине .

Общи условия

Активация на акаунт