проблеми в първи клас

Щом е толкова енергично - запиши го на спорт. Проучи какво му допада. Така хем ще си изтощава излишната енергия, хем ще се понауи на дисциплина малко.

Имате ли познати родители, чиито деца са в същия клас? Може да пробвате да поговорите с тях, да подпитат децата си какво е положението в клас. Дотук не се знае кой преиначава, кой послъгва, дали е нарочено детето или наистина е по-палаво. Възможно е малко да се поизясни картинката за вас.

В училище би трябвало да имат психолог. Може би да поговорите с него/нея? Да намине към някой час, да види как са нещата. Аз сигурно така бих действала.

Не съм чела всички отговори и евентуално ще се повторя със съветите.

И ние играхме този 'цирк' в първи клас - забележки с червен химикал, оплаквания в момента, в който ме видят: говори в час, става в час, пее в час, разправя се с другите, бута се с другите в коридора и т.н. Писала съм из темите тогава. Бях стигнала до момент, в който само баба му го вземаше от училище, за да не слушам безкрайните им оплаквания. Достатъчно ми беше да чета.

Съветът, който мога да ви дам, е в никакъв случай да не се конфронтирате с учителката. Вие си знаете детето и сте наясно то какво е. Учителката донякъде е права, но има голяма вероятност и да преувеличава. Срещнете се лично с нея, поискайте й съвети какво да правите у дома евентуално, попитайте я дали е добре да напправите консултация с психолог например (вие и детето, не тя). Изобщо много кротко с нея. Аз също бях наясно с особеностите на сина ми, така че не съм оспорвала оплакванията на учителките. Но определено смятам, че леко преиграваха, без това да съм го споделяла с някого.

Какво правеха учителките със сина ми по препоръка на невролога, психиатъра и психолога (до тях стигнахме след оплакванията) - детето седеше само на чин, но не на последния ред. Когато виждаха, че започва много да шава и има нужда да стане, го изпращаха да донесе нещо, да раздава учебници или листа или подобни, без другите да се усетят. Това не продължи много, тъй като учебната година за мое щастие свърши.

Във втори клас вече с други учители (при нас се сменят всяка година) и по-нататък проблеми не сме имали или поне аз повече забележки не съм виждала. Даже в трети клас оценката на поведението (и такива имаме) е повече от хвалебствена. И до ден-днешен обаче детето седи само на чин, някъде по средата. Казвали са ми, че говори понякога в час, но цитирам 'нищо особено'.

Да допълня само: Бъди търпелива, говори с детето твърдо, сериозно, но в никакъв случай не го изкарвай лошо. Ще се намести в матрицата, няма къде да ходи. Успех!

Познавате си добре детето, ако вкъщи той командва и вие се водите по него и той е авторитета, а не вие като родители, вероятно и в училище не приема учителя и се опитва да се наложи. Има правила, обяснете му колко важно да се спазват не само от него, а от всички деца, за да могат да учат спокойно. Защо е редно да разговарят в междусачието, а не в час, защо трябва да се опитва да бъде по-концентриран и т. Н.
Моето също е първи клас, познавам я добре и знам как се опитва и тя да налага себе си. Имали сме сходна ситуация, но с учител от курс, който посещава. Учителката беше права, от една страна подкрепихме детето, обяснихме, че винаги сме до нея, но има ситуации, в които трябва да се спазва определен ред, дори на нея да не й харесва точно така да се случват нещата. Че учителката е била права да прави забележки и обяснихме защо го е направила. Общо взето доста говорихме и разяснявахме всякакви сценарии. Кое е редно и кое не като постъпка от страна на детето и от страна на учителя.
Бъдете разумни, проучете ситуацията, чуйте мнение и от други деца от класа, ако познавате. Ако трябва срещнете се с учителя и детето заедно, за да обсъдите. Не да се карате, а за да осъзнае какво и защо се очаква и как може да свикне по-лесно в новата роля и среда.
Ако скочите директно срещу учителката и особено ако я коментирате пред детето с отрицателни епитети, смятайте, че никога няма да я приеме и в неговите очи ще има зелена светлина да се държи с нея и в час така, както сам прецени.

Ужасно съм объркана какво да направя,да знам че той не обича да го командват и да му нареждат,малко е всезнайко и е обидчив и се дразни лесно.

Сама си написала отговора на въпроса. Първо вкъщи трябва да говорите, че в училище има правила, които трябва да изпълнява, независимо дали му харесва "да го командват и да му нареждат" или не. Да речем, че всезнайкавостта е по-скоро невъздържаност. Но да не изпълнява правилата не е добре първо за него. Налага се първо вие да преглътнете хапа, че в клас трябва да спазва правилата и учителката кара влака, а не той.

С рогата напред щом се налага,разбира се след разговор с детето То и моя синковец в градината имаше ядове които продължиха доста дълго време не реагирах и изчаках огромна грешка от моя страна.Разговарях с госпожата и  сега защо е различно?Да се работи с деца е трудно факт но пък и свикнаха госпожите да скатават доста май последно време.Като се нарочи детето, че е лошо обяснявай че нямаш сестра.Детето се доверява на родителя ,не мога и не искам да вярвам ,че на 4г ме лъже за вниманието ми.

Ама, разбира се, как няма госпожата да е виновна?!?!! А това, че половината от децата са мамини златни и сакън някой "копче"  да не им каже.....

Ама, разправяйте се, щом искате. Пускайте жалби до директори, инспекторат. Местете си децата в други училища..... Нямам против....

Доста крайно ами ако сте от другата страна с вашето дете дали ще е същата позиция?

От коя друга страна? Ако детето ми направи щуротия, каквито е правил и са ми се обаждали за това, вземам мерки като му говоря и обяснявам. Не се разправям с госпожата, защото тя е тази, която трябва да слушат, а не тя да се върти според мнението и желанието на всяко диване.
Не е изобщо крайно. От такива майки-закрилници се пръкват после едни лигльовци, смятащи, че всички са им длъжни. Имам примери от подобни в класа на детето ми.
А Вие как ще реагирате, ако детето Ви не е от "изразяващите себе си", но не може да учи, понеже другите дивеят и нарушават учебния процес?
Училището не е зверилник. Като "не обича да го командват и да му нареждат,малко е всезнайко и е обидчив и се дразни лесно" да си показва дивотиите вкъщи.

Все пак всеки решава за себе си и детето си. След 2-3 години да видим кой ще е виновен, като я няма госпожата, която да бъде обвинявана...

Авторката никъде не е казала, че госпожата е виновна. Нито пък твърди, че детето й е най-послушното. Точно обратното, жената ясно си дава сметка какво е детето. Тя търси помощ как да се справи със ситуацията и напълно я разбирам. И понеже някой писа по-рано за 'първите седем години' и защо въпросното поведение не е коригирано досега, пак ще споделя моя опит.

Синът ми е тръгнал на ясла на 6 месеца и от този момент той винаги е бил по детски заведения. Част от ваканциите също е прекарвал по детски занимания, ходил е на музикални занимания, спортове, логопед, психомоторна кинезитерапия, българско училище и т.н. - изобщо много места, на които се изисква дисциплина. Никога не е имало оплаквания за поведението му. В предучилищната всичко беше идеално също. Абсолютно нищо не предвещаваше проблемите, които имахме в първи клас с поведението и дисциплината. Вярно, че винаги е бил енергично и активно дете, но никога не е бил агресивен, никога не е счупил нещо или ударил някого. Да, има си своите недостатъци и трески за дялкане, но поне до този момент те никога не бяха създавали неудобство за другите. В първи клас нещата просто избухнаха. Да не говорим пък колко нервно беше самото дете и какви изблици имаше.

Към учителите изпитвам само и единствено респект и дълбоко признание за работата им. Но съм убедена, че когато има проблем в клас, те трябва да бъдат част от решението му. Да седнат с родителите, да обсъдят какво точно прави детето в час, как според тях би могло това поведение да се коригира, родителите какво да направят, те какво ще направят. Само с приказки трудно се решават подобни ситуации, трябват някакви конкретни мерки.

Nedinka, постът ми беше в отговор на глупостите на някои потребителки, не лично към авторката. На нея съм написала съвет, пък тя си знае какво да направи, ако реши....

Soul free, писали сме заедно, извинявай. Аз понеже се дописвах... - спомних си колко трудно и тежко ми беше в първи клас на детето. А съм устойчив човек.

Когато чуя "психолог да говори с детето", все едно слушам шофьор, който ще закара колата на сервиз - там ще я оправят и той ще си я вземе. Какво очакваш да каже психологът на детето? Не детето трябва да говори с психолог, а вие вкъщи да говорите помежду си възрастните. Сама описваш много добре и си наясно, че детето не спазва правилата, защото смята, че го командват. Има известна доза оправдаване - аз знам, ама и тя е виновна. Работата е от две части - вие говорите с детето вкъщи, че трябва, просто трябва да спазва правилата, а също и говорите с учителката да чуе и неговата гледна точка за дразненето от другите деца. Напълно възможно е учителката с нейното раздразнение да подстрекава другите деца да го дразнят, а другите деца имат изгода друг да е черната овца, защото така те са бели и добри. Но вие като родители трябва да изисквате от детето да спазва правилата, а не да го оправдавате "не обича да го командват". Щом е в училище ще го командват.

Според мен, се впрягаш малко повече от необходимото. Палаво детето, не е свикнало на дисциплина - ами ще свикне! За мен важното е, че се прибира спокоен и щастлив. Питайте го как е изкарал, да ви разказва какво се е случвало, а вие коментирайте доброжелателно. Обръщайте му внимание на това, че трябва да слуша госпожата и да не пречи на другите деца в час и толкова.
Няма нужда от конско, психолози и подобни.
Докато детето се чувства спокойно и щастливо, всичко е наред.

Ама разбира се - защо да е важно, че цял ден пречи на целия клас, вкл. и на госпожата, нали златното яйце се прибира щастливо?! "Докато детето се чувства спокойно и щастливо, всичко е наред." - а другите деца и  учителката е без значение. Заради такива като теб има деца, които си мислят, че всичко им е позволено, пречат, викат, бият и т.н., щото накрая са щастливи (естествено), а само това за мама е важно.