Капризно/злоядо дете, моля за съвети

Много деца отказват месо и това не е пробелм, просто предлагайте храни богати на желязо, щом обича нещата за закуска, пробвайте с елдена каша например, бобови храни, яйца.

Няма да се справите скоро, особено ако се вживяваш прекалено и преживяваш.
Остави го да яде каквото и колкото си иска и колкото по-малко се втеляваш, толкова по-бързо ще премине този период.
Всяка погрешна крачка те осъжда на години тревоги, тъпчене на детето с куп чудодейни, повишаващи апетита, но неефикасни препарати, докато дойде пубертетът и започнеш да се чудиш как ще го прехраниш. И да се бориш с наднорменото тегло, защото дете, насилвано в детството си, когато получи свободата да се храни както си иска, започва да злоупотребява.
Единственият начин да научиш детето си да се храни разнообразно и здравословно е да го оставиш да яде каквото иска. Ако ще един месец само яйца да яде, следващият само краставици и сирене – ще яде, ще яде, докато му втръсне. И когато разбере, че по този начин не може да те изнудва и че не ти пука (поне видимо, вътрешно ще ти пука, разбира се), и ако се храните цялото семейство едновременно с една и съща храна, все в един момент ще започне да посяга и към други храни.
И все пак не забравяй, че детето ти вече не е твой израстък и че не можеш цял живот да му мериш милилитрите в шишето с мляко. То има право на свои предпочитания, любими и омразни храни и колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре за детето ти. И за теб, макар че съм сигурна, че нито ще ме разбереш, нито ще се съгласиш с мен.

Рокет, погледни на Харви Карп "Най- щастливото дете". Книгата е супер известна и е доста в подкрепа на поста на как' Сийка, че децата ни манипулират през храната.
Прикрепям снимка от една страница, която ми се видя подходяща за вашия случай.

За желязото може да смесваш една малка лъжичка чист тахан в кашите. Може и да му хареса.

Същата работа сме вкъщи, при захранването ядеше всичко и след като мина 1г постепенно отказа много храни. От плодовете яде само диня и банан ама само на бананови палачинки, и нищо друго. Яде супа-пилешка и топчета, леща, таратор, кус кус със спанак и много сирене, от млечните само айрян, сирене и кашкавал, месо яде почти всякакво. Манджа е пълен абсурд да и дам. Вече е на 2г и 3м ама продължавам да копувам пюрета, защото тях ги яде. Да не говоря с какво уговорки сяда на масата да яде. Направо вече ми е писнало с това ядене.

Това е ново поколение деца, оставете ги, те най-добре си знаят... 

Не мисля, че е от поколението. Аз съм била злояда, но с годините проядох почти всичко. Майка ми също е била злояда, но и тя яде всичко. Винаги е имало и ще има злояди деца, просто е голям тормоз за родителите.

И моята дъщеря имаше такъв период по същото време - никакво месо и почти никакви зеленчуци, за сметка на млечни и тестени. Ами мина, после имаше никакви плодове, никаква риба и т.н., само тестени никога не е отказвала. Аз я слагам да яде с нас и предлагам всичко, рано или късно пробва. Понякога ме изненадва като яде с удоволствие нещо, което уж не обича или се мръщи на нещо любимо, но като цяло яде повечето неща които ние ядем сега... Та стигнах до извода, че всичко е период и ще мине. Само това, че не иска същото два дни поред не се променя засега.

И аз не ям два дни една и съща манджа, та тоя период поне 35 години може да трае🤭😂

И моята е злояда. Още със захранването беше трагедия. Заместихме хранене на 1.2г. Пиеше предимно АМ. Около 1.6г имаше период, в който хапваше, но за кратко. Оставила съм я да яде когато иска, каквото иска и по колкото поиска. Режими не спазвам, таблици и грамажи не гледам и никога не съм. Плодове не яде никакви, освен диня. Храни, които се дават за закуска не близва дори  - макарони и подобни, мляко с бисквити и други. Закусва супа, манджа от кухнята, кисело мляко с овесени ядки, попара. Десерти не яде. Вече е на 2г и си казва. Ето, сега е 22:30 и яде супа. В 20:00ч яде миди с хляб. През деня нищо не е яла. Цял ден иска айрян да пие.

Имам същият проблем.
Готвя и хвърлям или по-лошото-дояждам.
За да се поуспокоиш малко-слагай месото пасирано към соса на макароните щом ги хапва.
Същото важи при нас и за зеленчуците-всичко в макарони
Надявам се да премине този неприятен период , защото често има интерес към неща, които миналата седмица е отказвал.

Моят е на почти 11 години, и си е все така.
Яде пет неща на кръст само.
Приела съм го, отдавна.
Вече като чуя съвет, и се подсмихвам.
Майка също ме съветваше/обвиняваше/предлагаше идеи. Но като изхвърли няколко манджи, които беше сготвила за синко, вече не се напъва да дава акъли.
Не знам права ли съм, крива ли съм, но това е положението.

Рокет, препоръчвам ти тази книга:

https://www.amazon.de/-/en/Carlos-Gonzalez-ebook/dp/B087Z5RGHM/r … 506048&sr=8-1

Пише абсолютно същото, каквото те е посъветвала и Как Сийка, ама разписано на 200 страници. Аз съм чела книгата и не ми е помогнало да не реагирам с вътрешно напрежение (това си е до човек и характер), но поне ми е помогнало да се справям с това напрежение, а не да налагам на детето режими и порциони. Като цяло добри хранителни навици се изграждат с  достъп до разнообразна здравословна храна и осигуряване на възможност да се затвърди естественото чувство за засищане у човек.

Оставете децата на мира! В пубертета ще се чудите как да ги изхраните,особено момчетата.

Охоо, цели 6 години съм се сблъсквала с този проблем!
Абсолютно по същия начин както го описваш, с разликата, че желязото му на 2 и половина беше на горна граница.
И моя чудесно захранен с месни и рибени и като му поникнаха кучешките, отказа от раз месото и почна да го плюе от супите.

Защо нямаше анемия - защото пиеше чинно Аптамил. И при него млечните, макаронените и зърнените се тачат много. Аптамила му даваше необходимото желязо, иначе нямаше от къде да си го набави. Никакво месо не вкусва до ден днешен, на 6 е вече, първи клас. В училище яде супи (вади им месцата и топчетата), таратор, леща и фасул и кога има ориз или картофи.
Имаме си само едно единствено нещо със месо, което вкусва и това са пилешки кренвирши Уди. Риба също не вкусва, обича да гледа живи рибки и от там има някаква вътрешна забрана.

Аз не го зоря. Сам си е избрал да е вегетарианец. Важното е да е здрав. Готвим всеки ден кус-кус за вечеря и това е... Твоето поне спанак яде, моето и зеленчуците е ограничило: картоф, морков и краставица.

У баба си, обаче, яло миш-маш с чушки, защото баба му казала, че нямала пари да напазарува друго, че татко му не й бил оставил други пари, че прстял, за да му купи телефон. И ял, като да не повярваш. Другата баба пък успяла да му пробута тиквички в картофената яхния.

В градината се учат едно от друго да ядат нови неща, а после в училище им се отваря апетита от тичане - то му отнема много енергия. Вярвам, че един ден може да прояде месо, но дори и да не прояде, няма да го зоря и да му се сърдя, че е вегетарианец.

Интересното е, че не яде никакъв джънк, нито сладки и все още си пие Аптамил, като се сети за него.