От какво се плашат децата ви?

  • 2 131
  • 23
  •   1
Отговори
  • Германия
  • Мнения: 865
Здравейте. Бихте ли споделили, дали децата ви имат страх от ''нещо"..? Дъщеря ми е на 2г. и от около две седмици започна да се плаши от непознати. Ама много да се плаши! Като по-малка също се плашеше, но свикваше. Когато сме навън, ако има хора ме дърпа да си ходим. Пред блока например, всеки ден вижда съседите и децата им, но отказва да си играе с децата, ако родителите им са там. Крие се между краката ми, ако не напуснем мястото, иска да я взема на ръце и се гушка в мен. Вкъщи няма никакъв проблем. Играе си, катери се по дивани и столове. Сякаш нещо навън я притеснява. Понякога дори не иска да излизаме. Много ми е странно. Преди няколко месеца и взеха кръв от ръчичките, беше нещо страшно. Дали това не отключи някакъв проблем? Да не би да си мисли, че хората ще и направят нещо лошо? Никога не говори с непознати, а вкъщи не си затваря устата. Няма никакви здравословни проблеми, ако има някакво значение. Рядко боледува, всеки ден излизаме. Моля за вашите мнения и съвети, как да постъпя.
Да добавя, че други страхове няма. Нито от тъмното, нито от животни. Пука балони с ръце, гони животни. Изобщо, няма нещо, за което да се хвана и да намеря причината за това поведение.

Последна редакция: сб, 02 окт 2021, 09:06 от Meliiii

# 1
  • Мнения: 6 536
Доста е страхлива сега е на година и осем преди се плашеше от прахосмукачка,стъпало на крак като си събуя чорапа,като пусна душа по силно да пълня леген с вода  ....сянката си скоро откри и от нея я е страх.И моята така все ме дърпа да ставам по площадките не ми дава да седна,вкъщи не й спира устата а навън рядко приказва.

# 2
  • Германия
  • Мнения: 865
И прахосмукачката не я плаши. Играе си с нея, пуска я самичка. Дано да е някакъв период. Благодаря ти Миме.

# 3
  • Мнения: 6 536
Дано мисля че няма нищо притеснително,то и аз съм една страхливка взела е най-лошото от мен хаха 😇

# 4
  • Мнения: 10 514
На две години моето се плашеше от непознати. Даже сънуваше и ревеше на сън. Той говори като спи и от там разбираме какво сънува и какво го притеснява. Да ти кажа от къде дойде проблемът... От една жена, която като го чу, че реве и се тръшка по улицата, се пръкна да ми "помага" с "чакай аз да го взема у нас това дете, щом не слуша". Ей такива индивиди, където се бъркат където не им е работа, създават травми у децата. После трябваше да обяснявам на детето как мама е по-силна и че няма да даде никой да го взима. Трябваше да мисля и супергерои защитници (нашите котки, имат големи нокти и ни пазят), за да се чувства спокоен и защитен.

# 5
  • Германия
  • Мнения: 865
Не се сещам за подобна случка, но може и да е имало, незнам. Повече се плаши от мъже. Дано мине скоро, за сега гледам да излизаме сами. Не я насилвам нито да говори с някого, нито да седи някъде, където не и харесва. А дали е правилно, идея си нямам. Преди два дни бяхме при педи да и слагат ваксина, много и харесва докато докторката я няма. Играе си, бърка в шкафовете, рисува. Влезе ли жената, скача в мен и не мърда.

# 6
  • Мнения: 10 514
Щом се плаши от мъже, да знаеш, че някой мъж нещо ѝ е казал.
Аз като малка също се плашех от мъже. Един искаше да ме снима и от там някой като ми кажеше "я, колко си хубава" и се разревавах.
Подозрителните индивиди предизвикват смут и страх у децата.
Според мен трябва да разбереш какво и защо я притеснява, за да не ѝ остане травма, но тъй-като е малка, има шанс да забрави дадено нещо, за това добре постъпваш като не я зориш да стои някъде където не иска.

За ваксината и взимането на кръв, трябва да покажеш, че и на теб ти правят боц и няма нищо страшно. Щом барника предмети из кабинета, значи все пак не се плаши от педиатърката.

# 7
  • Мнения: 6 536
За доктори,ваксини да също голям рев беше давам идея купете докторски комплект за игра,обяснявайте играйте моята така свикна и не реве като я преглеждат 🙂

# 8
  • Русе/ София
  • Мнения: 695
Моят син има страх от кучета. Сутрин воденето му на градина съвпада с времето на извеждане на кучетата в малкия парк през който минаваме (няма друг маршут, градината е там)....Големи, малки, с каишки или без......само на врата ми не се е метнал още. И сякаш кучетата го усещат или той започва да подтичква превантивно и ги обърква, но е имало кучета които го гонят - предполагам за игра. Той бяга и пищи, собственика на кучето ми обяснява че то не хапе и обича децата.... И не ме разбирайте погрешно: обичам кучетата, 2 немски овчарки са минали през къщи и една камара булонки, но като видя собственик с голямо куче пуснато свободно в парк забранен за кучета (имат си отделна площадка) и на бой налитам вече......

# 9
  • Мнения: 309
Моят син пък на 3, се плаши да заспива сам на обяд.
Трябва да свиква понеже вече е на градина, но не може и си го пробирам у дома. Учителката даже е легнала до него жената да го милва и да му пее, леличките опитали с песни Не та Не.
Аз също не успявам, пробвах какво ли не вече не иска реве и се плаши от одеалцето си щом го види. Вечер нямаме този проблем точно след 9 ляга на леглото си, бърбори си нещо с играчка в ръка и заспива. Не знам къде сгреших...

# 10
  • Германия
  • Мнения: 865
Тя не се плаши от иглите, не е плакала дори по време на ваксината. Тя се плаши от докторката, всъщност от хората като цяло. Кучета и котки, дори коне харесва много. След два месеца, ще ходи на градина. Голяма драма, ще е. Няма да спи там за сега, аз ще съм с нея поне един месец.

# 11
  • Мнения: 40 280
Масово децата минават през такъв период. Отминава с времето. Става по-бързо, ако намерите някакво решение. Моята на тази възраст реши, че я е страх като си легне да не дойдат вълци да я излапат. Ама бързо се оправихме - някой и беше подарил един голям червен плюшен хипопотам. Та баща и и каза, че вълците се страхуват от хипопотами. Нали била гледала по Дискавъри какви големи усти и зъби имат хипопотамите, и че около тях никога няма вълци, защото ще ги хапнат на веднъж. И тя повярва. Вечер курдисвахме хипопотама пред леглото да я пази и заспиваше спокойна. След някое време забрави и това беше. Та намери и ти някакъв вълшебен амулет да я пази твоята, или някоя кукличка на куче пазач, знам ли. Не е нужно да е нещо логично.

# 12
  • Мнения: 6 408
От нищо не се плаши, еййй . Онзи ден се случи следното. Понеже малкото /2г3м/ постоянно отваря фризера и го държи отворен да рови там нещо си, баща му му каза "затвори веднага фризера, че ще изскочи голямото лошо куче" и нашия след малко пак отива да отваря фризера и вика "гоямо ошо бау-бау, де си, яла-яла граем" в превод "голямо лошо куче къде си, ела да играем" Нищо не го плаши еййй няма управия. Казваш му - ако не тръгнем веднага от площадката /след половин час увещания/,ще те оставя и нашия ми вика "тао мамо, уте а спиш яла земеш ме". /Като се наспиш утре, ела да ме вземеш/. Никакъв страх, от ни-що, не можем да го уплашим с нищо.

# 13
  • Мнения: 1 560
Мая, браво, добре се похвали😂

Според мен е период и ще мине.
Колко често ви идват гости/вие ходите на гости? Баби, дядо, приятелки, семейни приятели?

Аз бих започнала да каня повече гости вкъщи, за да среща други хора в позната среда, в която е спокойна. А от друга страна може детето да е интровертно по характер. Не може всички да са безстрашни и социални от раждането си.
Говорете колкото се може повече за детската градина, минавайте оттам, показвайте, купете раничката, пантофките, обяснявайте, че наистина може да стане драма.
Стискам ви палци! 🤞

Последна редакция: сб, 02 окт 2021, 17:10 от Threemafan

# 14
  • Мнения: 6 408
Съжалявам, не съм искала да излезе като хвалене, а всъщност се оплаквах Joy
В интерес на истината,аз съм била доста страхливо дете. Било ме е страх от мъже с брада, от животни, от насекоми /това и до сега си остана/, от тъмното, да оставам сама вкъщи и сигурно има и други неща, за които не се сещам. Но това са си някакви детски страхове, които се преодоляват с възрастта. Не мисля, че е нещо притеснително. Даже мъжа ми е с брада и все брадати си харесвах в последствие. Така, че това не е показателно, според мен.

Общи условия

Активация на акаунт