Ода за Тиквата
В есенния октомврийски ден,
тъй както се разхождах из нивята,
зърнах нещо скрило се от мен,
покрито кротко сред листата.
Едно голямо, кръгло, оранжево кълбо,
хилещо се сред бостана,
зачудих се какво ли ще е то?!
май тиква ще е, друго не остана.
Отидох по наблизо да го видя,
що за чудо е това, което крие се тъдява,
да, тиква е, не ми се й привидяло,
развълнува се сърцето и взе да се надява:
Ако е тиква сладка, вкусна,
откъсвам я завчас.
Шанса си не ще пропусна,
веднага завличам я у нас.
Там в тавата ще я сложа,
мед и орехи върху и ще положа,
във фурната ще я изчакам да се опече,
ох, тиква как ми се яде.
И слюнка по брадичката потече,
предвкусвайки онази мека сладост,
която мисълта ми тъй повлече,
че изпълни съществото ми със радост.
И тъй докато в мечтите сладки съм потънал,
тръгнал към тиквената цел заветна,
във нещо кракът ми се препъна,
Пазачът на бостана! - ми просветна.
Събудил бях аз спящия пазител,
уф, как можах таз глупост аз да сътворя, подгони ме тиквения повелител,
побягнах боя, ако мож да отърва.
Спасих снагата си от гегата му тежка,
но без тиква си останах аз,
и само във съня ще идва мисъл жежка
за сладкия и вкус и аромат. Ах!
Автор: Джаста Праста.
Тиква вкусна, мека, сладка,
с мед и орехи полята,
нека тя да ви напомня през октомври,
за задължението ваше неотменно,
че в СПАМА се пише рачел докато на котлон ври и извинението не върви.
Линк към стария Спам!
