*В един от най-дъждовните сезони, когато денят става все по-къс,
нека съхраним усещането за спокойствие, красота и свобода!*
нека съхраним усещането за спокойствие, красота и свобода!*
Макар и да казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време,
нека октомври започне с думи на (от и за) обич ...
Едни от най-емблематичните любовни писма писани някога:
Джони Кеш до Джун Картър
Скрит текст:
Когато се запознават, и двамата са семейни и имат деца, но привличането помежду им е очевидно за всички. Двамата сключват брак на 1 март ( '68 г. ) във Франклин, Кентъки и имат един син – Джон Картър Кеш, който също е музикант, автор на песни и продуцент. Двамата остават женени до смъртта си. А това е писмото, което Джони Кеш пише на Джун по случай нейния 65-и рожден ден на 23 юни 1994г. :
Честит рожден ден, принцесо, ние остаряхме и вече свикнахме един с друг. Мислим по еднакъв начин. Четем си взаимно мислите. Знаем какво иска другият, без дори да се питаме. Някой път се дразним взаимно. Може би понякога се приемаме за даденост. Но от време на време, както днес, аз разсъждавам върху това и осъзнавам колко щастлив съм да споделя живота си с най-великата жена, която съм срещал. Ти все още ме изумяваш и вдъхновяваш. Ти ми въздействаш към по-добро. Ти си обектът на моите желания, причина номер едно за моето съществуване. Обичам те толкова много.
Честит рожден ден, принцесо!
Джон
Честит рожден ден, принцесо, ние остаряхме и вече свикнахме един с друг. Мислим по еднакъв начин. Четем си взаимно мислите. Знаем какво иска другият, без дори да се питаме. Някой път се дразним взаимно. Може би понякога се приемаме за даденост. Но от време на време, както днес, аз разсъждавам върху това и осъзнавам колко щастлив съм да споделя живота си с най-великата жена, която съм срещал. Ти все още ме изумяваш и вдъхновяваш. Ти ми въздействаш към по-добро. Ти си обектът на моите желания, причина номер едно за моето съществуване. Обичам те толкова много.
Честит рожден ден, принцесо!
Джон
Франц Кафка до Милена Йесенска
Скрит текст:
Франц Кафка освен гениален писател е мъж, който остава значим за много женски сърца. Жените са привлечени от острия му ум, премерено чувство за хумор и неповторимо обаяние. Кафка обаче е сложен характер и трудно допуска някой до себе си. Често страни от жените, защото е срамежлив, необщителен и неуверен. Другият основен проблем е, че писателят не харесва тялото си. Не го възприема и се срамува от него, затова и постоянно ходи прегърбен, търсейки начин да прикрие своя висок ръст.
16 години по-младата от него, Милена Йесенска е омъжена и живее във Виена. Кореспонденцията между тях започва, докато тя превежда на чешки език няколко негови разказа. Той е привлечен от нейната интелигентност и страст. Ненавършил 41 години, Кафка умира в ръцете на своята любима. Последната му воля е тя да унищожи всичките му ръкописи, които притежава, което тя прави. Въпреки че не били женени, след смъртта му тя нарича себе си Дора Кафка.
Милена Йесенска загива през 1944 г. в концлагера Равенсбрюк, а това, което остава…
Госпожице Фелице,
Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми само веднъж седмично, така че писмото ви да получавам в неделя – защото не съм в състояние да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно у дома, привидно спокоен, но сърцето ми бие така, че разтърсва цялото ми тяло и нямам съзнание за нищо друго освен за Вас… Аз Ви принадлежа, наистина няма друг начин да го изразя – и дори това не е достатъчно силно… Как мога като глупак да седя в службата или вкъщи, вместо да се метна на някой влак със затворени очи и да ги отворя едва когато бъда с вас…
Блясъкът на очите Ви премахва страданието по света…
И твоето лице над моето в гората, и лицето ти под моето в гората, и главата ми, положена върху почти голата ти гръд…
…Обичам те тъй както морето обича камъчетата в дълбините; моята любов те залива не по-малко…
Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, знам само, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. Накрая ти някак лумна в пламъци. Припомняйки си, че огън се потушава, като се похлупи с нещо, аз грабнах някакво старо палто и те заудрях с него. Но трансмутацията се възобнови и стана тъй, че теб вече изобщо не нямаше, в пламъци бях аз и сам се биех с дрехата. Ала това не помогна и само потвърди стария ми страх, че така не може да се угаси огън. Междувременно дойдоха пожарникарите и по някакъв начин ти бе спасена. Но беше различна от преди, прозирна, подобна на видение, сякаш очертана с креда върху стената, пред тъмата и се свлече безжизнена или може би припадна от радост, че си спасена – в обятията ми. Ала и тук се намеси трансмутацията и може би аз бях този, който падна в твоите обятия…
16 години по-младата от него, Милена Йесенска е омъжена и живее във Виена. Кореспонденцията между тях започва, докато тя превежда на чешки език няколко негови разказа. Той е привлечен от нейната интелигентност и страст. Ненавършил 41 години, Кафка умира в ръцете на своята любима. Последната му воля е тя да унищожи всичките му ръкописи, които притежава, което тя прави. Въпреки че не били женени, след смъртта му тя нарича себе си Дора Кафка.
Милена Йесенска загива през 1944 г. в концлагера Равенсбрюк, а това, което остава…
Госпожице Фелице,
Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми само веднъж седмично, така че писмото ви да получавам в неделя – защото не съм в състояние да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно у дома, привидно спокоен, но сърцето ми бие така, че разтърсва цялото ми тяло и нямам съзнание за нищо друго освен за Вас… Аз Ви принадлежа, наистина няма друг начин да го изразя – и дори това не е достатъчно силно… Как мога като глупак да седя в службата или вкъщи, вместо да се метна на някой влак със затворени очи и да ги отворя едва когато бъда с вас…
Блясъкът на очите Ви премахва страданието по света…
И твоето лице над моето в гората, и лицето ти под моето в гората, и главата ми, положена върху почти голата ти гръд…
…Обичам те тъй както морето обича камъчетата в дълбините; моята любов те залива не по-малко…
Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, знам само, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. Накрая ти някак лумна в пламъци. Припомняйки си, че огън се потушава, като се похлупи с нещо, аз грабнах някакво старо палто и те заудрях с него. Но трансмутацията се възобнови и стана тъй, че теб вече изобщо не нямаше, в пламъци бях аз и сам се биех с дрехата. Ала това не помогна и само потвърди стария ми страх, че така не може да се угаси огън. Междувременно дойдоха пожарникарите и по някакъв начин ти бе спасена. Но беше различна от преди, прозирна, подобна на видение, сякаш очертана с креда върху стената, пред тъмата и се свлече безжизнена или може би припадна от радост, че си спасена – в обятията ми. Ала и тук се намеси трансмутацията и може би аз бях този, който падна в твоите обятия…
Виктор Юго до Жулиет Друе
Скрит текст:
Юго се жени на 20 години за Адел Фуше, която бързо се изтощава от неговия сексуален апетит и слага край на сексуалния живот в семейството. Единадесет години след началото на брака им той среща Жулиет Дрюе, която е актриса и метреса на известни и богати мъже.
Изключително голяма красавица, с която двамата поддържат своята мистична връзка повече от 50 години. Но в никакъв случай той не й е верен...
Юго винаги се връща при Жулиет, която нарича "истинската ми съпруга". Колкото до Жулиет, нейната преданост е вечна. Тя му пише около 17 000 любовни писма. На 77 умира в ръцете му и това прекършва неговия дух. Ето някои от редовете между тях…
„Да, аз ти пиша! И как бих могъл да не го правя… Кой би бил с мен през нощта, ако тази вечер не бях ти написал поредното си писмо? Скъпа моя Жулиет, обичам те. Единствена ти можеш да решиш дали да живея, или да умра. Обичай ме, зачеркни в сърцето си всичко, което не е свързано с любовта ни – така, както правя аз. Никога не съм те обичал повече, отколкото вчера и това е самата истина… Прости ми. Бях достоен за презрение чудовищен безумец, загубил разсъдъка си от ревност и любов. Не знам какво ми става, но знам, че безумно те обичам.”
Жулиет отвръща с…
„Обичам те, обичам те, скъпи мой Виктор! Не мога да не повтарям това отново и отново. Толкова ми е трудно да си обясня всичко, което чувствам… В тебе виждам всичко прекрасно, което ме заобикаля. Но ти си съвършен. Не просто слънчев спектър с ярка светлина… Ти си самото слънце, което огрява и възражда живота! А аз съм просто една смирена жена, която те обожава.”
Изключително голяма красавица, с която двамата поддържат своята мистична връзка повече от 50 години. Но в никакъв случай той не й е верен...
Юго винаги се връща при Жулиет, която нарича "истинската ми съпруга". Колкото до Жулиет, нейната преданост е вечна. Тя му пише около 17 000 любовни писма. На 77 умира в ръцете му и това прекършва неговия дух. Ето някои от редовете между тях…
„Да, аз ти пиша! И как бих могъл да не го правя… Кой би бил с мен през нощта, ако тази вечер не бях ти написал поредното си писмо? Скъпа моя Жулиет, обичам те. Единствена ти можеш да решиш дали да живея, или да умра. Обичай ме, зачеркни в сърцето си всичко, което не е свързано с любовта ни – така, както правя аз. Никога не съм те обичал повече, отколкото вчера и това е самата истина… Прости ми. Бях достоен за презрение чудовищен безумец, загубил разсъдъка си от ревност и любов. Не знам какво ми става, но знам, че безумно те обичам.”
Жулиет отвръща с…
„Обичам те, обичам те, скъпи мой Виктор! Не мога да не повтарям това отново и отново. Толкова ми е трудно да си обясня всичко, което чувствам… В тебе виждам всичко прекрасно, което ме заобикаля. Но ти си съвършен. Не просто слънчев спектър с ярка светлина… Ти си самото слънце, което огрява и възражда живота! А аз съм просто една смирена жена, която те обожава.”
Франсис Скот Фицджералд до Зелда
Скрит текст:
Франсис Скот Фицджералд и златното момиче на Юга – Зелда Сейър, се запознават, когато тя е съвсем млада. Привличането е неустоимо и взаимно, а през 1920 г. сключват брак. Семейният им живот е бурен, изпълнен с нестихващ нощен живот, ревност и горчилка. Зелда е абсолютно неуравновесена, страда от психическо заболяване, а Скот злоупотребява с алкохола. Заради драматичните им личности и отношения двамата остават една от най-емблематичните любовни двойки на ХХ век, а до сърцевината на чувствата им ще се докоснем в част от редовете, които са обменили.
Скъпо мое сърце,
честолюбиво, с възторг и упование заявявам, че всичко прекрасно на този свят е игра, и докато съм сигурен в любовта ти, всичко е възможно – аз съм в страната на честолюбието и успеха и едничката ми надежда е, че скъпото ми сърце скоро ще е с мен.
Зелда Сейър до Скот Фицджералд, 1912 г.:
Любими,
Моля те, моля те, не бъди тъй угнетен… Скоро ще бъдем женени и тогава вече не ще има самотни нощи, никога – и докато ни има, аз ще обичам, ще обичам всяка минутка от деня и нощта. Скот, на този свят не искам друго освен теб – и твоята безценна любов. Всички материални неща са нищо. Само дето ми е омразно да водя такова жалко, безцветно съществуване – защото скоро ще ме заобичаш по-малко – и още по-малко, – та трябва да сторя нещо, за да задържа сърцето ти. Не искам да живея – искам да обичам, а да живея само между другото. Недей – недей да мислиш за нещата, които не можеш да ми дадеш, – ти ми повери най-скъпоценното сърце на света. Не мислиш ли, че съм била родена за теб? Чувствам се така, сякаш съм откликнала на твоя поръка – за да ме носиш, да ме носиш като ръчен часовник, като талисман или като цвете на петлика.
С цялото си сърце те обичам!
Зелда
Скъпо мое сърце,
честолюбиво, с възторг и упование заявявам, че всичко прекрасно на този свят е игра, и докато съм сигурен в любовта ти, всичко е възможно – аз съм в страната на честолюбието и успеха и едничката ми надежда е, че скъпото ми сърце скоро ще е с мен.
Зелда Сейър до Скот Фицджералд, 1912 г.:
Любими,
Моля те, моля те, не бъди тъй угнетен… Скоро ще бъдем женени и тогава вече не ще има самотни нощи, никога – и докато ни има, аз ще обичам, ще обичам всяка минутка от деня и нощта. Скот, на този свят не искам друго освен теб – и твоята безценна любов. Всички материални неща са нищо. Само дето ми е омразно да водя такова жалко, безцветно съществуване – защото скоро ще ме заобичаш по-малко – и още по-малко, – та трябва да сторя нещо, за да задържа сърцето ти. Не искам да живея – искам да обичам, а да живея само между другото. Недей – недей да мислиш за нещата, които не можеш да ми дадеш, – ти ми повери най-скъпоценното сърце на света. Не мислиш ли, че съм била родена за теб? Чувствам се така, сякаш съм откликнала на твоя поръка – за да ме носиш, да ме носиш като ръчен часовник, като талисман или като цвете на петлика.
С цялото си сърце те обичам!
Зелда
Балзак към Евелин Ханска, 1833 г.
Скрит текст:
Изворът на женските образи, които остават завинаги в световната литература от произведенията на Балзак, се създават от неговия реален модел за красота – обаятелната графиня Евелина Ханска.Заради нея той е готов да приеме дори руско поданство, като е напълно завладян от нейната зрялост и я ухажва от 1833-та до 1850-а, когато тя най-накрая приема предложението му да свърже живота си с неговия. Някои от писмата му към нея гласят:
Моя възхитителна Ева,
никога не съм бил толкова щастлив и никога не съм страдал толкова… нищо не може да ме откъсне от теб; ти си моят живот, моето щастие, моите надежди. Не си представям живота си с друга освен с тебе. Поднасям ти сърцето си, което ти държиш в духовната си власт. Бих искал да останеш в него завинаги!”Или: „Скъпа моя, как копнея да бъдем заедно, нищо да не ни притеснява. През деня да ти чета това, което съм написал през нощта – получавайки най-великата награда на света, твоята целувка…
Моя възхитителна Ева,
никога не съм бил толкова щастлив и никога не съм страдал толкова… нищо не може да ме откъсне от теб; ти си моят живот, моето щастие, моите надежди. Не си представям живота си с друга освен с тебе. Поднасям ти сърцето си, което ти държиш в духовната си власт. Бих искал да останеш в него завинаги!”Или: „Скъпа моя, как копнея да бъдем заедно, нищо да не ни притеснява. През деня да ти чета това, което съм написал през нощта – получавайки най-великата награда на света, твоята целувка…
Фрида Кало и Диего Ривера
Скрит текст:
Срещат се за първи път, когато тя, студентката по изобразително изкуство, отива при него, с 20 години по-възрастния, вече утвърден автор на мурали с отявлена комунистическо-идейна насоченост, за професионален съвет. Това, което ще последва, е силна и огнена любов...
“Тя беше облечена като обикновена ученичка, обаче нещо в излъчването й я отличаваше от всички останали”
Такова е впечатлението на Диего Ривера от Фрида Кало при първата им, мимолетна среща през 1922 г. в Мексико Сити. Той съсредоточено работи върху стенопис, който ще краси аудиторията в нейното училище, когато чува гласа й да се извисява над този на съучениците й.
Ето и едно от най-известните писма на Фрида към Диего :
“Диего, моя любов,
Не забравяй, че веднъж завършил стенописа, ще бъдем заедно вечно –
веднъж и завинаги, без спорове или някакви такива, само обичащи се един
друг.
Дръж се подобаващо и спазвай всичко, което Еми Лу ти казва.
Обожавам те дори повече отвсякога. Твоето момиче, Фрида.
Пиши ми…”
“Тя беше облечена като обикновена ученичка, обаче нещо в излъчването й я отличаваше от всички останали”
Такова е впечатлението на Диего Ривера от Фрида Кало при първата им, мимолетна среща през 1922 г. в Мексико Сити. Той съсредоточено работи върху стенопис, който ще краси аудиторията в нейното училище, когато чува гласа й да се извисява над този на съучениците й.
Ето и едно от най-известните писма на Фрида към Диего :
“Диего, моя любов,
Не забравяй, че веднъж завършил стенописа, ще бъдем заедно вечно –
веднъж и завинаги, без спорове или някакви такива, само обичащи се един
друг.
Дръж се подобаващо и спазвай всичко, което Еми Лу ти казва.
Обожавам те дори повече отвсякога. Твоето момиче, Фрида.
Пиши ми…”
Уинстън Чърчил до съпругата му
Скрит текст:
Писмото е написано през 1935 година, когато Чърчил признава пред съпругата си Клементайн своята нестихваща любов към нея.
"Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб."
.jpg)
"Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб."
Джон Кийтс до Фани Браун
Скрит текст:
През 1819 година Джон Кийтс признава на съседката си Фани Браун, че не може да живее без нея...
Не мога да съществувам без теб. Толкова съм разсеян, че забравям за всяко нещо, но не и да те видя отново. Моят живот, изглежда, спира там, не мога да погледна отвъд това. Ти ме погълна.
Не мога да съществувам без теб. Толкова съм разсеян, че забравям за всяко нещо, но не и да те видя отново. Моят живот, изглежда, спира там, не мога да погледна отвъд това. Ти ме погълна.
Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих
Скрит текст:
Историята им с Хемингуей продължава от разстояние повече от 30 години и е базирана на писмена кореспонденция. Въпросното писмо е поредната демонстрация на чувствата между тях.
Идва момент, когато Хемингуей моли актрисата да унищожава всяко едно от посланията му, за да запазят връзката си само за себе си, но днес около 30 писма от кореспонденцията им се съхраняват в музей в Бостън.
Може би това са едни най-пламенните редове:
Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови“, „целувам те страстно“, „влюбвам се в теб, това е ужасно“, „не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си“, завършва в някои от писмата си Хемингуей.
„Не бих могъл да те обичам повече, отколкото те обичам сега“,
„ще те обичам вечно и дори по-дълго", казва в отговор Дитрих.
Някои от писмата на автора до актрисата са оценявани на търг за суми над 50 хиляди долара.
Идва момент, когато Хемингуей моли актрисата да унищожава всяко едно от посланията му, за да запазят връзката си само за себе си, но днес около 30 писма от кореспонденцията им се съхраняват в музей в Бостън.
Може би това са едни най-пламенните редове:
Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови“, „целувам те страстно“, „влюбвам се в теб, това е ужасно“, „не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си“, завършва в някои от писмата си Хемингуей.
„Не бих могъл да те обичам повече, отколкото те обичам сега“,
„ще те обичам вечно и дори по-дълго", казва в отговор Дитрих.
Някои от писмата на автора до актрисата са оценявани на търг за суми над 50 хиляди долара.
Наполеон Бонапарт до Жозефина
Скрит текст:
Тя е обедняла аристократка с две деца от предишния си брак. Не след дълго става ясно, че нито той, нито тя са били верни по време на брака си. Но не изневерите, а изключителната й взискателност и екстравагантност са били постоянните поводи за скандали между двамата, Развеждат се през 1810 г., а в крайна сметка се оказва, че Наполеон наистина е бил влюбен в нея. Ето ги и думите към дамата на сърцето му…
До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796
Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.
Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796
Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.
Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
Хенри VIII до Ан Болейн
Скрит текст:
Едва ли има човек, който не знае скандалната история на Хенри VIII Тюдор, но все пак малко факти. Хенри среща за пръв път Ан Болейн през 1526 г., когато все още е женен за първата си жена – Катерина Арагонска. Римокатолическата църква не разрешава разводите, но Ан категорично отказва да стане любовница на Хенри. Той е абсолютно завладян и обсебен от нея. Принуждава се да извърши немислими за онова време постъпки, за да накара папата да анулира брака му и да може да се ожени отново.
Хенри VIII с израза си на любов към Ан Болейн, във времето, в което не е имал намерение да я обезглави...
„Моля те да разбера твоите намерения за любовта между нас. Необходимостта ме принуждава да получа отговор, повече от година съм ударен от стрелата на любовта и не съм все още сигурен дали ще се проваля, или ще намеря място в сърцето ви.“
И още:
„Повелителко моя, приятелко моя! Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече, отколкото предполагах, че е възможно да боли.
Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.
За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.
От ръката на Вашия слуга и приятел.“
Хенри
Хенри VIII с израза си на любов към Ан Болейн, във времето, в което не е имал намерение да я обезглави...
„Моля те да разбера твоите намерения за любовта между нас. Необходимостта ме принуждава да получа отговор, повече от година съм ударен от стрелата на любовта и не съм все още сигурен дали ще се проваля, или ще намеря място в сърцето ви.“
И още:
„Повелителко моя, приятелко моя! Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече, отколкото предполагах, че е възможно да боли.
Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.
За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.
От ръката на Вашия слуга и приятел.“
Хенри
Бетовен до „Моята безсмъртна любима“
Скрит текст:
Нейната самоличност и до ден-днешен остава мистерия. След неговата смърт сред личните му вещи са открити три неизпратени писма до „Моята безсмъртна любима”. В тях не се усещат игри, съблазън или илюзии, а чисти, искрени чувства.
„Добро утро на 7 юли,
Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.
Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!
О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си, ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.“
Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.
„Добро утро на 7 юли,
Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.
Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!
О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си, ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.“
Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.
Джералд Форд до съпругата му Бети
Скрит текст:
След като е диагностицирана с рак на гърдата, съпругата на Джералд Форд – Бети, получава писмо, с което той й вдъхва кураж и напомня за тяхната любов и любовта на семейството й към нея. Писмото е написано през 1974 година и гласи:
„Няма думи, които адекватно да изразят нашата дълбока, дълбока любов. Ние знаем колко велика си ти и ние, децата и баща им, ще се опитаме да бъдем толкова силни, колкото си и ти. Ние имаме вяра в теб и във волята на Господ. Нашата тотална любов към теб е вечна.“
„Няма думи, които адекватно да изразят нашата дълбока, дълбока любов. Ние знаем колко велика си ти и ние, децата и баща им, ще се опитаме да бъдем толкова силни, колкото си и ти. Ние имаме вяра в теб и във волята на Господ. Нашата тотална любов към теб е вечна.“
Джими Хендрикс до „малкото си момиченце“
Скрит текст:
Джими Хендрикс – най-великият инструменталист в историята на рок музиката.
“Трябва да дадеш на хората нещо, за което да мечтаят” – това може да се отнесе и към феновете, и към любимата
му.
Ето какво пише той на една от приятелките си:
„Щастието е в теб. Затова отключи оковите на своето сърце и си позволи да разцъфнеш като сладкото цвете, което си в действителност. Аз знам отговора – просто разпери крилата си и се освободи.“
“Трябва да дадеш на хората нещо, за което да мечтаят” – това може да се отнесе и към феновете, и към любимата
му.
Ето какво пише той на една от приятелките си:
„Щастието е в теб. Затова отключи оковите на своето сърце и си позволи да разцъфнеш като сладкото цвете, което си в действителност. Аз знам отговора – просто разпери крилата си и се освободи.“
Ричард Бъртън до Елизабет Тейлър
Скрит текст:
Техният първи брак продължава 10 години и всеки, който се заинтересува, ще достигне до извода, че е бил нездравословен и съсипващ. Невероятни алкохолни истерии, медиен интерес, лъскави светски събития, страст, обиди и изневери. Скандалите им са апокалиптични и преизпълнени със силни емоции, сълзи и бурни купони. Година след първия им развод заради изневярата на Бъртън те се срещат, за да обсъдят финансови въпроси. Това, което се случва, е, че те не могат да пренебрегнат чувствата си един към друг заради изневярата и отново са лудо влюбени. Така идва втората им сватба и малко след това техният втори развод. Женят се през 1975 година, през 1976 вече се развеждат с гръм и трясък. В едно от писмата си Елизабет Тейлър засвидетелства любовта си към Бъртън с думите:
"Скъпи и мой все още съпруже, иска ми се да ти говоря за любовта ми към теб, за страховете ми, за насладата ми, за чистото животинско удоволствие от и с теб, за ревността ми, за гордостта ми, за гнева ми към теб."
Запитана защо връзката й с Бъртън все не се получава въпреки невероятната им страст, тя отговаря категорично: „Може би се обичахме прекалено много…“. Малко преди смъртта си Тейлър заявява, че ако Бъртън беше още жив, със сигурност щяха да се оженят отново.
Но в случая не става дума за нейното писмо, а писмото на Ричард Бъртън, който през 1964 година пише на своята вечна жена колко е красива.
"Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест."
"Скъпи и мой все още съпруже, иска ми се да ти говоря за любовта ми към теб, за страховете ми, за насладата ми, за чистото животинско удоволствие от и с теб, за ревността ми, за гордостта ми, за гнева ми към теб."
Запитана защо връзката й с Бъртън все не се получава въпреки невероятната им страст, тя отговаря категорично: „Може би се обичахме прекалено много…“. Малко преди смъртта си Тейлър заявява, че ако Бъртън беше още жив, със сигурност щяха да се оженят отново.
Но в случая не става дума за нейното писмо, а писмото на Ричард Бъртън, който през 1964 година пише на своята вечна жена колко е красива.
"Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест."
Добре Дошли в Новата Тема! 
Да има любопитни новини и да си я изпишем с интерес! 
