Ще се опитам да бъда кратка. Синът ми на 2 годинки го записахме на ясла, трагедия. Страшен рев, уплах и т.н Два дни и беше болен. Отписах го директно, просто усетих, че не е времето.
Една година по- късно го записах на адаптационна занималня. Там се занимаваха професионалисти, психолог включително. Ходи няколко месеца по 2 часа дневно. Записахме го на градина (частна) преди два месеца. Той сега е на 3 години. Първата седмица беше горе- долу добре. Плаче, но там спираше, дори на четвъртия ден беше заспал. Хапва с помощта на едната учителка. Когато са на двора е добре. Вътре започва да се изнервя и да се сеща и да плаче. Но минаха около 3 седмиции вместо да се подобрява и да свиква, става по- зле. От ставането се започва с истеричен рев, повтаря до градината само "ще ме вземеш, ще ме вземеш"... Онзи ден ми се оабдиха да го взема два часа след като го оставих, понеже не е спрял да плаче.Вкъщи вечер е нервен, мрънка, сърди се за всичко. Пробвали сме ВСИЧКО. Говоря с психолога, с баща му се сменяме кой да го кара. Минахме от обещания и уговорки, до подаръци, мълчание, каквото се сетите сме пробвали. Някой ако е минал по този ужасен път, моля да даде съвет, има ли изобщо смисъл да се мъчим всияки, колко време отнема на плачещите истерично деца да свинкат, свикват ли изобщо?