След като прочетох кореспонденцията им, имахме бая сериозен скандал и бяхме на път да се разделим. Аз се спрях, понеже приятеля ми иначе е прекрасен мъж (не, не го казвам, защото съм влюбена. Единственият проблем е избухливостта му. Той се опитва да я контролира, но си му е такава натурата и винаги изглежда, все едно се кара за нещо, а той просто така си говори. Като цяло е респектиращ. Даже хората, които не го познават, гледат изобщо да не му противоречат, защото има заплашителен вид. Забога, просто така си изглежда човека, иначе и муха не би убил, а редовно ме питат, дали ме бие, заради начина, по който изглежда държанието му. Това също ме побърква на моменти). Грижовен е, винаги гледа да прекарва максимално време с мен, даже напоследък ми идва задушаващо, защото иска да сме заедно всека свободна секунда. Винаги мисли първо за нас, а после за себе си. Старае се аз да съм добре и слага неговите нужди на заден план. Не пренебрегва мнението ми, слуша ме. Общо взето гледа да се налага за някакви глупави, битови неща, но за сериозните винаги ме слуша и не спори с мен.
Преди няколко дни заговори за брак и деца и, меко казано, ме хвърли в тъча. Започнах да се чудя, дали той е човека. След всички караници и дреболии, трупата през годините, доверието и търпимостта ми към него са спаднали. Желанието му за семейство ме накара да се чудя, дали той е човека наистина. Имам нужда от съвет, сериозно не знам какво да правя. А определено не искам да го мотам, защото не е лош човек и вярвам, че ще е прекрасен съпруг и баща и нямам намерение да му губя времето. Ще съм благодарна, ако нямай ми даде съвет как да постъпя. Много ми е объркано в момента.