Благодаря за интересните коментари!
Да, най вероятно Демир няма да бъде намерен, няма да има надгробен камък, но е в Чукурова, ще остане там завинаги. Земята на дедите му, на рода му - Чукурова ще се погрижи за него и наистина Демир сякаш ще витае между двата свята, ще бъде стопанин на Чукурова, ще бди, ще закриля, ще помага. Много силно, много въздействащо, но и навява тъга.
Зюлейха много точно каза - че, ако е починал, тя сама ще го положи в гроба, ще има надгробен камък, ще се сбогува с него, ще ходи на гроба: така както стана с Йълмаз; ако е в затвора - ще му ходи на свиждане, ще води децата; ако е ранен - ще се надява да оздравее и ще се моли за него, дори да има малка надежда да оцелее, ще се хване за нея...пак както се случи с Йълмаз. Но, така изчезване без следа, без да се знае нещо, без да има време да се кажат последни думи - е много тежко и много съсипващо, сякаш няма да има положен "край", "завършек", за да продължи човек напред. Зюлейха ще минава през тази агония на неизвестността.
Лучия, да...и аз съм на мнение, че няма как да има любов в скоро време, защото Зюлейха ще чака Демир, а и има съответни законови изисквания за време за обявяване на изчезнал човек за мъртъв. До тогава Хакан вече ще е влюбен, та нека да видим, кой кого ще върти на пръста си (думите на АКадир)
Желанието за отмъщение на Фикрет и Юмит беше резултат от емоционални травми още от детска възраст. Въпреки, че не одобрявах действията на Фикрет и че отмъщението му ми се струваше детинско, странно и "изсмукано от пръстите", аз му симпатизирах до някаква степен. Личеше си, че е добра душа и когато правеше поразии, вземаше мерки никой да не пострада физически. Когато разбра, че Гафур е бил в конюшнята, помня, че доста се разстрои. Въпреки, че нямаше как да е видял Гафур скрит зад балите със сено и няма как да е предположил, че някой ще спи в конюшнята, Фикрет се самообвиняваше. Емоционалността му прави силно впечатление. Емоционални бяха и Демир и Йълмаз, тук не визирам спонтанността им и прибързаността им. Според психолози, когато човек изказва емоциите си, когато ги "излива", то той се "отърсва" от тях, "очиства се" и е по-малко склонен към фатални действия. "По-опасни" са хората, които таят емоциите си, които не ги показват, които преживяват всичко вътрешно, които се преструват...те са по-склонни да извършват по-големи злини, ако мога така да кажа. Все още не мога добре да преценя Хакан, но си личи, че той таи емоциите си, затворен е, потаен, скрит, но същевременно умен, наблюдателен и принципен в някаква степен. Героят наистина прилича на пантера/голяма котка - походката, тихият глас (като мъркане), движенията на ръцете: направи ми впечатление, когато беше при АКадир в офиса му, как държи китки сякаш ще започне да свири на пияно: при разглеждането на снимките и в сегашния епизод; също наблюдателността, пресметливостта, търпението.
Това, което ми е странно при Хакан и още не мога да възприема, е желанието за отмъщение и поводите, които до сега знаем. Неговите планове спрямо Яман вече са горе-долу известни, още повече, че Демир го няма. Но още не знаем, какво готви Хакан за Фекели и за рода на Фекели. Хакан не е давал заповеди за нападане на конака на Яман, той е искал мъст в стопанската сфера. Но, Хакан даде заповед за нападане на конака на Фекели, а после каза, че Фекели ще разбере, че има враг. Това ми говори, че Хакан ще цели и някаква физическа разправа с Фекели, защото той е физическият убиец на Еркан. Начинът му на говорене за Фекели ми изглежда като желание за кръвно отмъщение и като цяло за отмъщение по "старите правила", базирано на той каза, онзи каза и на някакви предположения или усещания на роднините на жертвата. Намеренията на Хакан за отмъщение на "преднамерено наранилите брат му" и действията му по "вземане на закона в свои ръце" е по-характерно за по-слабо образованите хора, по-религиозните и по-тесногръдите и ограничени хора от село. Човек с осанката и образованието на Хакан, както и с международната му дейност по-скоро би се доверил на решението на съда, би разговарял очи в очи с Фекели или би завел граждански иск, ако прецени, че съдът не е издал правилната присъда. Тук поводът за отмъщението на Хакан е различен от този на Фикрет: защото Хакан може да се обърне към властите по повод на смъртта на Еркан и ситуацията може да се адресира в съда и нужните институции, докато причината на Фикрет за отмъщение нямаше как да има своето разрешение чрез съд или прокуратура. Ето това прескачане на конкретните държавни институции и търсене на саморазправа по личен път, за мен е много странно в образа на Хакан, бидейки ни представен той като човек на света, ерудиран и пътувал. Дори и при отмъщението по "старите правила" си има някои особености. Еркан пръв е започнал с коварни планове и е планирал нападение над конака на Яман точно, когато мъжът-стопанин го няма и в конака има само жени, деца и работници. Еркан е участвал в обир на пари, бижута и ценни предмети; хората бяха заплашвани с оръжия. Смъртта на Еркан стана тогава, когато е планирал второто нападение над конака и неговите хора извършиха плана му след неговата смърт, в негова чест и памет. АКадир каза, че Фекели явно е чул нещо за бъдещото нападение и с Демир са решили да убият Еркан. И така да беше, хипотетично - Хакан няма моралното право да съди, а още повече да иска да мъсти, защото брат му реално "си е търсел белята", брат му сам е решил да напада мирен гражданин, използвайки престъна шайка. Който има планове за нападение с оръжия над нечия собственост и семейство, трябва да бъде готов да поеме и негативите от собствените си коварни цели. Конакът вече веднъж е бил нападнат, така че, напълно логично е, стопанинът на конака да вземе мерки срещу второ нападение (ако разбере за такова) над дома и семейството си. Пак хипотетично. Но, Хакан сякаш иска и "китки и фитки"...т.е. да мъсти на Демир тайно и така да си разчисти сметките и с Фекели. Защото, ако беше дошъл като Хакан Гюмюшоолу, братът на Еркан и беше поискал да говори и с полиция и с прокуратура, за да изложи съмненията си или опасенията си за смъртта на Еркан и с Фекели, за да го прецени, то тогава той нямаше вече да може да се представи за Мехмет Кара и да върши тайна и подривна дейност по отношение на Яман.
Ако Хакан има съмнения в думите на АКадир и не е сигурен за вината на Фекели, то той със заявленията си за идването си в Чукурова, с думите си за Фекели и с "поздрава" към него дава определен "сигнал" за намерение и впоследствие може да носи косвена вина за евентуалната смърт на Фекели и действията на АКадир, който логично може да каже, че грешно е разбрал Хакан в един или друг момент.
С една дума, както вече бях писала, самото идване на Хакан в Чукурова, с цел тайно отмъщение, със заявление, че "преднамерено ще кара да страдат" някои и подривна дейност, ще води след себе си и косвена вина за всичко лошо, което ще се случи от тук нататък. Защото Хакан ще доведе АКадир в Чукурова, както Фикрет доведе Юмит.
П.П. Малко дълго става, но да се допълня по темата за мачото .
По принцип, както знаем, в Турция се възпитава голямо уважение към майката и бабата. И мачо да е синът, майка му и баба му биват обгрижвани и слушани, дори мачото може да "изяде" шамар от майка или баба. От стари времена и в Турция и на Балканите жени се грижат за дома, конак, чифлик. Така че, лично аз, тези реалности при Демир по-скоро ги свързвам с традицията и възпитанието. Мисля, че преди промяната в Демир имаше налагане от негова страна над Зюлейха: помним, че той й избираше дрехите, обувките, парфюмите; той й казваше, какво да облича на сбирки в ресторанта; наемаше хора да я следят; казваше й, че е негова и т.н. още неща, но не искам да се връщам към старите истории, които сме коментирали. Но, наистина, Демир от последното време беше съвсем различен и точно за това го обикна и Зюлейха. Когато той избра щастието на Зюлейха пред неговото собствено щастие и пред мечтата му за живот като сън; когато спаси врага си Йълмаз и призна грешките си, това беше финалът на една дълга промяна и осъзнаване. И наградата беше любовта на Зюлейха. "Старият" Демир нямаше как да я получи тази любов, според мен.