Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

Родителите ми винаги са се държали добре с мен когато бях малка. Нищо не ми е липсвало. На 5 години ми съобщиха за осиновяването. Но чувството, пе си роден нежелан не е приятно. Родителите ми са хора са остаряло виждане за живота. Не приемат мъж и жена  да съжителстват без брак. Имах приятелки но
Се разбягаха тъй като родителите ми не приемат неженени двойки вкъщи.
Бившия и първи мой приятел ме подлъга през нета когато бях на 17. Но реално първият полов контакт беше когато навърших 19.имах труден период в училище и ме подлъга с мили думи. Но беше комплексар. Постоянно обиждаше жените, сваляше се и с други. Виждахме се веднъж в годината. Опитах се да го променя, да го накарам да ме обикне но без полза. Искаше от мен всичко без да ми дава нищо. Мислех че в бъдеще ще заживеем заедно но не се получи. Загубих 7 години в опити и чакане. Накрая 2 години не се бяхме виждали. Запознах се в нета със сегашния ми приятел и му написах пе всичко е приключило и така свърши първата ми връзка.
Сегашният ми приятел сме от 6 години заедно. С него имам усешане че се познаваме от гидини. Имаме еднакви интереси и виждания за живота, еднакви проблеми. Имаме общи хобита. Той не е бил женен и няма деца. извади ме от зловредната връзка и фалшива любов. Бързо се видяхме на живо. След две седмици телефони и писане се видяхме и прекарахме чудесни 3 дни заедно. Той е мил, грижовен и искрен и с добро сърце. Също стилен и привлекателен. Сега стана на 60 а аз на 31. Висок и слаб и изглежда доста по-млад. Навън винаги ме държи за ръка, дава ми дрехата му ако ми е студено. Винаги вижда ако нещо ме тревожи, знае какви храни харесвам, какви дрехи и като цяло какво ми харесва. И без да казвам нищо ме разбира. Грижи се за комфорта ми. Прегръща ме много, прави ми масажи, суши ми косата след баня или ми приготвя любимата храна Прави ми малки изненади и подаръци, както и аз на него.. Изненада да отидем на мач или на театър. Даде ми неговите приятели, неговите близки. Тъй като когато отида при него в Гърция оставам в дома му. В съседство са родителите му и племенниците му и се разбиране чудесно. Сутрин ми оставя ключа от апартамента и има пълната свобода да изляза с близките му или сама. Винаги гледане и да излезем някъде и да не се затваряне вкъщи. Когато сме компания винаги следи ако ми е комфортно. За 6.години не сме имали проблеми. Дори и домакинските работи са приятни или ги вършим заедно или се редуваме. С него се чувствам значима а не секс играчка като с бившия. В легото нямаме проблеми. Родителите ми не искат да се запознаят с него заради годините. Той искаше да идва вкъши и да помага с каквто може но уви. За това аз ходя през няколко месеца ори него в Гърция. Той ако дойде ходим на хотел. Последно останах за месец и нещо при него. На тръгване и баща му се разплака да истана рам и че може да намерим работа там. С ориятеля ми и двамата сме бедни. Имаме пари колкото да преживяваме. Аз работя като библиотекар тук в България. Мислех да се преместя вече там но се слупиха проблемите със здравето на родителите ми.  Всеки път когато пътъвам ме наричат боклук и курва и правят драми.. С приятеля ми се чувствам обичана и свободна, намам притеснение за нищо с него.
В България приятели нямам. Познати и колеги. Не излизам тук. Работа-вкъщи е ежедневието ми без приятеля ми. Имах приятелки преди години но ме излъгаха и предадоха. Не допускам лесно хора до себе си. Към биологичните родители не чувствам нищо. Зашо да се интересувам от хора които са ме изоставили.
Много е лошо да трябва да избирам между родителите ми и личния ми живот. Има ли начин те да приемат връзката ми. За сега са непреклонни. Няма да оставя любимия човек повек заради капризите на старците. Винаги знам че мога да разчитам на него, както и той на мен. Дори първата любов не беше толкова силна като тази сега. Ако не са родителите ми щях да бъда щастлива напълно. Ако го приемат и не се държат зле с мен нищо друго не искам. Не ми трябват материални неща.. Само спокойствие и щастие искам.
Мъчи ме притеснение и безсъние. Иска ми се родителите ми да ме приемат такава каквато съм и да уважават изборите ми и личния ми живот. Обичам ги и тях и съм притеснена че са стари и болни. Майка ми е на 78. Още не съм готова да ги изгубя. Знам че е нормално да си отидат един ден, че всички умираме рано или късно. Хората с млади родители поне живеят спокойно живота си.
Прикачам снимка на мен и приятеля ми

Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.

Здравейте!

Пиша отново, за да Ви споделя, че лека-полека моето положение започва да се подобрява.
Тези дни си наложих да споделям малко повече с моите близки.
Даже използвах някои от въпросите (36 въпроса), които споделихте в началото на темата, за да ми идват идеи да разприказвам моите родители. Много ме изненада колко интересно ни се получаваше и даже имах няколко пъти, в които се разплаквам пред майка ми, а това не го допусках. Просто емоцията от общуването така ме разтърси, че всички стаени емоции сякаш излизат от мен. Определено усещам, че това е сериозен процес. Но имам все още проблем да се отпускам с други хора, все някак се дръпвам и изпадам в капан на собствените си мисли как да продължа разговор, какво да кажа и т.н.Разгледах сайта Ви и попаднах на обучението по социални умения, което провеждате и ми хрумна, че може би това е добра крачка, за да си помогна занапред.Но в същото време разгледах и това по презентационни умнеия и си казах, че и това също е нещо, върху което трябва да разботя и ще ми е особено полезно да се науча на тънкостите и да ми помага в работен план. Според Вас, кое от двете е добре да запиша първо?

От това, което ми написахте в мен се отвори сякаш нов поглед и наистина искам да се запозная с Вас и да дйда на Ваше обучение. Изгледах Ваши интервюта, изгледах и TEDtalk-а Ви... Изчестох много статии от сайта Ви.
В мен се изгражда силна увереност, че Вие ще сте човек, от който мога да науча много.
Искам да Ви благодаря, защото наистина много ми помогнахте!

Здравейте! Искам да споделя с Вас нещо положително, което ми се случи като  вид осъзнаване и просветление, което за себе си отчитам като малък прогрес.
След като ме насочихте към сайта Наука за хората и статиите за токсични отношения, които ми казахте да прочета, започнах да чета материали по темата, което много ми помогна, за да анализирам своето и на мъжа ми поведение по начин, който досега не съм правила.
Тази вечер мъжът ми се държа мило с мен. Благодарение на полезната информация, която вече имам приех рационално и неемоциално неговото поведение, защото да се държи така с мен като преди това ме е наранявал не му е за първи път, но сякаш едва сега си дадох сметка, че това е повторящо се от негова страна поведение. Сетих се за думите Ви, че емоционално се клатушкам заради неговите настроения и осъзнах, че за първи път не се клатушнах, а другото е, че  може би се заблуждавам доколко съм прекалено емоционална, защото тази вечер определено не бях. Ако нямах тези минимални знания, които тези дни си набавих с четене на полезни материали със сигурност щях да бъда много радостна, че мъжът ми е започнал да прави опити за сдобряване и щях да помисля колко го обичам и съм влюбена в него. Днес осъзнах, че май не съм чак толкова влюбена в него, а по-скоро бъркам любовта със зависимост, имам предвид, че аз съм зависима от неговите емоционални състояния и настроения и това как се държи с мен и всичко това определя и съответно как аз ще се чувствам в следващите дни до моментът, в който той отново от мил ще се превърне в отчужден човек. Почувствах се много добре след като осъзнах това. Надявам се, че в тези мои разсъждения има някаква логика и съм на прав път.
Споделям това и в случай, че може да бъде полезно на някой друг, който е в подобни отношения с половинката си.
Благодаря още веднъж!

Здравейте!

Имам малко необичаен въпрос, но се надявам да може да ми помогнете. Понякога ми се случва да изпадна в ситуация, в която се чувствам неработоспособна, но не поради физическо заболяване. В момента се чувствам така. Часът е 2:34, а аз не мога да заспя. Може би се дължи на това, че предния ден също не се наспах и след това наваксах с късна следобедна дрямка, но не е и само това. Имам чувството, че работата ми ме убива. Стоенето пред компютър вкъщи ми се отразява пагубно. В момента усещам болка в цялото си тяло, въпреки че преди лягане си направих разходка, но явно това движение не ми е достатъчно. Чувствам се много депресирана, отчаяна, не харесвам живота си. Мисълта, че трябва да стана след няколко часа и да работя интензивно, отново обездвижена и пред компютър, ме съсипва. Чудех се, имам ли изобщо изход… ако съм физически болна, ще отида на лекар и ще взема болничен. Но моят проблем е психологически и нямам право да отсъствам от работа без болничен. Не мога да им кажа, “хора, не издържам, зле ми е, не мога да стана рано и да съм работоспособна. Чувствам се сякаш тлея и гасна”. Няма кой да ми даде болничен за такова нещо. Не знам какво да правя… страх ме е да изляза по това време да се разходя. Чувствам се в безизходица.
Страхувам се за физическото си здраве. Чувствам се сякаш не мога да се справя с всички задачи, които имам. Допуснах къщата ми да заприлича на кочина, защото нямам мотивация да чистя и да върша още работа.
Нямам мотивация да пътувам или да се събирам с приятели, защото и това ми се струва като работа. Нямам мотивация дори да си купя нови дрехи, защото меренето им ме натоварва.
Мисълта, че нямам право на мрънкам, а трябва да се мобилизирам, още повече ме демотивира.

Благодаря ви. Права сте. Значи само аз мога да си помогна в този момент? Всички това ми казват. Мислят, че съм силна, но въпреки всичко съм раним човек колкото и да го прикривам. Винаги съм се старала да угодя на другите и те да са доволни. За първи път искам нещо за себе си. Аз виждам бъдеше във връзката ми тъй като търся единсрвено любов и спокойствие. И двамата имеме болни родители и трябва да се грижим за тях. Деца не искаме. Не всеки е готов и може да бъде родител. Приятеля ми е позитивен и много по-здрав и активен от мен. Не взима дори и аналгин. А аз постоянно се тъпча с хапчета за главоболие, ускорен пулс и витамини. Въпреки възрастта не знае кой ше бъде по-дълголетен. Така, че вярвам в нашето бъдеще заедно. Иначе винаги имам критики към себе си, ниско самочувствие и страхове за нещо.

Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.

От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.

Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
 да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.

В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

Ще очаквам да пишете!

Здравейте отново направих теста имам 48 точки от всички въпроси.

26-65 точки: Притежава всички черти на на нарцистичната личност и се държи като такава. Има капацитета да причини хаос в живота на всеки, който е в близост до него. Нуждае се от помощ.