Не мога да се справя с децата си

Ама вие тук сте големи философи!

Защо трябва да се опълчвам на шефа? С опълчване нищо не става. Става с разговори. Ако с един шеф не може да се говори, то за какво ти е? На родителска среща се свиваме като мишки, защото ни е страх, че учителят после ще създаде проблем на дедето ни, който после ще се отрази и на нас, естествено.

Какво значи това, да ги правят силни личности?

Всеки има право да не харесва чорапите си. Дори и две годишно дете. Ако не му дадеш това право, как ще се научи да отстоява желанията си?

Леле, Роузи, и от висотата на кое се изказваш?

Никога не съм се свивала като мишка на РС. И на шеф не се свивам, щом сметна, че съм в правото си. Само майка ми и баща ми имат право да ми държат сметка и само на тях позволявам да ми се скарат, и то защото са ми родители. За шефа и учителката сме равни - възрастни хора.

Спрете да философствате и дайте адекватни съвети ,по възможност от опит,на жената.

Съветите как да се справи не могат да бъдат универсални, затова и дадох съвет какво да чете.

Аз дадох от опит

Има съществена разлика между безропотно подчинение и спазване на правила и авторитети и мисля че 99,99% от пишещите ясно го разбират. Ето две реални случки от училище:
- назначават нова учителка по занималня на едното ми дете миналата година. Още от първияден детето, което до сега не е имало никакъв пробем с дисциплината дори и с най-строгите учителки, започва да се оплаква с огромно възмущение. С разразстването на ковид проблема държането на тази жена става все по неадекватно - непрекъснато крещи на децата, барикадира се с бюра и столове да не я доближават и държи през ноември прозорците на стаята отворени по цял ден с цел проветрение, а децата излизат от училище  буквално замръзнали и плачещи. Който успя се реорганизира и престава да пуска децата на занималня и  се започват индивидуални и групови жалби към изтрещялата учителка, класната и директорката. След поредната подписана от мен жалба срещу въпросната ненормалница тя привиква сина ми на излизане от училище и му изчита конско как бил злословил зад гърба и и какво си бил позволявал (той вече отдавна е спрян от занималня, засичат се на вратата при размяната на смените). Казвам му, че грам не трябва да му пука от глупостите на учителката и ако още веднъж си позволи да му говори по този начин, да и каже че оплаквания от този характер се обсъждат с родителите, а не с децата. Умишлено му вменявам пълен и тотален игнор и пренебрежение към тази особа. С края на учебната година договорът на учителката явно е прекратен. На 15 септември буквално първите думи на класната, която беше активно замесена в караниците с въпросната особа са "Здравейте деца, госпожа Х е уволнена и вече няма да ви преподава"
- другото ми дете е в клас с проблем с дисциплината. Редовно се връща с наполовина научени уроци, защото учителите през повечето време се  опитват да усмирят класа. Имат едно особено буйно дете, което има навика да излиза без позволение да излиза в коридора по време на час и да тича, а в междучасието бие другите. На моете дете дори не се наложи да обяснявам защо незачитането на  правилата, реда в клас и авторитета на учителите е от изключителна важност - тя самата прекрасно осъзнава проблема и се възмущава от държането на съучениците си.

Ето ти две коренно различни ситуации - в едната аз лично съм обяснила, че учителя е неадекватен и не трябва да се съобразяваме с него, в другата - че учителя трябва да се слуша винаги и на 100% и да се спазва реда без оплаквания.
Ясно е, че никой не прилага крайни ситуации постоянно в ежедневието си и възпитанието на децата, но когато ситуацията го изисква крайностите са решение.

Детето до 3 годишна възраст се отъждествява като една личност с майката.
Пише го в дебелите книги, в статии и т.н
Така, че бебето няма съзнание за отделна личност.

Всъщност не се отъждествява чак до 3-годишна възраст. Тези деца ги изкарахте зеленчуци направо!

И като не са зеленчуци, какво? Да търпим безпомощно и под сурдинка да се оплакваме на други родители? Нали все пак не сме изгубили самоличността си, след като сме родили деца? Да, би трябвало да сме по-отстъпчиви, но ще живеем с тях 16-18 години, трябва да има баланс.

Рецепта няма, баланс трябва да има. От тази ъема разбрах, че трябва да скръцна малко със зъби, да не отстъпвам като взема решение за нещо и да не ми е гадно от това.
Редуцирах играчките, изискваме да се прибира всичко извадено в края на деня, отказвам нови покупки без причина и постоянно си повтарям, че съм родител, а не обслужващ персонал.
Не отстъпвам и като почне да ми върти очи за това, че го карам да си поправи домашното, му обяснявам, че не съм го обидила, ударила, не  крещя, не го карам да върши моя работа, че да отвръща с пренебрежение.
Най-важното е - не очаквам, че ще е лесно. Преди най-много ме отчайваше това, че не разбират от първия път и трябва да настоявам и изисквам. Това ме отказваше и затова отстъпвах. Сега настоявам докато не стане.

Когато обясняваш правила или забрани, не изпадай в логорея. По войнишки – кратко и ясно.
Увлечеш ли се в обясненията, цялата тирада звучи на детето като „Бла-бла-бла... а-а-а... бла-бла-бла...“. Нито те чува, нито ще запомни нещо от високопедагогичната ти реч.
Кратко, ясно, с минимален шанс за погрешно тълкуване. При оглушки – санкции. Също предварително озвучени, максимално ясно и кратко.
Също така не го удряй на чувства – няма нужда от емоционални манипулации и изнудване.
Семейните правила трябва да са като законите в държавата – имаш право на това и това, задължен си за това и това, забранено ти е това и това, при нарушение санкциите са такива и такива. Оттам нататък е въпрос на личен избор ще се спазват ли правилата, или не. И ако не се спазват, санкциите се понасят без мрънкане и тръшкане.
Детето само да си преценява дали нарушаването на правилата си заслужава наказанието, или не.