Не мога да се справя с децата си

Хайде бе, нищо няма да стане. Ако на мен ми отговори така, ще стане и още как. И хич няма да е приятно. Нямам никакво намерение да воювам с който и да е, нито да убеждавам в каквото и да е повече от 1 път. Ако не чува с добро се действа на принципа действие/бездействие - последствие. Теб в работата шефа дали те убеждава с галене с перце, че ако ти се постави задача и не я свършиш нищо съществено няма да се случи? Или ще ти връчи заповедта за уволнение при такива отговори? При децата е същото - докато им се показва, че от поведението им няма преки последствия за тях самите, ще продължават да се държат както им изнася. Аз не наказам, нито поощрявам, нито воювам - мързите да заредиш миялната и си оставяш чинията на масата - вечерта ще ти сипя в същата мръсна чиния. Не си вдигаш дрехите от пода - аз не пера нещо, което не е в коша запране - значи ще ходиш мръсен. Изречения от рода " На теб ще ти е мръсно" не работят защото мама ще мине след него и ще оправи ивсъщност няма да му е мръсно.

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

Някои хора много се нахъсиха в наказанията...
Тийнейджърката още мрънка за правилото "пера само дрехите в коша". Оставям я да си мрънка...

Никой не казва да бъдеш ледена и безчувствена, да всяваш страх и ужас. Ако проявяваш здравословна строгост за доброто им възпитание, това не те прави като твоите родители, на които те е страх да не заприличаш. За това ли бягаш в другата крайност- за да не си тяхно копие? Твоето безкрайно хипертърпение също е крайност да са невъзпитани, и незачитащи авторитети е пагубно за тях. Това поведение ще се затвърди и апликира и навън, а и не може да оставиш в къщи всички да живеете в ъв война.

Рискувате детето да почне да гледа на Вас като на слугиня, а на бащата като ходеща касичка. Безкрайно е погрешно за мен това да се купува и разрешава всичко, да няма наказания, щото детето да не се стресирало. Трябва да ги научите, че са зависими от вас. Не си подрежда стаята - няма нова играчка. Държи се лошо и Ви отговаря - няма да получи друго любимо нещо. Мисля, че не е късно все още, навреме сте се усетили.

Искаш ли да обясня защо не е тормоз - защото действа толкова бързо и безотказно, че почти не се налага да повтаряш. Пътите, в които се е наложило да пристъпя към толкова крайни мерки се броят на пръстите на едната ми ръка и не е било в близките 3-4 години. Гарантирам ти, че децата ми са изключително щастливи, неизтормозени и обгрижени от всякъде. В същото време думата на мама е закон. И не - къщата  не е перфектно подредена, играчките и в момента са на пода, одеялото е на топка, точно защото не очаквам от никой абсолютна перфектност през цялото време, но като казах на дъщеря ми на  8 години да преди малко да разтовари и натовари миялната това се изпълни моментално и без мрънкане. Не можех да си обясня защо непрекъснато получавах коментари и от странични хора, и от учителите,че децата са изключитено възпитани и лесни за гледане и работа, докато не видях с очите си на една почивка как децата на моя приятелка си позволяват да я удрят, да и обръщат гръб и да я обиждат и тя не реагираше по никакъв начин. Тя самата имаше толкова  изтормозен вид  от безсилието си да наложи авторитета си като родител, че спокойно можеше да е написала тя темата. В същото време корекцията на поведението на децата доколкото подразбрах или отсъства пред публика (явно от страх какво ще кажат хората) или с пердах без никакъв ефект. В нейно отсъствие много бързо строих калпазанките и им дадох тон на поведението (това не остана незабелязано от майката, която после каза, че 'тази ситуация не говорела добре за нея"). Не е важно детето да е робот, важното е да е разбрало, че ти си шефа и ти командваш положението.
П.С. Абсолютно същото важи и за вземането на решения. Давам им пълна свобода да взимат решения за собствения си живот при изричното условие, че после ще си понесат последствията. Последната случка е точно от днес - синът ми поиска да тренира 3-ти подред спорт. Това мен ще ме натовари и физически с водене на тренировки, и финансово. Аз ще дам своя дял в ситуацията, но му казах, че той също много ще се умори от всички занимания и понеже е по негово желание ще ходи без да мрънка колко му тежи и без да се отказва. Освен тов аочаквам от него успоредно да си поддържа нивото в училище безпромяна и ще му се наложи да си смени треньора по плуване с по-нелюбим за него, защото се засичат тренировките. Не му стана приятно, най-вече за плуването, но вече разбира, че всяко решение има своите последици

От много лигавщине и сакън да не се изтормозят горките деца,ето до къде се докара положението в много семейства.Това към коментарите на Андариел.Всяко действие трябва да има последствия,така както в живота.Никой не казва да сме жестоки към децата,но те трябва да знаят ,че има правила.
Дай сега за да не ги изтормозим да ги оставим да не си мият зъбите и те да се развалят.

мен тръпки ме побиват като чета какво пишеш. Или не осъзнаваш или не искаш да осъзнаеш.

Ти май не разбра. Никой не манипулирам, момчето ЩЕ ходи на 3-ти спорт. Всъщност треньорката ми се обади лично да ме пита дали ще го записвам. Аз първоначално твърдо и отказах, после като се прибрах реших, че все пак е редно той да вземе решението (на 10 години е). Подредихме му програмата за седмицата, описах му натоварването и той твърдо заяви, че разбира всичко, знае че ще му е трудно, но иска да ходи и на този спорт. Знае за какво става въпрос, защото тази ситуация вече сме я играли с шеговитото "Почивният ми ден в в петък вечер", така че решението е напълно съзнателно взето от него. аз ясно му казах, че не мисля че постъпва правилно, но ще се съобразя с него. Обаче после да не чувам мрънкане, че е уморен. За мен това е правилният начин да се възпитава характер - твое решение, ти поемаш последствията и спазване на авторитета на 'началството".

Много съзнателно го манипулираш. Ако не искаш да плащаш поне му кажи направо, вместо да му вменяваш чувство на вина и отговорност как той трябва да изпълнява твоите условия. Все едно му правиш услуга и той ти е длъжен. Гадост.

Анди, не съм съгласна. Детето трябва да е наясно, че изборите му имат последици. Избрало е трети спорт и този избор ще доведе до промени в графика, смяна на треньор и натоварване на бюджета. Нормално е да знае за тези последици и да вземе решение, съобразено с тях.

Тя сама пише, че това ще я натовари финансово и ще й създаде неудобства. И не, не става въпрос за последици от решенията. Тя търгува своето неудобство срещу "ще правиш каквото аз кажа". Това не е помощ на детето. Обикновено родителите всячески подпомагат талантите на децата си, а не им поставят условия.  Помниш ли онази реклама на прах за пране май беше, в която майките се вълнуваха за децата си на състезания, лекуваха им мазолите и подобни? Така обикновено постъпват родителите.

След като това ще я натовари финансово, редно е детето да знае, че изборът му ще струва финансови неудобства на семейството и затова е добре да помисли дали наистина иска третия спорт. Ако го иска сериозно, семейството ще стегне бюджета и ще плати. Ако обаче е необмислен каприз, не е редно да се плаща за него. Детето трябва да е наясно с това и да направи честен избор.

Ние не сме наясно дали става въпрос за талант на детето или за поредния каприз. Ако е талант, то ще се занимава сериозно, а майката ще спази обещанието си да плаща и да го води на тренировки.

Да, да има честен избор. Но в случая няма честен избор. Има манипулация. А и авторката не казва "нямаме пари, ще трябва да се лишаваме от важни неща за неговите тренировки", а говори за неудобства за нея самата и за финансово натоварване. Тя мисли за себе си най вече.
Хубаво, щом децата все трябва да осъзнават последствията, в случая потребителката осъзнава ли последствията от своите действия? А ако към нея така се бяха отнасяли нейните родители, по-скоро нейната майка?

Съвсем нормално е да говори за неудобства за нея и за финансово натоварване. Ако детето има сериозен интерес, тя може да преглътне тези неудобства, но ако е само каприз, защо тя да се мори и да хвърля пари на вятъра? Редно е детето да е наясно с това. Нейното удобство също е важно, не само желанията на златото.