Споделено родителство

Имам същия проблем проблем! И другите изброени - дисциплина, спазване на обещания(четене на книга, нещо да си сортира и намери къде е), подреждане и почистване, колко може на телефон и телевизия, колко е часът за прибиране, да не яде боклуци и пие газирано често.
Аз съм лошата, тези неща не важат при бащата, въпреки обещанията му. Нито имам механизъм да го накарам да ги промени, нито мога да лиша детето от това да стои при баща си.

Точно по една седмица при единия ,една при другия мисля, че е добър вариант. В седмицата когато няма да е при мен ще работя без 2та почивни дни, които ми се полагат за да може другата когато ще е с мен да имам 4 почивни дни ,а през другите 3 дни сестра ми ще помага ,баща ми или в краен случай има забавачници в града и мога да я оставям през деня там,плаща се на ден,хем сред деца, хем да не ангажирам някой. Разбира се през седмицата, когато ще е при баща си и поиска да ме види или да прекара време с мен това ще се случва,живеем на няма и 10 мин . За мен ще е изключително трудно в началото да
не я виждам и ден дори ,предполагам и на детето ще е трудно за това може и по 3 дни при единия, 3 при другия. Вечерите също ще съм свободна и когато тя иска да нощува при мен никой няма да я спре,баща и не е чудовище,дето ще я остави да плаче само за да не е с мен. Както аз,така и той ще се съобразяваме с детето и с желанията и. Говорихме по темата ,той неиска да има само 2 уикенда в месеца с детето, аз неискам да плаща издръжка и двамата искаме детето да е щастливо. В предната тема,която бях пуснала ни изкараха какви ли не,съжаляваха ни детето и какво ли не беше... което няма абсолютно нищо общо с действителноста. Поисках мнение дали има вариант временно детето да бъде при него доброволно,защото ако бях се запънала и ежила ,че ще му взема правата, че ще я вижда 2 пъти в месеца и всичките други глупости, които се говорят и вършат напук на другия родител,щях да обявя една война и конфликт,който щеше да се влачи и занапред. Другите съвети,да съм го прибрала пак,да съм си намерила любовник ,някакви глупости,които изобщо не говорят добре за жените, които ги писаха,защото вероятно те така биха постъпили. Търсих вариант с добро да се случат нещата,не да се правя на велика пред него,че ще я взема и ще се оправям веднага . Предпочитам да поискам помощ от него в отглеждането на детето, отколкото да се моля на социалните служби за помощи или на организациите да ни хранят и плащат сметките. Всеки си познава човека. Когато с добро седнах и му казах ,че немога в момента да я дам на частна градина,тъй като нямам възможност,няма и кой да я гледа за да почна работа, ще трябва да я вземе той да я гледа за 2,3 месеца,докато си стъпя на краката,тогава той каза, че нито на детето, нито на мен ще го причини. Тогава стигнахме до това решение за споделено родителство, така и него го устройва,че ще прекарва повече време с нея и мен ме устройва, защото хем и аз ще работя и ще си е при мен детето през половината време. Изобщо не се е говорило за издръжка, както писа едната жена,детето не струва нито 200,нито 500 лв,до сега сме правили и невъзможното за нея винаги да има,щях да го направя и сега просто неисках да е с лошо. За да се реши, а не да се задълбочи проблема е важно как ще подходиш,това съм го разбрала по трудния начин...Грозно беше всичко, което се изписа в предната тема,подло е да съдиш и да се подиграваш на човек търсещ съвет. Отстрани е лесно. Спирам...Съжалявам, че под Вашия коментар пиша неща не свързани с темата.  Благодаря за отговора!

Няма нищо.
Важното двамата да постигнете съгласие и ти да имаш възможност да работиш и гледаш детето.

В такъв случай, не разбирам за какво е темата? След като се разбирате, разбрали сте се и тн , какъв е проблемът да си гледате детето, както вас ви устройва?

Темата е полезна за всички нахъсани майки, които вместо да гледат интереса на децата си, а и своя, ги използват за някакви низки страсти срещу баща им.
Авторката е достигнала до решение, единствено и само, защото има по-дълбоко разбиране на нуждите на детето си, а и на себе си.
Аз съм пряк свидетел, че функционира, въпреки грозната война около развода. Всички участници са доволни и спокойни. А, и да добавя, че в седмиците при баща им, си ги гледа той, а не както тук всички са "убедени", че бащите си ги захвърлят на бабите.

Авторката не е гледала дете в споделено родителство и 1 месец. Розовите облаци винаги звучат чудно След 10 години да дойде, да се похвали, да я поздравим тогава. Сега на голи приказки от какво да се възхитя? И аз не си спирам децата и ако искат, нека са постоянно с баща си. Но не се хваля с неща, които изобщо не съм още преживяла.

Хубаво си прави сметките. Дано излязат.

Споделям опита си: Нямахме брак, нямаме и споразумение (той отказва да направим такова).Детето се води при мен, всичко което има в нас, го има и при баща си, включително и стаята и в двете жилища са почти идентични. Живеем на 10мин пеша един от друг, и двата работим на 5 мин. от градината. Разбираме се общо взето ден за ден, или няколко дена предварително - какви са ангажиментите на детето, съответно нашите и кой кога иска да излезе. Ако детето иска да чуе или види другия родител, винаги се осъществява връзка, при възможност се осъществява и среща. Реално от тези уговорки, детето спи при баща си 2-3 пъти седмично, а виждането е около 5-6 пъти седмично. Това работи вече 3та година, колко още ще работи... никой не знае, защото и двата нямаме сериозни връзки.Понякога тази
всекидневна  комуникация между нас е натоварваща, но пък детето е щастливо.

Сериозните връзки на който и да е от родителите, според мене, ще се отрази на желанието и възможността да се грижи за детето. Визирам най-вече бащите.

Ами, не знам. Ако аз започна връзка с човек, който вече има дете и разбера, че няма желание да го вижда и да се грижи пълноценно за него, това ще ме отврати.
Иначе, нищо не пречи детето да пребивава при родтелите така, както те сами са се разбрали, независимо какво е съдебното решение. Никой няма да дойде да те арестува, задето си завела детето при бащата в ден, който не е предвиден за него.

 Не знам дали авторката е същата, която вече имаше тема за частна детска градина, ваксини и (не)възможността да започне работа с малко дете. Ако е същата, тогава посъветвах да не си дава родителските права само от икономически съображения (например, частната градина е скъпа). На теория споделенето родителство звучи добре. На практика не е винаги идилия нито за майката нито децата. Не съм сигурна и че е в "най-добрия интерес на детето" по редица причини.

В момента детето е много малко. Досега е имало нужда от пелени, храна, и играчки. Сигурни ли сте, че се разбирате с бащата за всички аспекти на възпитанието в бъдеще? Например, какви социални мрежи ще има право детето да ползва? Колко ще играе на компютър? Детската градина идва и си отминава, но с по-големите деца изникват други въпроси, не само кой ще му сипе да яде в чинията. Как ще реагирате като родители ако чуете, "Ти не ми даваш това, значи аз отивам при татко"?

Няма да имаш контрол каква жена ще живее при таткото и с какви ценности. Не знаеш какви ще са децата които ще доведе при твоето и какво те ще носят където детето ти ще живее.

Имам впечатления от система, в която жените се борят да запазят родителските си права и която дава споделено родителство дори на криминално проявени бащи и дори при кърмачета. Авторката беше споменала, че бащата има икономически възможности. Бих търсила юридическа помощ в тая насока докато жената си стъпи на краката. Не разбирам защо не иска издръжка. Няма нищо срамно в това и се практикува в много държави.

С бившия ми съпруг имаме споделено родителство над детето. Разводът беше по взаимно съгласие.
В споразумението пише, че детето живее при мен и бащата може да го взима не по малко от всяка втора събота с преспиване и един месец лятото, който не съвпада с моята отпуска. Записано е, че всички по-важни решения относно образование, лечение, възпитани и пр. се взимат от двама ни, както и че всички разходи се делят по равно. С оглед защита интереса на детето има и определена издръжка, която обаче бившят не ми плаща, защото дава 50% от всички по-големи разходи по отглеждането на детето. Реално детето е при него всеки уикенд, понякога преспива и през седмцицата, ако са неучебни дни, ваканци и винаги, когато пожелае. В добри взаимоотношения сме, нямаме проблеми и така вече близо 5 години. Всеки от нас има нова сериозна връзка със съвместно съжителство. Бившият се грижи и за доведено дете. Не се е отразило на грижите за детето ни. Считам, че расте обгрижвано и щастливо, заобиколено от хора, които го обичат.

По-горе се описа една идилична картина,която е валидна за много молко случаи.Дано да е все така.

Аз даже не вярвам на такива истории, толкова съм увредена Вярвам обаче, че се върви в тази насока и след много години това ще бъде възможно. С много рестрикции, изисквания, а може би и глоби при неспазване на правилата, но ще стане. След мнооого време

Щом и двамата родители  са достатъчно отговорни и етични по отношение на детето, тогава си задавам въпроса: защо се разделят, защо се развеждат?
Основателна причина за развод виждам в липсата на отговорност при отглеждането на децата, в неизпълнението на задълженията като родител.
Обикновено бащата в таква случаи не желае да се ангажира с водене и вземане от детската градина, с грижа за детето - приготвяне на храна, четене на приказки преди заспиване, къпане, осигуряване на чисти дрехи и т.н.
А майката пък е обидена за нещо на бащата и си му го връща като не му дава детето и настройва детето срещу бащата.