Споделено родителство

Да, но когато бащата е безотговорен, вредите могат да са по-големи. И не говоря за крайности, а за масовия случай у нас, когато мъжът смята, че ежедневните грижи са "женска работа". Например, не го интересува и не държи на обучението на детето. Не полага усилия за създаване на навици за учене. Тогава майката пак е звярът, който настоява детето да си пише домашните,  а при бащата е вечна ваканция. Същото и по отношение на други навици и задължения. Примерно, майката държи детето да участва в почистване и поддържане на дома, а при бащата си е вечна кочина, защото това не е нужно. Така е изключително трудно да бъдат изградени някакви ценности в детето. Огромен процент от българските мъже си живеят така и в брак, майката наистина тегли двойно и тройно, но остава водеща във възпитанието. Така е и за редица други неща, съвместното родителство е по-добро, но при двама съвестни родители, загрижени за детето. Една голяма част от браковете се разпадат именно поради неучастие на бащите в семейството, защото мнозина схващат задълженията си като хвърляне на пари на масата. И това не се променя с развода и пребиваването на детето при бащата. Той пак си кара по допирателната и най-много да прехвърли грижата на майка си. А при нов брак нещата стават още по-зле. Знам, че има и такива майки, лично познавам такава, близки сме и от първия ред виждам какво се случва при тяхното споделено родителство. Със сигурност детето щеше да е по-добре, ако бащата беше основният отглеждащ родител.

Така е,по документи само се води ,че на единия родител са присъдени правата,всъщност те пак са си равни. Точно това отчуждение между родител и дете си мисля,че няма да се случи ако и двамата са с равни прави и възможност да прекарват еднакво време с детето си. Така и двамата родители ще имат думата и ще се чувстват еднакво значими. В нашия случай конкретно за нея не е нещо ново това, че е в дома и на баща си,защото там живее и баба и, там сме прекарвали толкова време, колкото и в общия дом в който сме били. Там още от раждането и е осигурена и кошара и стол за хранене и кът за игра,колкото има при мен,толкова има и там. В квартала има много деца,около нейната възраст и сме прекарвали всеки следобед лятото там за да играе, тя сама пожелава да ходим,защото там има други играчки и е различно за нея. Ние сме и казвали, че и там е дома на тази и съответно нейния. Малка е ,но е изключително умна. Аз съм и казала, че нейната баба е майка на баща и ,когато ме попита къде е тати първия ден в който той си тръгна, аз и казах,че както тя живее при мама,така и той живее при неговата майка и нямаше никаква драма и никакви въпроси повече. Когато стане време да разбере какво е всъщност ще и се каже. Виждам ,че е щастлива, има си и мама и тати,при които има всичко необходимо, има си времето поотделно с нас и го прекарва много по-добре,отколкото когато бяхме заедно и постоянно изнервени и сърдити.

Споделеното родителство е добро,но при двама интелигентни родители ,с еднакви виждания за живота и възпитанието и с добри доходи.т.е. далеч от масовия случай.
Писала съм и друг път,че бях свидетел на безумно решение на съда,макар и временно при развод детето един ден да е при майката,един ден при бащата.Отрази се изключително негативно на всички и най-вече на детето.Добре,че беше за кратко.
Ако ще търсите споделено родителство,то трябва да е поне на 6 месеца.Иначе децата съвсем се объркват.Освен това имайте предвид,че ако имате последваща връзка,детето ще я приеме трудно.

Ако родителите имат еднаква визия за възпитанието и прочие, както и споделят едни ценности и правила, раздялата най-вероятно е нямало да се получи. Така че споделеното родителство е добро и работещо, но далеч не във всички случаи. Практикуваме нещо подобно сега, макар и не поравно разпределено във времето и виждам за какво става дума. Има позитиви, но и негативите никак не са за пренебрегване.

При нас споделеното родителство е 2 на 2 седмици. Живеем наблизо - търсенето на ново жилище за родителя, който ще се изнася от т.нар. "семейно" жилище, беше съобразено с района, в който се намира училището. Да, по-ограничаващо е така, особено когато разполагаш и с малко време, за да си намериш жилище. Но впоследствие е много по-добре за децата. Децата бързо и лесно възприеха схемата. Естествено, има сравняне на родителите: "При тати е по-добре, защото... ". Но ако не се поддавате на детските спекулации, постепенно те отшумяват.

Ако е на 6 месеца, на мен лично ми се струва много - особено за малки деца. Те и сега - като минат 2те седмици, нямат търпение вече да отидат при другия родител.

Ивелина,
Помисли, дали мъжът ти иска споделено родителство, да не си направиш сметката без кръчмаря. В свекърва ти може цяла детска стая да има, ама ако бащата се запъне и не иска, няма как да стане. Вие и проблеми с ДГ имахте.
Ако пак мислиш схеми от типа бащата да гледа детето всяка събота и неделя, а ти през седмицата, си помисли отново.
Ако, не дай си Боже, на мен се наложи развод и споделено родителство, ще искам по равно по 1 седмица, а не уикендите само за мен, а работните дни за другия родител. Казвам го като майка и човек работещ.

Ако е такъв няма да иска споделено родителство, защото поне в България то ще му струва и много повече пари. Та ще си плаща там стоте лева и толкова. Според мен, е крайно време и режимът за лични отношения при обикновен развод да задължава другия родител да го спазва, а не само основния родител да виси в някакви дни и часове под заплаха от затвор и глоби, а другият да не идва. Като е задължително и изведнъж ще спрат на думи само да искат някакви режими, които няма да спазват. В други страни родителят, който напуска дома не може да живее на повече от 6 км от предишния си адрес, при споделено родителство е още по-малко. Та малко повече задължения трябва да има, не само права, иначе основният родител става заложник, детето също.

Точно това е целта- децата се чувстват супер, не страдат по баща си, вярно сравняват/за мен не са спекулации/, но и това води до стремеж/надяваме се/ да се подобри родителя, който не се справя с нещо добре.
Родителският капацитет много често е различен и при такъв, децата се възпитават от двама родители, което е по-добре от това да са под въздействие само на единия родител. Не липсва и мъжкия модел, което в по-голяма възраст е много важен, както казват психолозите.

Сега едното ми дете смята, че при баба и дядо, тоест при баща си е по-добре, че го оставят да седи буден до 3 през нощта. Аз го карам да ляга в 22 най-късно и детето е супер недоволно. Сравненията през детските очи не са особено адекватни, когато става дума за най-нормална дисциплина и здраве понякога. Аз как да накарам другия родител да слага детето навреме да спи? Никак. Нямам полезен ход. На детето му харесва да играе игри в полунощ. И това се случва съвсем успешно. Как се ходи на училище след такава нощ? Ами детето си спи в часовете. Но аз не мога да го огранича да се вижда с баща си, нали?

Уикенд родителите са така. Ако постои при него две учебни седмици сам ще стигне до извода, че трябва да си ляга рано. Сега го вижда за два дни и го глези, т.е. глезят. Нормално.

Той си стои понякога и в училищно време. Не го ограничавам. Но реално винаги го оставят да будува до след 1-2 часа, това е закон. Е как да съм доволна аз примерно на споделено родителство , като това си е супер нездравословно за детето. Гледам да е повече там през ваканцията просто. В България не са добре уредени нещата и не можеш да изискаш елементарни неща от другия родител. Затова не виждам как би сработило у нас в близките 20 години.

Бояна, принципно си права, но говорим за БГ действителност. Има бащи, които искат споделено родителство, само защото майката щяла да ги изнудва за пари, а и за да й правят напук. Обикновено зад такива случаи стои мама-свекърва, готова тя да гледа детето. Има и мъже, които разбират гледането на дете, като то си седи в стаята, а аз съм пред телевизора. Мъкнат го на кръчма с приятели, оставят го на компа/телефона да цъка, за да не ги занимава, но иначе се пънат какви бащи са.  Такива неща нито един съд в БГ не взима предвид, нито има някакви действащи реално социални служби. Ами майката, ако има други разбирания за възпитание и грижа как да се примири с подобен  родителски подход? Манталитетът играе огромна роля и преписване директно на западни практики у нас просто не работи и може да е в ущърб на децата. Понеже и двете пишем в темата за Ковид - нещо като да сравняваме липсата на локдаун и доброволното ваксиниране в Швеция и у нас се получава.
П.П. Бианка е дала много добър пример.

Другият родител и без развод можеше да го оставя, погледни от този ъгъл. Иначе не можеш да изискваш никъде, не само тук, но поне ще бере и той ядовете от решенията си ако половината време детето е при него.
Иначе да, тук нещата не са уредени. Често и издръжка не се плаща, какво говорим за друго. Както казва една приятелка, тук имаме термина бивши деца, не само бивша жена или мъж (че има жени, които не си гледат децата, не само мъже).

Това така е. Социалните служби имат само 1 въпрос - Има ли пряка заплаха за живота на детето? Разбира се, то няма чак такава, ако то си ляга в 3 часа, яде безразборно, ходи по заведения до полунощ и т.н. Значи за Социалните служби, щом не се задава убийство, всичко е наред

Последствията от грешните решения на родител са за самото дете, кел файда, че знаеш кой е причинителят. Когато живеят заедно, на единият всъщност му е все тая в колко си ляга детето и дали се старае в училище, т.е. не се опитва да налага този модел, а просто си пасува. Като са в споделено родителство - пак продължава да си пасува, но това се отразява на детето. Като те е грижа за детето, си склонен да поемеш по-голямата тежест на основен  отглеждащ родител, но да ограничиш максимално вредните последствия за него.