Споделено родителство

Не знам дали съда приема такива споразумения - но както съм писал и преди - някой конкретен трябва да носи отговорност за детето иначе отговорността се размива. Освен това детето нали живее само при единия?

https://sbklaw.bg/semeino-pravo/spodeleno-uprazhnyavane-na-roditelski-prava/
Ето малко разяснения по темата.

благодаря!

Аз съм силно ЗА, особено за по-големи деца.
Мисля, че се прилага в България, когато страните са съгласни.

Споделеното родителство предполага и да имате и двамата прилични доходи.
Ако съображението ти е да не плащаш издръжка (по предната ти тема) - каквото и да мислят мамите тук, не съм убедена, че ще ти се получи.

Абсолютно никъде не съм споменала издръжка! Какви хора сте Вие ,вечно под вола теле търсите ,а отново споменавам,че изобщо не ме познавате! Последното нещо, което си мисля в момента е как да не плащам 160 лв издръжка.  Смешно е ! Ако няма какво да кажете по темата, спестете си мнението, никой не Ви е питал дали ще плащам издръжка. То Вие даже и родителските права отсъдихте, че и издръжката. В един развод издръжката ли е най-важното? Пак ме наречете груба.

Родителските права ти питаше дали можеш да ги дадеш на бащата, обяснихме ти 100 човека, че при тази хипотеза ще трябва да му плащаш издръжка. Което за безработна като теб очевидно ще представлява трудност . Внезапно намираш решение в споделеното родителство, където издръжки няма. Хубаво, само че неангажиран в детегледането баща и безработна майка аз лично малко се затруднявам да си представя как точно ще гледат споделено дете на 2 годинки.

Пуснала си тема, ще четеш. Току-виж се ориентирала още по-добре и от споделеното родителство.

И не , не си груба, друга дума с Г си.

В България съдът приема в споразумението за развод съвместно упражняване на родителски права.
Това е най-интелигентния и хуманен начин да отгледате общото ви дете, без да живеете с бащата.
В някои европейски държави съдът отсъжда т.нар. споделено родителство, защото е в интерес на децата.
В други държави, както и тук, е възможно само ако родителите се споразумеят и издръжка си се плаща.
От лични наблюдения, за децата е супер- имат си живот и с мама и с татко. Време за всичко, а не само таткото да ги разнообразява в 2 съботи и недели, както е в стандартния режим при разводите.
За родителите, освен че е по-ненатоварващо е и честно. Бащата си остава с мъжкото присъствие и ангажименти, а майката си има време за нея. Равностойно.

Съвместното родителство също си има доста подводни камъни и за да е добре детето, е необходимо родителите да са в добри отношения.Ако двамата не живеят наблизо, нещата се усложняват доста логистично. При поява на нови постоянни партньори и създаване на нови семейства - също. Изисква доста съобразяване между родителите, ако имат различни възгледи за възпитание, образование, може да се създаде много допълнително напрежение.

Всичко зависи от родителите. Какво ще е занапред никой неможе да знае. За мен освен,че е по-добре за детето така е и по-справедливо. Далеч съм от мисълта,че няма да имаме разногласия по някои въпроси,но те ще ги има и ако се отглежда само от единия родител. И двамата като всички родители си обичаме детето и съм сигурна, че за да е добре то,ние ще правим компромиси и ще поддържаме добър тон. По моите наблюдения повече напрежение се създава когато правата са отсъдени на единия родител в повечето случаи на майката, тогава бащата се използва единствено за пари,а иначе думата му за нищо не се чува. Тогава жената е отговорна за всичко, че детето не било възпитано,че се разболяло, че незнам какво, чувала съм абсурдни обвинения. Започват да си правят напук, майката не дава детето, защото той цяла седмица не се бил обадил да пита как е,защото не бил давал пари,освен мизерната издръжка и какво ли още не. Бащата от своя страна се озлобява повече,започва едно настройване на детето срещу майката. Много са нещата,които ме карат да мисля, че този вариант на отглеждане на детето е най-добрия и за трите страни. Откакто сме разделени и той започна да я взима след работа за по няколко часа виждам колко различно и по-отговорно се държи. Прави неща,които докато сме били заедно(може би защото е имало кой да ги прави) не правеше. Виждам колко е щастливо детето, когато се прибере при мен,не плаче ,че баща и тръгва, защото знае, че утре пак ще я вземе. Разговаряме с баща и много по-нормално от преди. Когато не се създаде напрежение още по време на развода и двете страни ще са по-спокойни и след това. Надявам се това да е правилното решение, дали е така времето ще покаже.

И да не са в добри отношения родителите това е вероятно най-разумно. Иначе някой хвърля едни 100-200-300 лв и детето може и да не го види цяла година. У нас законът не задължава другият родител да взима детето, а му дава правото да го вижда в определени дни, та той може и да не си го ползва. Като детето живее и при него вече е друго. А колкото до родителските права – родителят с право да вижда детето ги има в пълнота, напълно равноправно на другия, та тогава това ходи го търси може да се превърне и в кошмар без право на детето да пътува и най-различни други неща.
Иначе е минус детето да няма един постоянен адрес и да митарства между къщите, но няма пълно щастие.

Доколкото знам в чужбина споделено родителство може да означава и 6 месеца с единия родител и 6 месеца с другия. Не само 1 седмица при единия, 1 седмица при другия. Това май е най-важното уточнение.

Да се лута между две къщи не е най-доброто за детето според мен.
За родителите е добър вариант-да.

Така е, но и да ходи на гости при единия родител все едно отива при баба си, също не е ок. Та понеже при разводите няма пълно щастие, по-добре като имат равни права по закон, родителите да запазят и равните си задължения. Иначе в най-добрия случай основният родител става някакво чудовище през седмицата, а другият ангелът на уикендите. А в останалите случаи другият просто отсъства и толкова.