Здравейте. Казвам се Косьо Димитров на 33 години. Това е изповед за един живот който не трябва да водите. Не искам съжаление, а само разбиране. Аз съм най- грешният човек във България. Загубих човека който обичах. Тя беше истински ангел.Никога няма да я забравя.Тя беше моята най-добра приятелка, моят ангел храните, моята любов в живота. Тя живее като отворена рана в сърцето ми. Никога няма да забравя месеците който си писахме до мигът в който я срешнах на животно за да добиете представа ще започна още от самото начало. Живях във Стара Загора. Живях затворено още като малък.Отраснах в семейство без баща.Той почина когато бях на 1 година. Аз бях най-малкото дете в семейството. Майка ми отгледа мен и двете ми сестри съвсем сама.Помя дори когато нямахме ток когато не успява ше да плати сметките, но тя успя да ни отгледа сама. Отраснах в къщи. Помня когато си играех сам в къщи със две колички, докато на вън децата си играеха. Аз също се опитвах да играя с тях но те ме отхвърляха защо бях твърде "зле"за тях. Бях мръсен, скъсан, носех едни и същи дрехи. Смееха ми се. В училище си носех сандвич две филиики хляб със маргарин, докато другите деца си купуваха закуски и ходеха на екскурзии а аз никога не ходих защото майка ми нямаше пари.Израснах бедно и затворено. Това ме накара да се асоциализирам. Не контактувам достатъчно с хората. Не създавах приятелства.Създавах дистанция между мен и хората. Сам си слагах бариери. Вместо да се бутам сред хората.Някаква измислена зона на комфорт в която се чуствах добре.Въпреки всичко съм благодарен на майка си за това че не тръгнах по лоши пътища.След това дойде тинейджърство то в което отново бях затворен. Не излизах по кафета, не ходих по дискотеки.Не създавах връзки със момичета. Първо защото нямах пари и второ защото ми беше заложено да общувам малко със хората. Начинът ми на мислене вече беше променен. Мислех негативно. И това ми влияе и до сега. Нещо с което се боря и до днес. След като завърших един от техникумите във Стара Загора започнах веднага да работя. Рутината на ежедневието ме погълна. От работа в къщи и отново така ден след ден. Отново не създавах приятелства. Контактувах с колегите ми на работа но те не бяха мой приятели. В този период имах няколко мимолетни връзки който не бяха толкова серийни. Вече имах някакви доходи. Купих си техника. Лаптоп, телефон. Вече създавах някакви контакти в социалните мрежи. И една вечер срещнах нея. Започнахме да си пишем. Отначало и двамата не мислехме че ще се получи нещо сериозно но си писахме ден след ден. Споделяхме си всичко.Започнахме да ставаме все по близки. Тя беше от София. Няма да назова нейното име защо нейното име е името на целият ми свят.Тя е умна, красива, но я срещнах в период в който тя е болна от дистония и не можеше да работи. Веднъж тя реши да се видим. Дойдох за първи път в София. Бяхме много близки приятели. Тя не беше влюбена в мен, но аз бях в нея и то много. Два пъти се срещнахме така.Когато ме изпращаше на спирката за да си хвана автобуса към гарата, тя ме прегърна. Тогава усетих че тя е жената на живота ми. Че тя е жената която винаги съм искал. Тога и обещах че на третият път когато идвам ще е за винаги. Взех решението да оставя всичко на заден план. Да оставя работата си, майка си, малкото познати който имах, да оставя градът в който съм живял над 30 години. Под претекст че искам да променя живота си, а реалната причина всъщност беше тя. Но и двамата бяхме на прав път. Аз исках да променя себе си чрез нея. Докато аз бях в Стара Загора и си търсех по джобса работа в София,тя ми търсеше квартира в София. Изтеглих кредит за да дойда и да си наема квартира със предплата за един месец +комисионна за брокер. Въобще не се замислих отидох в банката и изтеглих Намерих си работа, а тя ми осигури временна квартира, докато си намеря постоянна. За което съм и благодарен много. Когато дойдох за трети път никога няма да забравя как ме чакаше на гарата. Слезнах от влака и тя беше там пред мен.Това беше най-милото нещо което някой е правил за мен. Почувствах се специален за нея. Почувствах че на някой му пука за мен. Тя имаше надежди за мен. Аз имах очаквания. Знам че тя не беше влюбена в мен но си казах че ще направя всичко за да я спечеля. Настаних се във временната квартира. Започнах да работя, а във времето в което почивах си търсех ме квартира заедно с брокера.Въпреки трудното състояние в което беше, тя винаги беше до мен.Обикалйки София. Правеше толкова много за мен. Няма да забравя веднъж как трябваше да ходим да видим една квартира. Брокер трябваше да ходи на някъв адрес и ни остави да чакаме един собственик да дойде да ни покаже една квартира. Времето се развали и бяхме останали само аз и тя под дъжда. Дори и тогава тя беше до мен и не ме остави. Всеки ден се виждахме и със всеки един изминъл ден аз се влюбвах все повече. Близо половин месец търсихме квартира. На брокер му писна да ни разкарва.Заведе ни на една луксозна квартира до НДК и ни каза много ниска цена и аз клъвнах и му предплатих една вноска. После той каза че има проблем със собствениците който искали да плащам стари сметки и аз му казах че се отказвам от агенцията. После той каза че няма да ми върне парите. Майка и много ми помогна като се обади и ги заплаши. После агенцията реши да ми върне парите и тя отново ме подкрепи като беше до мен. Тази жена ми търсеше квартира от сутрин до вечер. Никоя жена не би го направила.Ходихме да гледаме какви ли не квартири. И накрая тя ми намери доста добра квартира която е сравнително близо до работата ми. Отново го направи. Отново имах покрив над главата благодарение на нея. Толкова съм и благодарен.Въпреки състоянието което беше тя го направи за втори път.Тя ми беше супер ценна. Не исках нищо лошо да и се случи защото знаех че е болна за това се ваксинирам за да я предпазят от ковид. Познавах само нея тук. Имах и един съученик от Стара Загора който е тук, но той е много зает и не може да се вижда със мен. Ние почти всеки ден се виждахме. Преди или след работа ходих до тях или във блиският до тях парк. Привързах се към нея. Тя беше беше задушена от моето внимание. Това е също нещо заради което я загубих. Тя искаше все повече свобода, а аз исках все по-голяма част от нея. Знам че я задушавах със внимание, но аз си имах само нея. И от приятели станахме нещо повече. Тя ми даде шанс. Дистанцията стана все по къса. И тя и аз бяхме влюбени. Започнаха да излизат всички лоши неща който ги има в една връзка. Неща като ревност, и мисли че не ме обича. Започнаха да излизат всички лоши неща от мен.Неща като негативизъм, издребняване, сърдене за незначителни неща. Имаше някаква повратна точка в която аз си мислех че се доближава до мен но всъщност я отдалечавах.Обичах я, но я губех. Ден след ден създавах проблеми и я отблъсквах.В една отпуска се прибрах във Стара Загора и мислите за нея ме погълната. Мислех че ще ми изневери и се напих и казах неща който никога не трябваше да казвам. Непростими неща. На следващия ден вече беше късно. Последното телефоно обаждане което проведох със нея беше на гарата когато бях тръгнал да се прибирам към София. Тогава тя ми каза че вече не ме обича. Това което и бях казал когато бях пиян онази нощ, я беше уплашило. Нямаше връщане назад.За една нощ загубих всичко. Доверието, любовта, близостта, вниманието,надеждите всичко което е имала към мен.След това се опитах да върна всичко първо любовта но не стана. После да ме запази като приятел но тя не искаше. После само да остане в живота ми но тя не намери сила да ми прости.Тя беше паднал ангел. Исках да я запазя защото такива жертвоговни жени почти не останаха но я загубих за винаги. Вманиячавах се в нея. Помня всичко свързано с нея от първия миг в който я срешнах до последната прегръдка и целувка пред входната и врата.И сега съм тук. В големият град. Сам със мислите ми за нея. Всичко в София ми напомня за нея. Аз дойдох тук заради нея. Защото беше мила, добра и уникална. Всички вещи в квартирата ми са от нея и ми напомнят за нея. Отново съм в положението в което винаги съм бил. От 2 000 000 човека в този град няма с кой да говоря, няма кого да обичам.Сам съм както преди Признавам си че понякога плача защото я няма.Не е срамно. Когато те боли независимо от какво човек плаче. Не искам съжаление. Аз сам си направих положението в което съм. Разяжда ме чуството за вина. Тя няма да ми прости. Всеки ден тази тежест от вината ме смачка все повече.Като ходеща сянка. Не се храня често. Не спя много.Нямам желание за нищо. Не живея, а сякаш съществувам.А самотата. Тя ме убива бавно и мъчително. Започнах да говоря все по малко. Приемам го като траур. За това не губете стойностните хора в живота ви.Има неща който са непростими. Неща който казвам и правя без да мисля. Неща за който съжалявам, но за който вече е късно. Неща който знам че никога няма да оправя, колкото и да се мъча да ги оправя. Неща който не мога да върна. Неща който не зависят от мен вече. Те просто са се случили. Не мога да ги поправя или да ги променя. Не мога да върна думите си или действията си назад. И някак си се опитвам да живея сега и да гледам към бъдещето. Но тези неща винаги ще останат във миналото.Не мога да изтрия миналото си. И винаги ще ми напомнят за това. Където и да съм. За грешките,за провалите, за това което съм бил, а не е трябвало да бъда. Тези неща винаги ще тежът. Тези неща никога няма да изчезнат. Защото човешкото съзнание помни много повече лошите неща от колкото добрите. Като белег който ти напомня за някаква стара рана. Човек се учи от грешките си и гледа да не ги повтаря. Аз не бях такъв човек. Не се учих.Не си взима поуки. Може би и сега го правя. Но се опитвам да не ги повтарям. Виждам само грешките който съм правил. Срамувам се от тях. Най лошото е че накарах и всички около мен да се срамуват също от мен самият. Дори и хора който не познавам лично. Самобичувах се съд думи. Всяка сутрин отварям очи и започва вината да ме разяжда. Все едно нямаш покой със себе си. Това което причинявах на другите се върна като бумеранг. Сега си го причинявам на себе си. Може би си плащам старите грехове.Наречете го признание, изповед. Дори няма смисъл да ви ги казвам защото вие тези неща ги знаете. Живях по грешен начин. Не обвинявам никой. Обвинявам само себе си. Това си посях и това жъна. Всеки ден съм сред хора но аз не съществува за тях. Виждам ги навсякъде. В работата, вървейки по улицата. Те са щастливи. Не са като мен.И аз мечтаех да съм такъв. Не се вписвам в обществото. Цял живот съм го правил. Бягал съм от тях защо съм си мислел че ще ми направят нещо лошо.А мисленето ми. Грешно като самият мен. Бягал съм от хората и съм оставил това от което страхувам най-много самотата да ме обземе.Не трябва хората да ме съжаляват. Аз съжалявам себе си всеки ден. Като клетник. Търся опрощение. Изкупление. Търся ги от други хора а не съм искал прошка от себе си. Когато намеря вътрешен мир със себе си,тогава ще намеря мир и със другите хора.Трябва да докажа на себе си че мога да променя положението си. Не на другите. Няма да мога да върна нищо което направих. Нито това което направих спрямо нея. Нито това което направих спрямо мен. Каквото и да кажа или да покажа на другите вече ще е безсмислено. Грешките не се изкупуват. Те живеят с нас за да ни напомнят да не ги правим повече. И колкото по лошо нещо мислиш че си направил толкова по голяма вина изпитваш. А аз направих много глупости Тези неща са се случили. И колкото и да се опитвам да ги забравя, не мога. Вероятно и тя. Дано ме запомни и със малкото добро което съм имал и което съм направил. Защото го имам. Да ме запомни така както аз ще я запомня винаги, със доброто което е в нея. Щастието си го създаваме ние. В моят случай и нещастието. Създавайте си щастие. Благодаря на нея за всичко. За подкрепата, за надеждите, за миговете заедно. За всичко което ми даде. Господ ще и помогне защото тя е помогнала на мен. Оценявам това което направи тя за мен и никога няма да го забравя. Радвам се че успях да прекарам малка част от живота си заедно с нея. И дано ми прости че остана излъгана и за това че изгубих довериетои. Вярвам че ще оздравее и ще живее живота който винаги е искала. Този живот който и аз съм някога съм искал. Никога няма да я забравя и това което направи тя за мен. Всички жертви който направи. Дано ми прости ми за всички безсънни нощи, за притеснението, за проблемите, за главоболията който и създадох. Аз винаги ще помня от къде идвам и кой ми е помогнал за да съм тук.
- Публикувана: 7 септ. 2021, 22:04 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2021, 02:53 ч.
Изповед на един грешник
обикновена жена, която не е случила с поредната си връзка
теб изобщо не мога да те жаля - достатъчно голям си, за да си адекватен и разумен и ако не си, носиш последствията на действията си
теб изобщо не мога да те жаля - достатъчно голям си, за да си адекватен и разумен и ако не си, носиш последствията на действията си
Ако не си й се извинил, намери начин да го направиш. Вероятно не иска да говори с теб, напиши й писмо, благодари й всичко хубаво, което е направила за теб, извини се за това, което си направил и си й казал и повече не я търси.
За себе си вземи поука от случилото се и започни да работиш върху себе си. Може да работиш и с психолог. Направи го за себе си и за следващата жена, в която се влюбиш, за да не страда и тя като този ангел, както ти я наричаш.
За себе си вземи поука от случилото се и започни да работиш върху себе си. Може да работиш и с психолог. Направи го за себе си и за следващата жена, в която се влюбиш, за да не страда и тя като този ангел, както ти я наричаш.
Много патос, много пълнеж - нищо съществено.
Бил си задник, вече няма да бъдеш, ако искаш да помиришеш жена. Простите уроци на живота.
Бил си задник, вече няма да бъдеш, ако искаш да помиришеш жена. Простите уроци на живота.
А "Лична драма" и "Сподели" не бачкат ли?
Правописът ти и подребата на словото ти са потресаващи.
Грешник? Чак пък грешник.
Имаш много, много работа по себе си и травмите от детството си.
Историята с момичето мисля, че е последният ти проблем.
Грешник? Чак пък грешник.
Имаш много, много работа по себе си и травмите от детството си.
Историята с момичето мисля, че е последният ти проблем.
Име, фамилия, възраст, роден град, крещяща неграмотност се редува с бял стих и речник на нетипично ниво. Обрисуваният образ е с проблеми, които не предполагат сам да отговаря за действията си.
Според мен някой дрънка с камбанките тука, нежели да е истинска история. Ще чета да видя как ще доразвият колежките.
Според мен някой дрънка с камбанките тука, нежели да е истинска история. Ще чета да видя как ще доразвият колежките.
Плашещо е, когато усещаш, че човекът до теб няма живот и се е фиксирал само в отношенията ви. Плашещо е, когато не знаеш коя дума, кое действие, ще предизвикат скандал, несигурности, обвинения, тормоз, обяснения по цели нощи. Плашещо е да знаеш, че денонощно, всеки ден, трябва да наливаш в една бездънна яма, която никога няма да се напълни... да знаеш, че каквото и да правиш, човека до теб никога няма да е сигурен в теб и себе си. Изтощаващо е, изцежда те.
А още по-плашещо е, когато има и агресия и обиди за нещо, което най-вероятно дори не ти е минавало през ума.
Говори с психолог, тази ревност ще се проявява във всичките ти връзки, те ще приключват и ти ще затъваш още повече. Намери начин да излезеш от омагьосания кръг.
А още по-плашещо е, когато има и агресия и обиди за нещо, което най-вероятно дори не ти е минавало през ума.
Говори с психолог, тази ревност ще се проявява във всичките ти връзки, те ще приключват и ти ще затъваш още повече. Намери начин да излезеш от омагьосания кръг.
Име, фамилия, възраст, роден град, крещяща неграмотност се редува с бял стих и речник на нетипично ниво. Обрисуваният образ е с проблеми, които не предполагат сам да отговаря за действията си.
Според мен някой дрънка с камбанките тука, нежели да е истинска история. Ще чета да видя как ще доразвият колежките.
Според мен някой дрънка с камбанките тука, нежели да е истинска история. Ще чета да видя как ще доразвият колежките.
Профилът му във Facebook със сигурност не е фалшив. Оттам-нататък, дали си измисля историята и си прави гаргара, нямам представа.
Съвсем възможно е сюжетът да е стъпил на реална основа. Аз по-скоро му вярвам, че споделя самата истина. 
Първо поработи по себе си и после се захващай с нова връзка. Според мен си токсичен и нищо повече. Това явно ти е била първата сериозна връзка и затова си такъв зареван. Стегни се малко бе човек, миналото си минало, давай го по мъжката. Какво е това търчане и бутане като невидял. И тази тема и тя е последна сламка, да я види любимата и уж да и трепне и да те прибере. Не няма да и трепне и на мен не би, лъхаш на психопатско поведение. Следващия път бъди по недостъпен, ако някоя жена те е харесала няма нужда да се влачиш зад нея, прочети малко книги по темата и филми. Какво поведение в мъжа привлича жените. Обратното на твойто! Нито си стар нито нищо. Тръгни на фитнес, запознай се малко с хора, общувай. От вайкане файда няма, а живота си тече!
Спри да се самосъжаляваш!
Действително много си се затворил през годините и малко внимание от една жена ти е завъртяла шеметно главата. От прочетеното не останах с впечатление да е направила, кой знае какво. Неща за които всеки приятел би помогнал.
Спри да я идеализираш и погледни трезво на нещата! Не я търси и чакай щом няма желание и си вземи живота в ръце. Намери приятели, започни да общуваш по-интензивно, излез от твоя свят и влез в реалността. Не е страшно! Успех ти желая!
Действително много си се затворил през годините и малко внимание от една жена ти е завъртяла шеметно главата. От прочетеното не останах с впечатление да е направила, кой знае какво. Неща за които всеки приятел би помогнал.
Спри да я идеализираш и погледни трезво на нещата! Не я търси и чакай щом няма желание и си вземи живота в ръце. Намери приятели, започни да общуваш по-интензивно, излез от твоя свят и влез в реалността. Не е страшно! Успех ти желая!
Косьо, айде малко по-кротко с патоса и драмата, а? Много писане, прочетох по диагонал, да видим правилно ли разбрах? Майка ти е герой, светица, имал си кофти детство, вкюбил си се в жена, която ти е търсила квартира и не си е тръгнала ДОРИ когато завалял дъжд. После си се напил и решил, че щом физически не си около нея ден-два тя непременно ще преспи с някой друг и край на идилията и сега страдаш безумно.
Добри новини - всичко ще бъде наред! Ти си голям човек, отвъд чалга-маниера на лошия ти правопис звучиш като свестен тип, но с малко опит в живота. Недей с такава драматичност да се вкопчваш във всеки детайл, пострадай, колкото ти е нужно, но спри с тия изповеди и простотии.
Съжалявам, че детството ти е било тежко, но не всички хора са гадове, отпусни се, дай им шанс. Вече си голям и всичко е в твоите ръце. Успех и се грижи за майка си.
Добри новини - всичко ще бъде наред! Ти си голям човек, отвъд чалга-маниера на лошия ти правопис звучиш като свестен тип, но с малко опит в живота. Недей с такава драматичност да се вкопчваш във всеки детайл, пострадай, колкото ти е нужно, но спри с тия изповеди и простотии.
Съжалявам, че детството ти е било тежко, но не всички хора са гадове, отпусни се, дай им шанс. Вече си голям и всичко е в твоите ръце. Успех и се грижи за майка си.