ОСМИ клас 2021/2022: Учебната година предстои, нека по вода да им върви!

  • 31 387
  • 736
  •   1
Отговори

Анкета

Искате ли да имаме Фейсбук група?

Опции:

* Гласуването приключено: сб, 11 сеп 2021, 23:27

# 30
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 38 930
чета, пиша отговор, публикувам... всичко изглежда наред.

след това отварям да видя какво е харесано и виждам, че преди моята публикация има още две, които не са били там преди.
твоята например не беше там когато пуснах дългия пост за Горинич.

# 31
  • там някъде...
  • Мнения: 235
Здравейте и от мен,
Чакам днес да ми се обадят за дата и час на родителската среща. Иначе чакаме със смесени чувства този първи учебен ден.Сякаш усещам притеснение в него дали ще се впише, хареса в новата среда.
Като дрехи и обувки - за момента всичко си му става, но той е такъв тип тяло - висок и много слаб, та летните дрехи нямаме проблем. Има есенни, които му стават към момента и ще пазаруваме по-късно, за да допълним гардероба.Той е лесен, не изисква конкретни марки, а гледа да му е удобно и да му харесва.                                                           

# 32
  • В центъра на моретата
  • Мнения: 1 575
Кали, благодаря за новата тема! Прекрасно оформена!

Оф, да си призная, никак не ми е учебно, хич не искам да идва 15.09. Не ми се ходи да пазаря дрехи, в МОЛ стъпвам, ако ми сложат автомат до  главата - толкова мразя. Пазаря само от сайтове, но и много връщам. Ходихме предния месец, за да си избере нещо, както и да избегна навалица, изнервени и щуращи се майки. То хубу, ама аз се изнервих, а като се връщахме вече бяхме сърдити една на друга. Няма угодия - едно малко, друго  демоде, трето- "ти луда ли си, как ще сложа това", накрая тя вкисната, а аз бясна.

Относно броя деца - само едно е съкровището,  а Кали го е казала вместо мен, напълно изчерпателно:

Но пък това, което имам, е истински подарък и съм дълбоко благодарна всеки ден.

А и вече ми е мнооооого късно да мисля за други, все пак трябва да изглеждам като майка, а не да питат това баба ли е. ММ никога не е искал повече от едно дете. Той самият е единствено дете. Според разсъжденията му - няма как да разделиш поравно обичта си към две или повече деца, винаги някое ще има приоритет.

И в този смисъл - един поздрав от мен (от една от любимите ми групи)
https://www.youtube.com/watch?v=N2GXdj7zDwY

Последна редакция: вт, 07 сеп 2021, 14:37 от zaek

# 33
  • Мнения: 1 231
Честита ни нова тема! Ние се върнахме от почивката, наборът е доволен, много заяжда брат си, че не е дошъл. Една снимка, правенаот него:

Аз също съм губила и двамата като малки. Наборът беше на 2 годинки. Първият ден на плажа, етървата държи племенницата при водата, тя на няма годинка, другите деца и те там с бащите, аз пазя багажа. Да, но бащите решили да посрещнат другите от компанията, които паркират някъде и оставят децата без предупреждение. Моят тръгва след баща си и се загубва по пътя. Вдигнахме целият плаж във въздуха, спасителите ме питат с какъв бански е,аз казмам оранжев, а той отпред оранж, отзад мерен. Казвам ви, тогава ми е бил най-големият кошмар. Сигурно 30 мин не го намираме. Аз минах километри плаж, а той тесен, няма как да го пропусна. Мислех да се хвърлям от скалите, такова отчаяние. Е намерихме го накрая, на дюните, близо до нас, но кошмара беше голям.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 847
Един път с малките трябваше да взема решение кого "да спася" първи. Дъщеря ми беше хванала някакъв възрастен господин за ръка, бърбореше му нещо ухилена, а бяха почти на изхода на парка. Малкият се беше затичал към някакво огромно куче, което беше наострило зъби. Аз през това време почиствах раната на набора, че се беше пребил с колелото. Прецених, че малкият е по-близо, застопорих набора на пейката, с два-три лъвски скока хванах малкия през кръста и, ръкомахайки със свободната ръка, крещях името на малката и тичах към нея. Наборът каза, че съм била много смешна, сърцето ми биеше в петите обаче Joy

Дописвам - наборът се "бъзика", че коремът на брат му го боли от друсането по време на гонката Joy

# 35
  • София
  • Мнения: 1 957
Ярките дрехи са също добро решение за намиране на малки деца в тълпата. И аз обичам да ги използвам за улеснение.
Относно разделянето на обичта между децата - изобщо няма такова нещо. Всяко дете си е уникално само по себе си и дори обичта, която даряваш се увеличава многократно. Мен много ме беше страх ако детето остане само да не се превърне в егоист. Практиката ми обаче сочи, че и деца с братя и сестри също израстват като такива. Neutral Face

# 36
  • София
  • Мнения: 4 895
Мен много ме беше страх ако детето остане само да не се превърне в егоист. Практиката ми обаче сочи, че и деца с братя и сестри също израстват като такива.
Това е точно, както казваш - няма значение дали детето е едно или повече. Егоизмът е част от характера; понякога се внедрява/изкоренява с възпитанието, понякога просто си е заложен или липсващ.
За майчината обич към повече от едно дете - ако децата са желани, обичта е еднаква към всяко. Единствената безусловна любов е тази на майката. Отношението е друга работа и зависи от много фактори, най-вече от типа дете. Но ако майката е емоционално зряла никога няма да обича едното си дете повече от другото.
Мои размисли Innocent

Daisy + 2 Hug
Ще се впише и още как! Всички май се притесняват от това, но децата са много адаптивни и няма да мине и месец, ще се чудят защо са се притеснявали.

Добри, да не е нещо от интернета или мобилното устройство?

# 37
  • Мнения: 2 753
Благодаря за новата тема, Кали Мей! Flowers Rose

Нищо не сме пазарували с госпожицата, освен униформата. Чакам да мине РС и тогава ще е лудото обикаляне по магазините.

# 38
  • София
  • Мнения: 2 635
Ей как ме "ядосвате"... цял ден на работа след отпуска и с много задачки, а вие сте писали, писали и все интересни неща... Но ви изчетох и сега да се отчета и аз по темите.

Бебе 1 - нормално, като бебе, имаше период, в който не знаех ден ли е нощ ли е, учих, ядосвах се, че нямам време за себе си, много ми пречеше на моменти, много време сама я гледах, а тя спеше само в кошарата си - никакви разходки навън - в количка не се спи... Ужасно... Но като цяло и после, и сега е много самостоятелна, от четиригодишна съм я оставяла сама без всякакви притеснения. Беше на пет, брат и на 7 месеца, ММ с криза и отиваме в бърза помощ, тя сама с бебето за час, докато някой му обърне внимание на него - дете мечта.
Бебе 2 - ревливо, закачено само за мен, много кротко дете в последствие, и сега наборът си е най-тихичък и разбран от трите... Е, вярно - в Пловдив ми е изправял косата два пъти с изчезване и търсене, но само това му е.
Бебе 3 - вече е на шест и още е бебе... Нищо не прави сама, мрънка денонощно, щом отвори очи и за всички ни спокойствието свършва, не спи изобщо, претенциозна е за дрехи и обувки...
Иначе с харченето за дрехи и обувки си правят сметката, наборът за първа година си хареса два чифта от разпродажбите и чак не можа да повярва, че ще му се случи щастие за 160 лева да ги взема и двата (едните бяха намалени от 177 на 88 с още 10% отстъпка та за 79 ги взех.
Като цяло се съобразяват. А и си имат "сметки", в които им записвам парички, които баби, лели и т.н. рода им е дала по поводи, и се простират и според тях, когато започнат да искат повече от необходимите им неща.

# 39
  • Мнения: 7 214
На 5 години дете остави със седеммесечно бебе?
Дам. И на мен ми се е случвало, само че девойката беше на 7.

# 40
  • Мнения: 1 402
Хм...ето сега, къде е поста на който е отговорила Фран? Simple Smile

# 41
  • Мнения: 357
При мен големия на 7 с бебе на 5 месеца и му викам гледай го да отида до магазина, а магазина е на 50 метра. Отговорът беше туй бебе си е вашто гледа си го. И така си и отиде егоист , докато набора гледа да има и за батко си.  Коренно различни са, ама какво да се прави деца.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 635
Хм...ето сега, къде е поста на който е отговорила Фран? Simple Smile
И при мен го няма!!!

Но и да си довърша с родителските ми абсурди. Каката беше на 12, наборът на 5 и 9 месеца, когато отидох да раждам... ММ естествено в командировка извън града за седмица... Живеехме на общежитие (колеги много със семествата, но не искам да знаят всички, че отивам да раждам), оставяме малкия с телевизора в къщи и указания, че кака ще се върне бързо... и право във Втора градска. Колата в зелена зона, настоявам за преглед веднага, защото детето трябва да си тръгне... искам си телефона в предродилна, че ще ми вдигнат колата... (това към 14 часа на обяд). В 17:40 ММ ми пише, че се е прибрал в къщи и всичко е под контрол, имам ли нещо да поръчам... Поръчах да ми приберат колата от зоната и да ми стискат палци... и в 23:00 дойдоха да ни видят вече с малкия дзвер...

swetlanago, все си мисля, че зависи и от поредността на децата. Голямата много се грижи за тях, но има ли възможност да е сама и да си купи нещо само за нея - не пропуска. Наборът и малката винаги питат да се купи и за другите.

# 43
  • Мнения: 357
Мислех си, че може да е от голямата разлика (7години) през тези години баткото свикнал само за него . Докато малкия сега е само той покрай нас и ако има нещо за ядене , което е само за него пита искаме ли да опитаме. Ще кажеш , че са от различни родители:sweat:

# 44
  • Мнения: 1 981
Абсолютно съм на мнението на Kally May, че е характер - имам усещането, че дребната си се роди с идеята, че е център на Вселената. Ако ядат нещо батко ѝ ще го сложи между тях, тя му дава по едно; той винаги се е грижил за нея - още от съвсем дребосъчни (май беше на 4ри) застана на пътя на едни топки в детски кът, с които по-големи момчета я замерваха (тя на 1); прегръща я, целува по повод, а тя със затворени плътно устни действа и се сърди като ѝ кажем прегърни брат си, целуни го нормално...Въобще, случи тя на брат. Но пък са толкова свързани един с друг, постоянно заедно и не мисля, че тя би оцеляла дълго без него - просто не го осъзнава още.
Аз съм едно дете и не се самоопределям като егоист, нито пък съм чула някой да ме обвинява в това - винаги деля и определено първата ми мисъл рядко е за мен, но пък честно казано нямам ясен спомен как е било в тийн годините - толкова отдавна бяха...

Общи условия

Активация на акаунт