- Публикувана: 6 септ. 2021, 23:27 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2021, 13:38 ч.
ОСМИ клас 2021/2022: Учебната година предстои, нека по вода да им върви!
Чета ви с кафето и се почувствах едновременно и стара, и стисната
Добре, че моето момче не е претенциозно. Има си някакъв вкус, уважавам го, стига да не поиска някоя откровена грозотия. Хубавото е, че от доста време вече гледа и цените, съответно няма изхвърляници.
За броя деца - исках и аз повече, но * не беше решил така за мен. Но пък това, което имам, е истински подарък и съм дълбоко благодарна всеки ден.
Никога не съм обичала помпозността на 15.09. Какъв празник може да бъде първият учебен ден?! По-логично ми се струва да е празник 30.06. Хареса ми при Добри как е - първият учебен ден е първи, учебен и цял ден. Миналата година умишлено не отидохме на откриването на уч. година; оставих детето да се наспи, след което се забавлявахме с различни неща като в още един ваканционнен ден. Както стана ясно после, нищо не бяхме изпуснали - все същото било, като през последните 6 години.
Но тази година всичко е ново и разбира се ще отиде. Вчера ме попита дали ще идваме с него. На отговора ми, че баща му само ще го "изсипе" в двора на училището, а аз ще го чакам да ми звънне, за да го прибера, реакцията беше: "Ехааа! Вие сте най-готините родители!"
Радвам се, че оформлението на темата ви харесва
!При полезните линкове сложих ваканциите за тази уч. година. То лятната още не е свършила, а вече мисля за следващите
Кали, благодаря за темата 
Аз пък обичам суетата около първия учебен ден. Приятно ми е да ходим да пазаруваме. Единственото което ми е досадно е купуването на учебниците, не за друго, а защото учителите на сина ми казваха учебниците след началото на учебната година и до края на септември все си висях пред някоя книжарница.
Тази година, обаче ги обявиха миналата седмица и той ще отиде да си ги купи, така че този досаден ангажимент за мен отпадна
Аз пък обичам суетата около първия учебен ден. Приятно ми е да ходим да пазаруваме. Единственото което ми е досадно е купуването на учебниците, не за друго, а защото учителите на сина ми казваха учебниците след началото на учебната година и до края на септември все си висях пред някоя книжарница.
Тази година, обаче ги обявиха миналата седмица и той ще отиде да си ги купи, така че този досаден ангажимент за мен отпадна
Благодаря за темата, благодаря, че ви има и благодаря, че ми търпите излиянията 
съвсем егоистично гласувах против фейсбук група.
не ми се иска да се отцепите там и да ни заглъхне темичката.
днес съм на нещо като родителска среща.
знаете какви мравки започват да лазят на гърба на всеки родител при думите "родителска среща", няма какво да си говорим - стрес е.
Горинич не е заработил още за индивидуална, но пак си е тръпка.
някой попита какво толкова е направил.
ами само си представете дете на 2-3 години, пълен площад, държите го за ръка и изведнъж ръката ви е празна, а от детето няма следа.
започнахме да връзваме балон с хелий на етикетчето на тениските, това на вратлето за да не може да го свали.
пак същото, но поне по балона бързо го откривахме. ветрееше се над него като предател.
на нашето море ходеше с телефона ми написан на ръката му и с инструкция ако се изгуби да влезе в първия магазин или заведение и да помоли да ни кликнат за да разберем къде е.
от чудо, не от фантазия.
едно лято, както се разхождахме из Стара Загора, човекът влязал в заведението, в което бяхме обещали да го заведем на следващия ден и да му купим някакъв супер-дупер екстра сладолед.
той добре влязал, ама да беше казал преди това.
седнал на масичката, казал, че мама и тати сега идват и си поръчал сладоледа. яде и гледа през витрината как се щураме наоколо и го търсим.
добре, че сервитьорката се усетила, че има нещо гнило, питала го защо не идваме, а той ни посочил - търчим наоколо, а не влизаме.
след това изчезна в Гърция. беше на 5-6, вечеряше с нас и изчезна. а заведението до морето, масата буквално на плажа... тича баща му по мостчетата и алейките, аз през пясъка към морето, сервитьора зави като сирена, привика останалите и ни подгониха защото решиха, че бягаме от плащане на сметката може би...
абе цирк.
после Мистър "Честни кафяви очи" пита как не сме разбрали, че искал да снима картините вътре в заведението. нали виждаме, че е взел фотоапарата.
абе сине майчин, кой ти гледа апарата, когато детето го няма.
заключението беше "значи аз съм по-важен. а ако счупя апарата без да искам?".
"А пробвай и ще видим!" явно го разколеба да мисли в тая посока.
имаше нещо важно което щях да пиша и забравих. друг път ще е.
съвсем егоистично гласувах против фейсбук група.
не ми се иска да се отцепите там и да ни заглъхне темичката.
днес съм на нещо като родителска среща.
знаете какви мравки започват да лазят на гърба на всеки родител при думите "родителска среща", няма какво да си говорим - стрес е.
Горинич не е заработил още за индивидуална, но пак си е тръпка.
някой попита какво толкова е направил.
ами само си представете дете на 2-3 години, пълен площад, държите го за ръка и изведнъж ръката ви е празна, а от детето няма следа.
започнахме да връзваме балон с хелий на етикетчето на тениските, това на вратлето за да не може да го свали.
пак същото, но поне по балона бързо го откривахме. ветрееше се над него като предател.
на нашето море ходеше с телефона ми написан на ръката му и с инструкция ако се изгуби да влезе в първия магазин или заведение и да помоли да ни кликнат за да разберем къде е.
от чудо, не от фантазия.
едно лято, както се разхождахме из Стара Загора, човекът влязал в заведението, в което бяхме обещали да го заведем на следващия ден и да му купим някакъв супер-дупер екстра сладолед.
той добре влязал, ама да беше казал преди това.
седнал на масичката, казал, че мама и тати сега идват и си поръчал сладоледа. яде и гледа през витрината как се щураме наоколо и го търсим.
добре, че сервитьорката се усетила, че има нещо гнило, питала го защо не идваме, а той ни посочил - търчим наоколо, а не влизаме.
след това изчезна в Гърция. беше на 5-6, вечеряше с нас и изчезна. а заведението до морето, масата буквално на плажа... тича баща му по мостчетата и алейките, аз през пясъка към морето, сервитьора зави като сирена, привика останалите и ни подгониха защото решиха, че бягаме от плащане на сметката може би...
абе цирк.
после Мистър "Честни кафяви очи" пита как не сме разбрали, че искал да снима картините вътре в заведението. нали виждаме, че е взел фотоапарата.
абе сине майчин, кой ти гледа апарата, когато детето го няма.
заключението беше "значи аз съм по-важен. а ако счупя апарата без да искам?".
"А пробвай и ще видим!" явно го разколеба да мисли в тая посока.
имаше нещо важно което щях да пиша и забравих.
друг път ще е.
Добри, на мен лично ми е много познат този сценарий.
Даже имах такава поредица от кошмари как го издирвам по молове, площади и улици. Имаше и още един момент в който това което беше споделила за Горинич много напомни за ситуация с моето дете. Щях да ти крада идеята да го запишеш на курс по рисуване, за да нарисува магарето, което предало състезателен лист без написано име или нещо такова в периода до 4 клас.
Даже имах такава поредица от кошмари как го издирвам по молове, площади и улици. Имаше и още един момент в който това което беше споделила за Горинич много напомни за ситуация с моето дете. Щях да ти крада идеята да го запишеш на курс по рисуване, за да нарисува магарето, което предало състезателен лист без написано име или нещо такова в периода до 4 клас.
хахаха, да. имаше и такова нещо, но това е в графа "забавни".
вместо да напише отговора, нещо от рода на "3 пълни чаши, 4 до половина, една празна.." нашият ги беше нарисувал в полето за отговори.
защото и проверяващите имали право да се забавляват.
изобщо, повече са забавните моменти, но има и изправяния на нокти.
вместо да напише отговора, нещо от рода на "3 пълни чаши, 4 до половина, една празна.." нашият ги беше нарисувал в полето за отговори.
защото и проверяващите имали право да се забавляват.
изобщо, повече са забавните моменти, но има и изправяния на нокти.
Ще е дълго писание, предупреждавам
Винаги съм искала 3 деца, а ММ -5/мечтател /. Наборът беше от изобщо неспящия модел - бяхме стигнали дотам, че братовчедът на ММ ни беше качил сериали на DVD и ги гледахме посред нощите. За първи път спа на обяд 1ч 30 мин когато беше на година и половина - ходих да го проверявам дали диша, правих клипчета, за да се уверя, че помръдва. Когато дойдоха близнаците, това беше най-голямото ни притеснение- представях си се с щръкнала като антени коса, развлечена пижама, 2 зъба/другите - счупени от скърцане/, с един чорап. Е, тези спяха, голямо облекчение.
За губенето - веднъж наборът изчезна в Южния парк. Беше гъмжило от хора, той - без телефон. Умирах и се съживявах всяка секунда, докато го намерим - беше отишъл до батута, спомнил си, че сме казали, че ще е следваща спирка.
Малкия ми изчезна веднъж в празен парк, всички се юрнаха да го търсят, дори продавачите си зарязаха сергиите. Караше колело, беше със синя тениска, но в един момент се наведох към малката и после го нямаше. Оказа се, че застанал зад дърво в края на парка и гледа децата как играят тенис на маса. Наборът беше блед като платно, не престана да гушка брат си. До ден днешен, когато малкият не си вдига телефона, той хуква да го търси. Има и още и още, но и аз като Добри - друг път
Винаги съм искала 3 деца, а ММ -5/мечтател
/. Наборът беше от изобщо неспящия модел - бяхме стигнали дотам, че братовчедът на ММ ни беше качил сериали на DVD и ги гледахме посред нощите. За първи път спа на обяд 1ч 30 мин когато беше на година и половина - ходих да го проверявам дали диша, правих клипчета, за да се уверя, че помръдва. Когато дойдоха близнаците, това беше най-голямото ни притеснение- представях си се с щръкнала като антени коса, развлечена пижама, 2 зъба/другите - счупени от скърцане/, с един чорап. Е, тези спяха, голямо облекчение.За губенето - веднъж наборът изчезна в Южния парк. Беше гъмжило от хора, той - без телефон. Умирах и се съживявах всяка секунда, докато го намерим - беше отишъл до батута, спомнил си, че сме казали, че ще е следваща спирка.
Малкия ми изчезна веднъж в празен парк, всички се юрнаха да го търсят, дори продавачите си зарязаха сергиите. Караше колело, беше със синя тениска, но в един момент се наведох към малката и после го нямаше. Оказа се, че застанал зад дърво в края на парка и гледа децата как играят тенис на маса. Наборът беше блед като платно, не престана да гушка брат си. До ден днешен, когато малкият не си вдига телефона, той хуква да го търси. Има и още и още, но и аз като Добри - друг път
И на мен ми изхвърча неустно това лято, не съм готова за есента, за училище, за работа /започвам нова и това допълнително ме напряга/, искам още август!
За анкетата гласувах с "не", защото видях какво се случи с групата ни за 7ми клас, нямаше особена полза от нея, явно сме се събрали олд скул майки и ни е по-уютно и приятно във форума, отколкото във ФБ.
За анкетата гласувах с "не", защото видях какво се случи с групата ни за 7ми клас, нямаше особена полза от нея, явно сме се събрали олд скул майки и ни е по-уютно и приятно във форума, отколкото във ФБ.
Бебчо, аз и твоя филм с неспящото бебе и дете съм го гледала. През деня я имаше 40 мин. дневен сън, я нямаше, а през нощта... Сутрин чаках с нетърпение да започне ранно сутрешния блок на ФМ, че поне се разсейвах до 9ч с него.
Точно така, Добри, беше задача с чаши. На някакво състезание. Мисля, че и моето беше рисувало чашите, имаше нещо общо между двамата, защото като прочетох твоя пост веднага му обещах и на моето курс по рисуване.
Точно така, Добри, беше задача с чаши. На някакво състезание. Мисля, че и моето беше рисувало чашите, имаше нещо общо между двамата, защото като прочетох твоя пост веднага му обещах и на моето курс по рисуване.
сетих се.
вчера се върна с материалите по "Бизнес умения".
беше сринат. каза, че се чувства като убиец.
управител на болница, имат един апарат за диализа, скъп е и не могат да купят още.
пациентите са 11, всеки с различна продължителност на диализа и период между диализите.
трябват им общо 63 часа седмично за всички.
апаратът може да работи само 30 часа на седмица.
той трябва да избере кои пациенти да бъдат лекувани.
разбрахме се, че няма да става здравен мениджър.
вчера се върна с материалите по "Бизнес умения".
беше сринат. каза, че се чувства като убиец.
управител на болница, имат един апарат за диализа, скъп е и не могат да купят още.
пациентите са 11, всеки с различна продължителност на диализа и период между диализите.
трябват им общо 63 часа седмично за всички.
апаратът може да работи само 30 часа на седмица.
той трябва да избере кои пациенти да бъдат лекувани.
разбрахме се, че няма да става здравен мениджър.
Благодаря за темата на Kally May!
С удоволствие ви чета!
По темата с Джорданките. Имаше "брутално" (цитирам щерката) намалени в Спорт Депот през август на 99,50 лв. Та, тогава й взех. Безумна радост! Наборът (баткото) винаги ми е бил по-скромен и все гледа да си хареса нещо по-евтино.... Такива са. Зная, че повечето сте от София, но да споделя, че родителските в ЕГ Пловдив винаги били в почивен ден.
Та и първата е за 11.09.
Намирам го за удобно!
Успешна седмица на всички!
С удоволствие ви чета!
По темата с Джорданките. Имаше "брутално" (цитирам щерката) намалени в Спорт Депот през август на 99,50 лв. Та, тогава й взех. Безумна радост! Наборът (баткото) винаги ми е бил по-скромен и все гледа да си хареса нещо по-евтино.... Такива са. Зная, че повечето сте от София, но да споделя, че родителските в ЕГ Пловдив винаги били в почивен ден.
Та и първата е за 11.09.
Намирам го за удобно!
Успешна седмица на всички!
Добро утро, нека новата тема бъде изпълнена с много приятни и забавни трепети и разкази! 
И ние сме с 3 деца вкъщи - две мои и едно на ММ. Ако е рекъл * може и да се увеличат. Аз наскоро чукнах 40, но това не ме притеснява. Годините са само цифра. А децата са такова богатство. Аз от дете исках да имам поне 3.
По повод изгубването на деца - аз имам спомен, в който аз съм студентка в Свищов на 19 год. и 3 годишното дете на моя братовчедка изчезва от погледа ни, докато се разхождаме на празника на града в претъпкания с хора център. Търсихме го около половин час и накрая се сетихме да отидем до офиса им. Оказа се, че детето само отишло до там и ни чака спокойно. Изкара ни акъла. Тази случка в последствие с моите деца ми беше поука - като по-малки винаги имаха записан телефонния ми номер някъде по себе си - на дреха или раница. А като започнаха да говорят първо ги научих да си знаят трите имена, адреса и телефонния ми номер.
И за мен лятото мина неусетно. Искам и аз още, но уви.. Ще чакаме вече следващото лято.
На всички, които все още са някъде на почивка - починете си и заради нас.
На моята наборка абсурд да купя кецове или каквата и да била обувка за над 100 лв. Изобщо не ги пази. За 2 месеца се превръщат в парцал и без да се спуска с тях по Витоша... Дано се промени след време!
Тя като бебе беше толкова ревлива и вечно неспяща - половин час сън през деня беше почти мираж и то ако е в количката и в движение. Вечер заспиваше след полунощ към 1 - 2 часа, за по 4-5 часа най-много и после пак рев. 2 години изобщо през ум не ми минаваше за друго дете. Но после реших, че едно дете не е добре да бъде само. Хубаво е да си има компания.
И ние сме с 3 деца вкъщи - две мои и едно на ММ. Ако е рекъл * може и да се увеличат. Аз наскоро чукнах 40, но това не ме притеснява. Годините са само цифра. А децата са такова богатство. Аз от дете исках да имам поне 3.
По повод изгубването на деца - аз имам спомен, в който аз съм студентка в Свищов на 19 год. и 3 годишното дете на моя братовчедка изчезва от погледа ни, докато се разхождаме на празника на града в претъпкания с хора център. Търсихме го около половин час и накрая се сетихме да отидем до офиса им. Оказа се, че детето само отишло до там и ни чака спокойно. Изкара ни акъла. Тази случка в последствие с моите деца ми беше поука - като по-малки винаги имаха записан телефонния ми номер някъде по себе си - на дреха или раница. А като започнаха да говорят първо ги научих да си знаят трите имена, адреса и телефонния ми номер.
И за мен лятото мина неусетно. Искам и аз още, но уви.. Ще чакаме вече следващото лято.
На всички, които все още са някъде на почивка - починете си и заради нас.
На моята наборка абсурд да купя кецове или каквата и да била обувка за над 100 лв. Изобщо не ги пази. За 2 месеца се превръщат в парцал и без да се спуска с тях по Витоша... Дано се промени след време!
Тя като бебе беше толкова ревлива и вечно неспяща - половин час сън през деня беше почти мираж и то ако е в количката и в движение. Вечер заспиваше след полунощ към 1 - 2 часа, за по 4-5 часа най-много и после пак рев. 2 години изобщо през ум не ми минаваше за друго дете. Но после реших, че едно дете не е добре да бъде само. Хубаво е да си има компания.
Голямата ми дъщеря не е искала, но малката носи Джорданки от миналата година /на 4.5/ и понеже тийнове и се радват по улиците знае, че това е нещо "яко" и сега прави устата за нови, защото тези омаляват. Няма да и се получи, онези таткото ги купи намалени.
Но най-много се искат от онези маратонки с колелата отдолу, а аз не знам откъде да купя. Издирвам отдавна.
Но най-много се искат от онези маратонки с колелата отдолу, а аз не знам откъде да купя. Издирвам отдавна.
пак ми се губят постове.
кали, аз всъщност харесвам първия учебен ден като тържествено поставяне на начало някакво.
това, което не ми харесваше бяха изхвърлянията - да се покани нам кой си "велик" човек, колко то по-велик и колкото по-известен толкова по-добре; да се организира събитие далеч надхвърлящо възможностите на организаторите; да се включат едни разбрицани колони и озвучаване, силно напомнящо хор на котки, затворени в стая с куче. после да се обяви начален час 9, като се знае, че "великият" се очаква да дойде към 11...такива работи.
и 300+ лева няма да дам за маратонки, та ако ще земята да започне да се върти обратно.
че аз по-малко съм давала за обувките на баща му, естествена кожа, яка марка, носи ги вече н-на брой години.
отделно, че маратонките са за спорт, не за училище, не за празник, не ежедневни, не кежуал, не никак.
честно, не знам как се наложи тая анцучна и маратончеста мода, но не ми харесва.
кали, аз всъщност харесвам първия учебен ден като тържествено поставяне на начало някакво.
това, което не ми харесваше бяха изхвърлянията - да се покани нам кой си "велик" човек, колко то по-велик и колкото по-известен толкова по-добре; да се организира събитие далеч надхвърлящо възможностите на организаторите; да се включат едни разбрицани колони и озвучаване, силно напомнящо хор на котки, затворени в стая с куче. после да се обяви начален час 9, като се знае, че "великият" се очаква да дойде към 11...такива работи.
и 300+ лева няма да дам за маратонки, та ако ще земята да започне да се върти обратно.
че аз по-малко съм давала за обувките на баща му, естествена кожа, яка марка, носи ги вече н-на брой години.
отделно, че маратонките са за спорт, не за училище, не за празник, не ежедневни, не кежуал, не никак.
честно, не знам как се наложи тая анцучна и маратончеста мода, но не ми харесва.
Леле, като ви чета за изчезването на децата, тръпки ме побиват. Моят не ми е спретвал подобни, изправящи косите, случаи, но пък отсега го мисля, като тръгне сам на училище. Толкова е забляхосан милият, че направо не знам. Добре, че поне с телефона си е сраснат и ще може да ми се обади при проблем, а и да го следя къде е с някое приложение. В този ред на мисли, кажете дали и какви приложения за тая работа ползвате; препоръките са добре дошли.
Ние бием рекорда по поспаливост, откакто се е родил. Случвало се е да не мога да го събудя за хранене. Нали казват, че спящо бебе не трябва да се буди, но педиатърката беше категорична, че не трябва да пропуска хранене. Казваше ми "Щипвай леко бузките и носленцето, и той ще се събуди."; да ама не, искаше ли да спи и Берковският духов оркестър да му свири до главата нямаше да го трогне изобщо.
Когато стана земетресението в Перник, тогава живеехме на приземен етаж и се усети все едно ТИР се вряза в кооперацията. Нашият не помръдна в леглото. Баща му е работил със зеге в съседната стая, детето изобщо не се трогва. Като се спи, се спи, няма да се занимава с друго я!
Така ни се случи с нашата месечна отчетна, а толкова хубаво ни беше там 
.
Вярно, че всички се събрахме във ФБ-групата, но освен да присъстваме там, много рядко пишем.
А как ти се губят постове, Добри, в смисъл?
Ние бием рекорда по поспаливост, откакто се е родил. Случвало се е да не мога да го събудя за хранене. Нали казват, че спящо бебе не трябва да се буди, но педиатърката беше категорична, че не трябва да пропуска хранене. Казваше ми "Щипвай леко бузките и носленцето, и той ще се събуди."; да ама не, искаше ли да спи и Берковският духов оркестър да му свири до главата нямаше да го трогне изобщо.
Когато стана земетресението в Перник, тогава живеехме на приземен етаж и се усети все едно ТИР се вряза в кооперацията. Нашият не помръдна в леглото. Баща му е работил със зеге в съседната стая, детето изобщо не се трогва. Като се спи, се спи, няма да се занимава с друго я!
...не ми се иска да се отцепите там и да ни заглъхне темичката...
.Вярно, че всички се събрахме във ФБ-групата, но освен да присъстваме там, много рядко пишем.
А как ти се губят постове, Добри, в смисъл?