- Публикувана: 27 авг. 2021, 12:15 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2021, 16:02 ч.
Морето, слънцето и ярките звезди, предвещават ни две черти ! ~бебеправене 394~
Аз също се хващам, че завиждам на бременните. Опитвам се да се успокоявам, че съм най-"малка" от всички и че преди мен още много двойки ще имат деца. И това обаче си има някакви граници.
Както някой вече каза, знам, че не е хубаво да се фиксирам върху идеята и желанието. И едва ли не ме е срам да си призная, че много често мисля за бебета, защото после следват приказки като "Бог си знае работата", "Явно още не е правилният момент", "Явно ти е станало фикс идея" и вдичките производни, от които ми е писнало. Врезултат на което се събира ужасно мнохо негативни енергия, която избива като видя отрицателния тест.
Както някой вече каза, знам, че не е хубаво да се фиксирам върху идеята и желанието. И едва ли не ме е срам да си призная, че много често мисля за бебета, защото после следват приказки като "Бог си знае работата", "Явно още не е правилният момент", "Явно ти е станало фикс идея" и вдичките производни, от които ми е писнало. Врезултат на което се събира ужасно мнохо негативни енергия, която избива като видя отрицателния тест.
Гуш, Лютиче! Няма някоя от нас дето не го е минала това. Това си го говорихме с едни приятелки, ще го напиша и тук обаче. И преди съм казвала неща в този дух.
Всяка една от нас иска дете. По възможност сега, веднага. Обаче понякога ни е писано да се сблъскаме с препятствия и се налагат манипулации, процедури, лечения, терапии. С всяка крачка сме по-близо до мечтата. Има го и варианта с осиновяването, който обаче не е за всеки.
Обаче независимо от загубите, месеците или годините на очакване, мама му стара, не забравяйте, че и ние сме хора и заслужаваме да живеем и да сме щастливи, независимо какво ни се стовари на главата като загуба или препятствие по пътя. Не забравяйте да дарявате децата и близките си с любов. Да се обадите на родителите си и да ги зарадвате като споделите нещо дребно. Да направите жест към половинката и да му припомните, че сте с него не само за да е длъжен да прави/гледа деца и семейство. Да планирате нещо специално с децата си (за тези, които имат такива) - ей така, спонтанно, не само да им припомняте да си пишат домашните и да почистват след себе си. Да си отделите време за себе си и да си доставите удоволствие с излизане, с някоя глезотийка. Това че не бременността не се получава не ви прави половин хора. И никога няма да го направи, освен ако сами не се поставите в тази ситуация.
Всяка една от нас иска дете. По възможност сега, веднага. Обаче понякога ни е писано да се сблъскаме с препятствия и се налагат манипулации, процедури, лечения, терапии. С всяка крачка сме по-близо до мечтата. Има го и варианта с осиновяването, който обаче не е за всеки.
Обаче независимо от загубите, месеците или годините на очакване, мама му стара, не забравяйте, че и ние сме хора и заслужаваме да живеем и да сме щастливи, независимо какво ни се стовари на главата като загуба или препятствие по пътя. Не забравяйте да дарявате децата и близките си с любов. Да се обадите на родителите си и да ги зарадвате като споделите нещо дребно. Да направите жест към половинката и да му припомните, че сте с него не само за да е длъжен да прави/гледа деца и семейство. Да планирате нещо специално с децата си (за тези, които имат такива) - ей така, спонтанно, не само да им припомняте да си пишат домашните и да почистват след себе си. Да си отделите време за себе си и да си доставите удоволствие с излизане, с някоя глезотийка. Това че не бременността не се получава не ви прави половин хора. И никога няма да го направи, освен ако сами не се поставите в тази ситуация.
АА, абсолютно съгласна съм! Определено не се чувствам половин човек. Има още толкова много неща, които да преживея и не съм видяла.
Просто отношението на хората ме дразни. По принцип има такъв тип хора, които не позволяват на някого да е по-нещастен от тях и обикновено като им споделиш нещо и казват "Да ти имам проблемите. На мен пък Х ми се случи." Това е част от причината да си събирам емоциите и да не споделям. Даже на майка ми ако се оплача, няма да има прегръдка и успокоителни думи, а ще ми извади всичко, което съм правила през годините и което може би е довело до този резултат.
На мъжа ми също избягвам да споделям, защото той е изключително ражионален човек и все се опитва да ми даде съвет. Да, ама в случая великият му съвет е "Успокой се и не се напрягай", а това не е като да помага много
И отново предпочитам да си кътам чувствата пред това да агресирам.
Мен това ме орави нещастна - съвети от хора, които не разбират къде е проблемът.
Просто отношението на хората ме дразни. По принцип има такъв тип хора, които не позволяват на някого да е по-нещастен от тях и обикновено като им споделиш нещо и казват "Да ти имам проблемите. На мен пък Х ми се случи." Това е част от причината да си събирам емоциите и да не споделям. Даже на майка ми ако се оплача, няма да има прегръдка и успокоителни думи, а ще ми извади всичко, което съм правила през годините и което може би е довело до този резултат.
На мъжа ми също избягвам да споделям, защото той е изключително ражионален човек и все се опитва да ми даде съвет. Да, ама в случая великият му съвет е "Успокой се и не се напрягай", а това не е като да помага много
И отново предпочитам да си кътам чувствата пред това да агресирам.Мен това ме орави нещастна - съвети от хора, които не разбират къде е проблемът.
Аз пък, за разлика от приятелките ми, с които имаме по нещастие обща съдба още от началото не крия нищо. В смисъл - още като се разбра, че без инвитро няма да се мине и просто казвах - трябва да изляза от работа, че до клиниката..., извинявай не вдигнах, че бях по хормоналните изследвания... и темподобни. Така поне избегнах - хайде, време ви е...., и всички са наясно. Разбира се, сега идват погледите на съжаление и най-вероятно злобните коментари от типа - тя е лош шеф, заслужила си го е, но за тези не ми пука. Още от години, спрях са се обграждам в близост с мръсни хора, а с годините спря да ми пука за тяхното мнение.
Виж... за мъката и болката вътре в мен, с това не знам как да се справя. И сега като си погледнах хормоните и се разплаках. Не че знам какво значат - от една страна такъв естрадиол висок не съм имала никога, от друга страна той е в други мерни единици от останалите пъти, пък ЛХто много ниско ми се вижда, ма и то е в други единици... Та седа си и си рева за евентуалните два варианта - или ще има пункция на два фоликула или няма да има и чакам докторката да се обади...
Целувам ви момичета!
Виж... за мъката и болката вътре в мен, с това не знам как да се справя. И сега като си погледнах хормоните и се разплаках. Не че знам какво значат - от една страна такъв естрадиол висок не съм имала никога, от друга страна той е в други мерни единици от останалите пъти, пък ЛХто много ниско ми се вижда, ма и то е в други единици... Та седа си и си рева за евентуалните два варианта - или ще има пункция на два фоликула или няма да има и чакам докторката да се обади...
Целувам ви момичета!
Мъжете им дай да оправят проблеми и хич не го разбират това с изслушването 
Още една причина психотерапевтите да са добра опция.
Ама психотерапевтите, не психолозите. Психолог е просто човек завършил психология. Терапевтите имат допълнително обучение за работа с хора и са работили върху себе си, а в най-добрият случай продължават да работят върху себе си
Още една причина психотерапевтите да са добра опция.
Ама психотерапевтите, не психолозите. Психолог е просто човек завършил психология. Терапевтите имат допълнително обучение за работа с хора и са работили върху себе си, а в най-добрият случай продължават да работят върху себе си
Хора всякакви, ама ние си избираме с кого какво да споделяме..
Преди 6г претърпя сериозен инцидент, в следствие на което се наложи да ми сложат имплант в гръбнака. Имам неврологичен проблем, плюс това счупих таз и ребра. Ходя с бастун и не е добре да вдигам тежко. Когато преди две години забременях със сина ми, личната ми лекарка почти ми вдигна скандал как съм щяла да се довърша и тази бременност.. Сещате се. Не беше само тя.. Някои "по-тактични хора" само се учудваха на смелостта ми. А дни след като родих, една приятелка на майка ми, чиято дъщеря по това време имаше 10 години неуспешни опити да забременее, казала на майка "Така е, на някои хора, които не трябва да имат деца, Бог им дава веднага, а други се мъчат". Като го чух се чудех как да реагирам..
Та, исках да го споделя това отчасти заради поста на Лютиче, а пък и не само.
Сметнете- едва оцелях, ходя с бастун, а съм на 33,въпреки това веднъж забременях, родих здраво и прекрасно дете, с мъжа ми (с когото се срещнахме след инцидента) сме щастливо женени и се надяваме на второ..
Знаете ли, преди 5г и аз бях в депресия и мислех, че ще си остана на легло, че нищо добро не ме чака. Но... Потърпях малко, няколко години, понадигнах се и животът ми по тръгна.
На всички ни е трудно понякога, а нетактични и даже злобни хора бол, но аз съм над тия неща, вярвам и всички вие
Преди 6г претърпя сериозен инцидент, в следствие на което се наложи да ми сложат имплант в гръбнака. Имам неврологичен проблем, плюс това счупих таз и ребра. Ходя с бастун и не е добре да вдигам тежко. Когато преди две години забременях със сина ми, личната ми лекарка почти ми вдигна скандал как съм щяла да се довърша и тази бременност.. Сещате се. Не беше само тя.. Някои "по-тактични хора" само се учудваха на смелостта ми. А дни след като родих, една приятелка на майка ми, чиято дъщеря по това време имаше 10 години неуспешни опити да забременее, казала на майка "Така е, на някои хора, които не трябва да имат деца, Бог им дава веднага, а други се мъчат". Като го чух се чудех как да реагирам..
Та, исках да го споделя това отчасти заради поста на Лютиче, а пък и не само.
Сметнете- едва оцелях, ходя с бастун, а съм на 33,въпреки това веднъж забременях, родих здраво и прекрасно дете, с мъжа ми (с когото се срещнахме след инцидента) сме щастливо женени и се надяваме на второ..
Знаете ли, преди 5г и аз бях в депресия и мислех, че ще си остана на легло, че нищо добро не ме чака. Но... Потърпях малко, няколко години, понадигнах се и животът ми по тръгна.
На всички ни е трудно понякога, а нетактични и даже злобни хора бол, но аз съм над тия неща, вярвам и всички вие
Одри, клиничния психолог има право да диагностицира и провежда терапии, но за останалото съм съгласна.
Dragonrider, голямо гуш и адмирации! Все си мисля, че едни такива лафчета като "Няма начин да няма начин" са движещата сила на този свят, а всички останали, дето само мрънкат (аз също мрънкотя много irl) предпочитат удобството на дискомфорта, който познават и ги е страх да направят крачка извън него, независимо какви успехи би им донесло това.
Dragonrider, голямо гуш и адмирации! Все си мисля, че едни такива лафчета като "Няма начин да няма начин" са движещата сила на този свят, а всички останали, дето само мрънкат (аз също мрънкотя много irl) предпочитат удобството на дискомфорта, който познават и ги е страх да направят крачка извън него, независимо какви успехи би им донесло това.
Доколкото имам инфо от психолози, реално за да работиш трябва да ги вземеш тези обучения. Тоест ако само си дипломиран като кл. психолог кел файда от дипломата, може да работиш като ЧР По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също.
За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също. За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
Доколкото имам инфо от психолози, реално за да работиш трябва да ги вземеш тези обучения. Тоест ако само си дипломиран като кл. психолог кел файда от дипломата, може да работиш като ЧР По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също.
За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също. За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
А с диплома за клиничен, можеш да работиш в болница от воле - в наша малка България.
Сериозно? Понеже имам поне 2 познати извън роднинския кръг, единият верно отиде в ЧР, а другата ми обясняваше точно за супервизията и диагностицирането, караше и курсове след дипломирането. Освен да са се променили нещо изискванията в последно време?
Сори за спама девойки, обаче мисля че е полезно като инфо в случай, че някоя от нас в някакъв момент търси подкрепа.
Сори за спама девойки, обаче мисля че е полезно като инфо в случай, че някоя от нас в някакъв момент търси подкрепа.
Психологът трябва да ти помогне да си изградиш механизъм или стратегия за адекватно справяне с даден проблем. Не да ти дава готово решение. И не само да му плащаш за слушането като в американските филми, хаха.
Понеже си писахме с Драгонрайдър - искам и публично да ѝ благодаря, че ме осветли за практиките в България и че реално не са толкова завишени изискванията за работата на психолозите, което значи че има и много недостатъчно опитни или с необходимите квалификации такива.
Та, дайте да кажем нещо по бебеправенето. На мен датата ми за тест е петък
Понеже си писахме с Драгонрайдър - искам и публично да ѝ благодаря, че ме осветли за практиките в България и че реално не са толкова завишени изискванията за работата на психолозите, което значи че има и много недостатъчно опитни или с необходимите квалификации такива.
Та, дайте да кажем нещо по бебеправенето. На мен датата ми за тест е петък
