Има ли майки, чийто съпрузи отсъстват често от дома поради професионални ангажименти или се прибират късно от такива ? Как се справят с деца, като се прибере съпругът помагали Ви?! Как преминава ежедневието Ви+!
- Публикувана: 21 авг. 2021, 20:23 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2021, 10:42 ч.
Отсъстващи татковци
Има. Мъжът ми живее в чужбина и идва тук през отпуската, по празници или през уикендите. Поради Ковид кризата пътуванията през уикендите намаляха много. Като дойде не само, че не ми помага, ами трябва и за него да мисля. Ние също ходим при него, защото аз от година и половина работя дистанционно и мога да гж правя от където си искам.
Когато дойде у дома не ми помага с чистенето, защото това си е моята къща. Когато аз съм при него само ми мрънка, че апартамента бил мръсен и че трябва да се изчисти. И чака аз да го направя. Иначе.обича да пазарува, но винаги се връща с безалкохолни и бисквити, а другото аз да съм го купела, защото той не разбирал.
Когато дойде у дома не ми помага с чистенето, защото това си е моята къща. Когато аз съм при него само ми мрънка, че апартамента бил мръсен и че трябва да се изчисти. И чака аз да го направя. Иначе.обича да пазарува, но винаги се връща с безалкохолни и бисквити, а другото аз да съм го купела, защото той не разбирал.
Моя мъж го няма по 8-9 месеца е годината понеже е моряк. Оправям се с децата, къщата и ангажиментите основно сама. Рядко ги оставям на бабите ако имам нещо спешно да свърша.
Иначе като си е тук е много отдаден на семейството. Занимава се с децата, води ги на градина и извънучебни занимания, играе с тях. С домашните задължения предпочитам да не ми помага, най-много да измие чиниите или да зареди пералнята. Гледам да не го товаря, за да си почине и да използва времето за децата. Опитва се да навакса времето, ама не става за няколко месеца. Децата всеки път приемат много трудно раздялата.
Иначе като си е тук е много отдаден на семейството. Занимава се с децата, води ги на градина и извънучебни занимания, играе с тях. С домашните задължения предпочитам да не ми помага, най-много да измие чиниите или да зареди пералнята. Гледам да не го товаря, за да си почине и да използва времето за децата. Опитва се да навакса времето, ама не става за няколко месеца. Децата всеки път приемат много трудно раздялата.
Винаги съм се чудила на връзките, в които мъжът живее в чужбина, жената гледа децата в България и се виждат по празници и отпуски само - години наред. От една страна, това е гаранция за дълъг брак. Но, от друга, може ли двамата партньори да са истински близки, в реалния смисъл на думата "връзка", ако им се събира време заедно само 2-3 месеца в годината? Не съществува ли възможността за паралелни връзки, изневери и т.н.?
Имаме такова познато семейство. Мъжът си има друга в Германия, но като се прибере в БГ, е съпруг и баща за подражание.
Аз не бих се хванала на такова хоро, пък ако ще й да ме позлатява, когато се видим.
Имаме такова познато семейство. Мъжът си има друга в Германия, но като се прибере в БГ, е съпруг и баща за подражание.
Аз не бих се хванала на такова хоро, пък ако ще й да ме позлатява, когато се видим.
Michone, кажете Пази Боже.Тези хора не са разделени от хубаво.Таткото е заминал Само за 6 месеца, че да платим кредита, ипотеката и да идем на почивка като другите .
И така минават 6 месеца, но да вземе децата и жената е трудно и нерентабилно.Нека да стоят в България, той ще праща пари...и така минали 5-10 години.
Трудно е, но са принудени хората за маалко по-добър живот.
Така, че не се чудете ако не ви е дошло до главата.Не може всички да са IT с специалисти работещи от къщи и помагащи татковци.
И така минават 6 месеца, но да вземе децата и жената е трудно и нерентабилно.Нека да стоят в България, той ще праща пари...и така минали 5-10 години.
Трудно е, но са принудени хората за маалко по-добър живот.
Така, че не се чудете ако не ви е дошло до главата.Не може всички да са IT с специалисти работещи от къщи и помагащи татковци.
Аз съм такъв отсъстващ татко, от тези прибиращи се късно. Трудно е наистина, жена ми от самото начало се научи да се справя сама с грижите по децата и дома. Нямам почти никаква възможност да помагам с домакински работи, но се старая да обръщам внимание на децата през малкото си свободно време. Осъзнавам добре, че тази цена е твърде висока и съм решил от тук нататък да променя нещата през следващите години.
Всяко семейство си има своя организация.Например жените на моряците така свикват,че понякога се дразнят като се застоят на брега.За изневери и паралелни връзки,всеки си знае за себе си.
Подобни дълги раздели са цената за по-добър живот.
Ако съпруга отсъства за да осигури по-висок стандарт на семейстнвото е разбираемо.
Опитайте се като е в къщи да му вменявате повече домашни задължения.Вече зависи дали и вие работите и колко са големи децата.
Подобни дълги раздели са цената за по-добър живот.
Ако съпруга отсъства за да осигури по-висок стандарт на семейстнвото е разбираемо.
Опитайте се като е в къщи да му вменявате повече домашни задължения.Вече зависи дали и вие работите и колко са големи децата.
И моят мъж пътува - все се смее, че след всеки рейс се запознаваме отново, голяма тръпка, емоция... ама ако някой път не се харесаме... Докато децата са по-малки е по-лесно, в смисъл, че има нещо, което свързва. Нашите вече са големи и наистина е предизвикателство, но то си зависи от хората.
Например жените на моряците така свикват,че понякога се дразнят като се застоят на брега.
Моят баща беше такъв - отсъстващ. Отиде на много добра работа в чужбина, но майка ми не пожела да отиде с него, понеже беше само за година, а тя щеше да си изгуби работата. Но му удължиха срока, пак и пак... Той се върна след 6 години, беше си идвал по за малко, ние бяхме ходили два пъти при него по за малко. Бяхме вече почти тийнейджъри и не го искахме. Беше просто един човек, който пристига отнякъде и иска и той да ни командва.
Никога не развихме истинска връзка с него.
А на въпроса за помагането - разбира се, че не правеше нищо, освен да си чете вестника. За всичко си имаше начин да се прави без него.
Той беше като пето колело на каруцата, във всяко отношение.
Никога не развихме истинска връзка с него.
А на въпроса за помагането - разбира се, че не правеше нищо, освен да си чете вестника. За всичко си имаше начин да се прави без него.
Той беше като пето колело на каруцата, във всяко отношение.