Успяват ли само красивите и слабите?

  • 8 052
  • 177
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 299
Наскоро попаднах на статия, в която пише, че не особено привлекателните хора нямат кой знае какви постижения на работното място. Вие как мислите? Аз имам 10+ годишен стаж и винаги шефовете ми са били мъже. Все съм виждала как по-хубавата колежка получава това, което иска плюс повишение, не й се налага да работи... а аз се скъсвам от работа и накрая ми се показва вратата, просто защото шефа ми не ме намира за достатъчно атрактивна (знам, че не съм красавица и без някой да ми го казва, но за сметка на това се скъсвам от работа. Ама явно, че не достатъчно... очевидно).
В момента отново се намирам в подобна работна атмосфера, в която шефа явно толерира определен "тип" жени и дискриминира друг. Разбира се това няма как да бъде доказано. Въпроса ми е как да се действа в такъв случай?

# 1
  • Мнения: 709
Въпроса ми е как да се действа в такъв случай?

Сменя се работното място. А също не би навредило да развиеш уменията си до ниво, при което външният вид няма да има особено значение.

# 2
  • София
  • Мнения: 38 431
Глупости! Имам две, даже три приятелки "главен счетоводител" - т.е. втория човек след шефа. И трите са пълнички и не са "красиви" като моделки примерно.

# 3
  • Мнения: 4 808
От моя опит успяват предимно тези, които се подмазват.

# 4
  • Мнения: 15 356
Моята кума на 42 я повишиха ,работи в чуждестранна фирма,печели добре и се пука от командировки и тиймбилдинги.Пълничка е и винаги е била ,не е атрактивна красавица изобщо .
Когато мен и една колежка заедно,тя е 160 и тантуреста,но си разбира от работата .
Не съм съгласна и за подмазвачите,аз два пъти отказвах даже докато се навих.Никога не съм имала близък контакт с тези над мен,с шефа пък изобщо.

# 5
  • Мнения: 671
Може би в някои случаи е така, но аз имам и друго наблюдение: някои хора просто умеят да си искат - повишение, отпуска, по-малко задължения и същевременно дори да вършат малко работа, така го разгласяват и представят, че цялата фирма, включително шефа, разбират. Докато други просто тихо и упорито бачкат и доста често не се и сближават особено с колегите, защото буквално си гледат работата през цялото време. Забелязала съм, че точно тези вторите явно смятат, че постиженията им говорят сами за себе си, но за съжаление рядко е така и обикновено не ги повишават, в един момент им писва и просто си намират друга работа. Мисълта ми е, че най-важно за повишения и облаги и изобщо за успяването е да умееш да уцелиш момента, за да поискаш нещо, да знаеш как да го поискаш и от кого, да умееш да използваш добре уменията които имаш (дори да са скромни) и не на последно място с кого си пиеш кафето, разбира се. Изразът 'скромността краси човека' е доста неуместен, поне на работа, според мен.

И още нещо: медалът има и друга страна - примерно, на мен ми се е случвало да постигна някакъв голям успех или да ме повишат и да чуя колега да каже 'ама то защото си жена, а шефа е мъж' или 'ами то защото си му симпатична' и е изключително грозно и обидно, особено ако си работил като луд за това повишение.

# 6
  • Мнения: 4 808
Напълно съм съгласна, има хора, които умеят да се изтъкват колко много работят, дори и в действителност да не е така. Не казвам, че няма хора, успели със собствените си сили, но за съжаление не винаги е така.
Наскоро се видях със съученичка, която знам, че са повишили и я поздравих, но се оказа, че не ѝ харесва и не е доволна. Не е и искала повишението, но отгоре са ѝ казали, че трябва да приеме, защото няма кой друг. Тъй като преди това са им спуснали парашутистка, която е сътворила върховни каши, уволнила кадърни хора, за да сложи нейни на тяхно място и сключила неизгодни договори. Каза "приех заради колегите, но не е моето".

# 7
  • Мнения: 15 356
Директорката на майка ми е парашутистка.Само тя е допусната на конкурс ,даже няма нужното образование.Като типична комплексарка отиде и заяви точно както го пиша"тук аз коля и беся".Уволни двама ,краде от дарения и касата ,любовница е на някой си.Но след изборите се промениха нещата и в момента й правят проверки през ден.Та ето пример,но пак не става ли човек и злоупотребява ли ,няма как да остане на високият си пост.
Мъжът ми получава два пъти предложение за повишение,към момента не го устройва.Накрая негов колега кандиса,защото точно няма кой.Пенсионира ли се той ,моят мъж ще не ще вероятно ще приеме.

# 8
  • Мнения: 1 118
Даже по-скоро обратното.

# 9
  • Мнения: 6 346
Глупости. И слава богу, че е така. Да, има конкретни работодатели или дори по-скоро дребни мениджъри, които може да прилагат критерий външен вид, но определящото е кой как си върши работата. (В държавните институции има значение и кой как и дали се подмазва.)

# 10
  • Мнения: 3 299
Ами например в мястото на което работя имам за колежки и две жени в предпенсионна възраст - и двете са недолюбвани и карат изумени смени и работят по 10 дни без почивка. Това обаче с неговите "любимки" няма как да стане. Те си имат по 3-4 дни почивка, нарича ги с малките им и даже умалителни имена и никога не им повишава тон. Нещо, което с "дъртите" колежки и с мен доста често се случва. Една от колежките, която се чувства онеправдана отиде и му каза направо в очите, че явно толерира определени хора. Той даже беше изненадан. Не ми се вярва да не го знае. И все пак е трудно като шеф да можеш да толерираш персонала си еднакво.

# 11
  • Мнения: 14 802
На заглавието отговарям - не.

В чужбина нямате ли версия на комисия за защита от дискриминацията? Ако има и документирано това със смените, шефа ще го разкатаят.

# 12
  • Мнения: 7 245
Моят опит показва, че да си скъсваш задника от работа не е печелившо поведение, показва, че отчаяно се нуждаеш от тази работа. Трябва умереност, както и във всяко нещо.

# 13
  • Мнения: 671
Замислям се, че ако аз имам някаква фирма и искам нещата да вървят добре, не бих си позволила да назнача на отговорен пост човек, който няма качества, дори да има много хубав задник, дори да ми е роднина. Това би ми струвало много скъпо и дори случайно да стане така, не бих задържала човека, или поне не на този пост (затова и в някои фирми, в които има некадърни връзкари постоянно им сменят позициите или им измислят нови - просто за нищо не стават и се чудят къде да ги сложат, за да не омажат нищо и да не пречат). Според мен фирмите, в които назначават връзкари на високи позиции и ги държат там без да са подходящи или не разчитат на фирмата да ги храни (т.е. перат пари евентуално или имат други фирми чиято печалба компенсира), или шефа не е собственик на фирмата и не му пука за нея, а просто иска да уреди своите хора.

# 14
  • София
  • Мнения: 7 987
Вярвам, че има хора, които имат много добри умения, които сега определяме като "soft skills". Това са хора, на които се отдава да бъдат комуникатори, медиатори, да организират и мотивират другите и да са по-ефективни. Много работа не е равнозначно на успешен служител.
Пишейки това, имам предвид две мои колежки - и двете красиви, с хубави фигури, впечатляващи. Едната е изключително дипломатична, винаги готова да помогне, да посредничи, за да се случат нещата. В никакъв случай не е мек характер, но така ще постави човек на мястото му, че няма да остане лошо чувство. Другата - пълен темерут, ужасен характер, конфликтна, некооперативна, мъка е да се работи с нея. Едва ли е необходимо да казвам коя е по-успешната от двете.
Така че, не, външният вид не е фундаменталната предпоставка за успех. Той може да изиграе роля при наемането, защото има достатъчно изследвания по темата. След това, в процеса на работа, други качества се гледат и преценяват.

Общи условия

Активация на акаунт