Харесах си момиче което никога повече няма да видя

И-и-и, ако се окаже, че той не знае номера на стаята ѝ, а по същото време е имало няколко момичета около нейната възраст, ще стане много интересно. Направо сценарий за сериал.
Моля, моля, долу ръцете, искам си хонорара!

На колко години си?

Благодаря на всички за отговорите! За съжаление вече не съм в хотела, ще си остана само със спомените... Може би трябваше да пиша малко по-рано... Но както е казал един наш боксьор - Продължаваме напред

А, Лори, недей така ! Може и да няма. Но ние сме длъжни да проверим!

Сладка тема.
Когато ти е зле, започни да правиш нещо за другите. Запиши се доброволец в н якоя мисия на timeheroes например. Хем ще си зает, хем ще имаш усещането, че правиш нещо смислено и полезно.

Аз пък бих се зарадвала,ако от рецепцията ми дадат телефона на някой обожател. Може да се окаже голяма любов. Аз като цяло си раздавам телефона на всеки, но само по работа, та не ми е драма това с даването на телефона.

Малшанс.
Знам сходна история, младежът се е срещнал на парти с момиче и на другата сутрин се усетил, че иска да се опознаят по-подробно. Но не бил разбрал името й. Разпитал в компанията и се намерил негов познат, който има позната, която познава момичето.
Истинска история с много щастливо развитие.
Авторе, щом не е станало, не е трябвало да става. Аз поне така се успокоявам, когато нищо не мога да направя.

Виждала съм такива теми по фейсбук групите. Забелязано във... Едно момче, така търсеше момиче. Та може и там да пробваш, като пишеш къде си бил, кога, в кой хотел и как изглежда. Много е вероятно да е в някоя от групите и ако те харесва и си й направил впечатление, да ти пише. Ако не, здраве да е. Ще срещнеш друга. Успех

Като видях тази история, сетих се за първото момиче, в което се влюбих. Влюбих силно казано, защото дори не и знаех името. Запознахме се на едни летни курсове преди последната година на училище, ама аз идиота не и запомних името, и както обикновено не и обърнах внимание в началото. Почнахме да си говорим много, беше много сладка, с големи бомби... мечтата на всеки тинейджър. Не се реших да я поканя на среща, нито да и взема координати. Бях го оставил за накрая, но последните дни от курса тя не дойде.
За разлика от автора обаче аз не се предадох без бой, организирах истинска разузнавателно-издирвателна операция, почти през целия 12-ти клас. Знаех в кое училище от нашия град учи, знаех и в кой квартал живее, но не и други подробности, както написах даже и името и. Нямах познати в това училище, тогава нямаше фб, нямаше соц. мрежи, само чатовете от мирката и то още тепърва навлизаха. Бях проучил на кои спирки се събират учениците от това училище, с кои автобуси пътуват към този квартал, намерих си причина да ходя до това училище на другия край на града. Постарах се и никой да не разбере какво точно правя, доста умело успявах да прикрия истинската цел на занятията, никой не ме знаеше къде ходя и какво правя. Интересното беше, че още първия път като отидох на разузнаване край училището и, тя ме видя и ми помаха от рейса на едно кръстовище. Мислих, че ще стане лесно, ама стана много трудно, отне ми няколко месеца в тази схема докато все пак успея да я срещна отново...
Е заслужаваше си усилията, но не се получи нищо, нямаше щастлив край тази история. Обаче след това се научих да действам бързо и решително, защото птиченцето каца само един път на рамото..

Е, не съм се предал без бой, но определено се реших прекалено късно да действам по-смело. Реших да се възползвам от новите технологии и влязох в ролята на интернет детектив, проверих в социалните мрежи дали не се е отбелязала случайно там, или пък да е написала отзив за хотела, но нямаше нищо. Веднъж да ме е яд, че хората не споделят живота си в социалните мрежи:smiley:
За това си много прав, независимо дали ще се получи или не, важното е че си опитал и поне ще си сигурен че си направил всичко по силите си за да осъществиш твоята мечта. Надявам се и аз следващия път да действам смело, а не да чакам подходящия момент, защото много често когато чакаш подходящия момент, скоро няма да има никакъв момент, който да чакаш.

Само на мен ли това преследване ми е супер creepy? В смисъл, ако разбера, че някои ме дебне по спирки и училища, тръпки ще ме побият

Страшно си е, щото не знаеш дали е психопат или просто романтик. Мен веднъж един ме следваше на летището. Гледаше втренчено и страшно, не влюбено. Може да се било опит да е готин, знам ли...

Просто исках да я срещна отново, това беше целта на занятието. А не да я преследвам в тъмното с брадва в ръка, да я отвлека и набутам в багажник и други подобни филми. Няма как да стане това само с информацията, която имах за училище и квартал, в един голям град си е доста трудна задача. А и беше забавно, един вид тренировка за желаната от мен професия тогава, при която разузнаването е съществена част.

Хахах. Евала

Спокойно, ще срещнеш друга.