Публикувана: 4 авг. 2021, 22:38 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2021, 14:41 ч.

Отчужденост към бебето

5 857
63
1

# 30 6 авг. 2021, 11:26 ч.

В големите очи на малчо, а географски - София.
Мнения: 7 009

Uncommon, аз плаках, не точно от радост, по скоро беше облекчение, след страх и спешно секцио, че всичко е наред, и детето е живо и здраво!
Моето си беше голямо и бяло, леко преносено, и си го харесах от новородено Grinning

# 31 6 авг. 2021, 12:12 ч.

Мнения: 2 486

И аз плаках от радост, когато за първи път си видях бебето. Но това не означава, че жените, които не плачат от радост от първата минута им има нещо и са сбъркани. Не, не са сбъркани. Хората са различни и всеки си изживява нещата по различен начин. Но в крайна сметка в последствие всички си обичат безумно децата и са прекрасни майки.

# 32 6 авг. 2021, 16:08 ч.

Мнения: 6 764

С първото дете не съм плакала, в един момент дори осъзнах, че я няма в родилна зала, а аз не съм се сещала да мисля къде е. След 12 часа раждане, това че не съм ревала, не е показателно за качествата ми като майка или за любовта ми към детето. Особено пък с първо дете, когато не знаеш още какво е да имаш дете. Не чувствам вина и срам от това, споделяла съм го спокойно с близки.
С второто ревах и аз не знам защо, по-скоро от хормони, нетипично е за мен 😁

# 33 6 авг. 2021, 17:13 ч.

Мнения: 11 056

Това, което изпитва майката, е абсолютно нормално, ама не са нормални злобните подмятания, че видиш ли била родила със секцио, не се била понапънала и въобще какво тежко раждане било това. Shame, лелки!

# 34 6 авг. 2021, 19:11 ч.

Мнения: 165

Винаги долита поне една измъчена естествено раждала поне 60 часа майка кърмачка, която е имала 20 мастита, не е спала с години (докато кърми), ревала е от болки и температура също толкова, и начуква канчето на клетата неистинска майка, която не си е причинила доброволно тази мъка 😁
Да не се връзва авторката, а да се наслаждава на бебето 😊

# 35 6 авг. 2021, 19:19 ч.

Мнения: 11 056

Ъъъ, всъщност я защити точно естествено раждала и неспала с години кърмачка Stuck Out Tongue

Въпреки това емоциите са ми познати, макар че беше преди повече от десетилетие. И тогава си беше същият форумът Simple Smile

# 36 6 авг. 2021, 19:22 ч.

Мнения: 165

Аз нямам абсолютно нищо против към жените, избрали естествено раждане и/или дълго кърмене. Този техен избор уважавам дълбоко, до момента в който не размахат пръст, а такова нещо в поста ти не видях. 😉

# 37 6 авг. 2021, 20:24 ч.

Мнения: 1 571

Защо във всяка тема трябва да се стига до война между кърмещи и некърмещи жени?
Думата "кърмачка" във форума има вече негативен нюанс.
Темата изобщо има съвсем друг смисъл и никой не е споменавал кърмене изобщо.

# 38 6 авг. 2021, 20:27 ч.

Мнения: 165

И аз не разбирам защо. Както и какво кара жена да напише на друга, току що родила такава, как не се била понапънала и кво раждане било. Отвратително. Простете, че и аз без да искам подкладих огъня.

# 39 6 авг. 2021, 20:51 ч.

Мнения: 6 533

Моя близка, психолог, ми каза, че с първото дете не ми се било получило "свързването", защото не съм изпаднала в този супер-дупер момент на влюбването в новороденото и че трябва да наблегна много старателно на изграждането на връзката с детето. Много тъпо ми стана, почувствах се виновна без да знам точно за какво.

# 40 6 авг. 2021, 21:04 ч.

Мнения: 4 985

Изобщо някой вярва ли на психолог или психотерапевт?

# 41 6 авг. 2021, 21:12 ч.

Мнения: 6 533

Мисля, че много хора им се доверяват. Моята близка работи при цени от 100-120 лева/час и графикът й е препълнен. Прави ми впечатление, че и тук във форума често се дават съвети за посещение при психолог.

# 42 6 авг. 2021, 23:40 ч.

София
Мнения: 30 107

Защото е модерно и защото тази мода се пренесе от САЩ, както и много други такива моди. Иначе, ако психологът е свестен, може и да помогне в определени ситуации, но тези свестните са рядкост в БГ, по мое мнение, де.

Скрит текст:

baby shower парти, оповестяване пола на бебето и какви ли не други дивотии.

# 43 7 авг. 2021, 00:06 ч.

София
Мнения: 3 384

Нямах време да плача и да се влюбвам от първия миг. Просто ме приспаха на масата веднага след като го извадиха, видях го докато ме караха към реанимация за минута-две. Цяла нощ спах, будих се, все чаках бебето да мърда в корема. Първите 2-3 дни ми беше странно, нереално, все едно само за малко ми го дават.
В началото само спеше, ядеше, пълнеше памперси. Чак ми доскучаваше. После почна да се осъзнава като човече и тогава някак си се осъзнах и аз какво става.
Сега се разхожда из апартамента и не си затваря по цял ден устата. Все нещо се крещи, удря, хвърля, блъска, възкликва....е, обожавам го това дете! Ама си трябваше време да се нагодим към новите условия.

Нормално е нещата да не са като по филмите. Хич не съм и очаквала да са. То умората, напрежението, стресът, притесненията - всичко оказва влияние и като се уталожат емоциите, тогава става интересното. Честито бебче!